Молибденът е химичен елемент с ниска водна разтворимост и макар да необходим за човека в изключително малки количества, той е незаменим за нормалните му биологични функции.
 
Минералът и неговите съединения са налични както в растителни, така и в животински продукти, като за растителните важи правилото: колкото по-богата е почвата на молибден, толкова повече от елемента ще се поеме в растителните тъкани. 
 
Според учени от института Linus Pauling, повечето европейци напълно задоволяват нуждите си от молибден, но въпреки това е важно да се познават симптомите на дефицита му.
 
Въпреки, че необходимите количества молибден са ниски, този елемент е изключително важен за производството на ензими, като сулфит оксидазата, чрез която се разграждат белтъчини или алдехид оксидазата – съединение необходимо за разграждане на токсини вътре в тялото.
 
Адекватният прием на елемента се свързва и с по-добро зъбно здраве, понеже се намира в значими концентрации в зъбния емайл.
 
Ориентировъчната дневна доза (ОДП) е около 45 мкг молибден дневно. Тази препоръка на експерти от Световната здравна организация важи за мъже и жени над 19 години. Европейците консумират между 76 и 109 мкг дневно, а горната граница на прием е 2000 мкг дневно.
 
NEWS_MORE_BOX
 
Най-добрите хранителни източници на молибден са бобът и други шушулкови растения, както и всякакви видове ядки. 100 г варен боб съдържа 196 мкг молибден, 100 г леща – 148 мкг , а 100 г бадеми -  46,4 мкг. Допълнителни храни, съдържащи молибден, са киселото мляко, яйцата, някои сушени плодове, зелето и бялото сирене.
 
Повечето хора не се нуждаят от допълнителен прием на молибден, но съществуват няколко наследствени заболявания, които увреждат минералния метаболизъм и налагат подсилване на приема – само по лекарско предписание. Допълнителните дневни дози не бива да бъдат надвишавани, понеже могат да доведат до: умора, анемия, кожни обриви, подагра, главоболия, мускулни и ставни болки и спад в броя еритроцити – червени кръвни телца.