Остеоартритът е най-често срещаният артрит. Среща се при приблизително 10% от възрастното население. Заболяването е свързано с дегенеративен процес на ставите, който засяга ставния хрущял и подлежащите му костни повърхности.  Оплакванията са свързани с болка в ставите, отоци, скованост. Засегнати са най-вече коленете, но това могат да бъдат и тазобедрените стави и прешлените при кръста и на врата.


Предотвратяването на болката и развитието на остеоартрита е свързано с теглото и физическата активност. Препоръките са за редуцирането на телесната маса и предприемането на активна двигателна активност, с профилактична и по-късно с терапевтична цел. 


За овладяване на възпалителния процес и болката помагат познатите и популярни болкоуспокояващи. При задълбочаване на процеса се назначават медикаменти по преценка на лекаря с рецепта. Според специалисти храненето също би могло да има своя принос за подобряване на остеоартрита. 
Предвид че остеоартритът се дължи на възпалителен процес не е без значение качеството на храните, които се консумират. Знаем, че определени продукти имат свойството по принцип да предизвикват възпалителни процеси в тялото и други, чиито състав се отразява благоприятно, потискайки и елиминирайки действието на възпалителните агенти. 



Това, което в храненето може да помогне при остеоартрит, се покрива с препоръките за здравословно хранене. Трябва да се редуцират максимално източниците на наситени и трансмазнини в менюто, да се избягва прекалената консумация на захар, рафинирани въглехидрати, преработени храни, съдържащи мононатриев глутамат и честата консумация на алкохол.


Наситените мазнини се срещат най-вече в продукти от животински произход. Не е казано, че трябва да се откажете от месото, но от прекалената му консумация. Добре е при това да се подбира така че да е с по-бедно съдържание на мазнини и да се избягват продукти като мас, сланина и др. 


Трансмазнините се срещат най-често в готовите пържени, технологично преработените и „бързите“ храни. Това накратко е маргаринът и подобните на него мазнини.


Доказано е, че прекалената консумация на захар влияе на образуването на цитокините, които стимулират възпалителния процес. Здравословната норма на захар за деня възлиза на 36 грама за мъжете и 25 грама за жените. За справка една чаена лъжица захар е 10 грама.  


Под рафинирани въглехидрати се имат предвид всички онези преработени зърнени продукти като бял ориз, бяло брашно (както и захарта), които ускоряват гликацията и се получават свръх много крайни продукти на гликацията. По своята същност това са вредни молекули, които в последствие правят „кръстосани връзки“ между белтъците и са свързани със загубата на протеинова функция, влошаване еластичността на кръвоносните съдове, сухожилията и кожата. Те носят вина и за възникването на множество заболявания, свързани с възрастта, като сърдечносъдовите и артритните, например.


Въпреки че влагането на мононатриев глутамат в храните се смята за безопасно, се предполага, че той има отношение за възникването и поддържането на възпалителните процеси. И докато неговите вреди все още предстои да се докажат, то за алкохолът е напълно ясно, че той предразполага развитието на възпалителните процеси. 


И така, какво да ядем?

На първо място, разбира се, достатъчно пресни плодове и зеленчуци, които са нашата най-естествена храна. Те са богат източник на вода и полезни нутриенти. Антиоксидантите са тези вещества, които де факто помагат на организма в борбата срещу възпалителните процеси. Допълнително съдържащите се в тях фибри помагат на храносмилателната система да се справи със задържането на отпадни продукти.


Най-богати на антиоксиданти са всички видове дребни плодове – ягоди, малини, къпини, боровинки и пр. След тях се нареждат броколите, зелето, морковите. Не са за пренебрегване въобще цитрусовите плодове и папаята, както и тиквата и сладките картофи.


Следващата полезна група храни са богатите на омега-3 мастни киселини. Те се намират най-вече в рибата (сьомга, риба тон), лененото, семето от чиа и орехите. Полиненаситените мазнини имат свойството да неутрализират възпалителните агенти, но и да балансират нивото на омега-6 мастните киселини. Прекомерното количество на последните също не е полезно. За да са здрави ставите ни е добре да хапваме поне 3-4 порции риба на седмица. Останалото можем да си набавим чрез консумацията на ядки и семена. 


Тъй като споменахме ядки – освен орехите, полезни са и бадемите, кашуто, чиито мононенаситени мазнини, витамин Е, магнезий и фибри са необходими за овладяване на нежелания процес в тялото. 


Варивата са богати на полезни фибри, които помагат за намаляване нивото на основен възпалителен маркер в кръвта С-реактивния протеин. Заради наличието на фолиева киселина, магнезий, желязо, цинк и калий те подкрепят сърдечносъдовата и имунна система на организма.


Соята е зърнена култура, която не е сред традиционно българските, но пък тя е подходяща при бедно на месо меню, тъй като осигурява едновременно малко мазнини, включително и омега-3, протеини и фибри.


От мазнините за салати и сурови дресинги изборът пада на екстра върджин зехтина. Той съдържа полезните мастни киселини олеокатрал, които потискат предизвикващите възпалителни процеси съставки в организма. Според някои изследвания дори и ракови клетки. Достатъчно е да се приемат с храната 1-2 супени лъжици от този зехтин. 


Ако усещате менюто си бедно на мазнини, добавянето на авокадо и масло от орехи е вариант.


На този етап няма категорични доказателства, но според експерти диалил дисулфатът в чесъна и лука подобрява оплакванията при остеоартрит и увреждането на хрущялите.