През последните години започна да се говори за елдата, може би след навлизането на опаквоките с бебешки храни, съдържащи зърнестото растение. Елдата обаче е позната отдавна в приготвянето на каши. Растението с триъгълни зърна е евтино, приготвянето на кашата е много по-нетрудоемко, всравнение с другите зърнени култури и е с добри вкусови качества.



Една от съвременните версии за произхода на кулинарното й приложение идва от татарите на руска територия, в чиято група попадат и непризнати етноси като българския преди десетилетия. Смята се, че произходът на елдата и идва от Алтай като през 7-8 век от териториите на днешна Румъния елдата навлиза и се разпространява в Русия, а през XV-XVIII век от там в Европа.



Елдата придобива латинското название Fagopyrum, заради факта, че зрънцето наподобява букова ядка, поради което често е наричана букова пшеница. В други славянски страни се среща името гръцко зърно, тъй като с отглеждането й преди столетия са се занимавали по-компетентните гръцки монаси в манастирите по населените със славянски народи територии.



Гръцкото зърно се отглежда лесно. Характерна особеност е, че при посевите от елда естествено не виреят бурени. Поради това не се налага обработване на полетата с химикали. Друга причина за избягването на употребата на химикали при добивите е, че те действат твърде неблагоприятно на вкуса на зърното. Тези факти недвусмислено определят елдата като действително екологично чиста храна, не единствена причина, поради която да се използва за хранене на децата в кърмаческа възраст.



Любопитен факт е, че на площите в близост до посеви с елда се отчита повишаване на добива на мед - растението действа като магнит за пчелите.



Зърната на елдата съдържат до 16 % лесноусвоими белтъчини, включително и полезните незаменими аминокиселини аргинин и лизин, 30 % въглехидрати, 3 % мазнини, влакнини, ябълчна, лимонова и оксалова киселина, витамините: В, В1, В2, РР (рутин), Р, Е и минералите: желязо, калций, магнезий, калий, фосфор, мед, цинк, бор, йод, никел, кобалт. 



Смята се, че елдата е подходяща за диабетици и хора с наднормено тегло, тъй като е най-бедна на съдържание на въглехидрати, в сравнение с останалите зърнени култури и картофите.
Кашата от елда е подходяща при сърдечно-съдови заболявания и заболявания на черния дроб. Спомага извеждането на холестерола от кръвта, както и на йоните на тежки метали. Съдържащите се в нея хранителни вещества намаляват пропускливостта на стените на кръвоносните съдове и чупливостта им. Подходяща храна е при и срещу разишери вени и хемороиди.



Елдата се препоръчва и при ревматизъм и артрит, както и срещу атеросклероза, хипертония, при хипофункция на щитовидната жлеза за подобряване на кръвообращението, имунната система и за добро зрение.



Може да се използва като частитен заместител на месото, тъй като е с високо съдържание на желязо, което я прави особено подходяща при анемични състояния. Достатъчна е консумацията на 2 супени лъжици брашно от елда на ден, за да се подобри концентрацията на хемоглобин в кръвта. За целта обаче трябва да се взима елда, чийто технологичен процес на обработка не включва запичане във фурна. По-полезно е брашното със светложълт цвят.



Лечебни свойства имат и цветовете на елдата - отварата от тях има отхрачващ ефект.



Според експерти кашата от елда с мляко предоставя най-оптималното съотношение белтъчини, мазнини и въглехидрати. Проведено е следното изследване: в продължение на 6 месеца група доброволци се хранят само с каша от елда с мляко и 2-3 ябълки на ден. В края на периода се установява, че работоспособността на доброволците в сравнение с контролната група е повишена и физиологичните им показатели са много по-добри.



Не само за храна - рефлексотерапия
Зрънцата на елдата могат да се използват и за рефлексотерапия. Затова се препоръчва ходене на бос крак върху тях. Триъгъната форма на зрънцата е подходяща за притискане на активните точки на ходилото.
Когато между дланите и пръстите се поставят зрънца елда и се ръцете се разтъркат няколко пъти се постига тонициращ и отпускащ ефект.