Ще разгледаме хранителните нужди на всеки етап от живота на човека, с акцент върху лицата, които имат по-специфични нужди – малки деца, бременни и кърмещи майки, възрастни хора. (Към предходната част на материала за Пълноценно хранене с нисък бюджет и Пълноценно хранене с нисък бюджет, 2


Хранене при децата 

Храненето на децата се основава на същите принципи като храненето на възрастни. Всеки човек на всеки един етап от своя живот се нуждае от едни и същи видове макро- и микронутриенти. Децата обаче се нуждаят от различни количества специфични хранителни вещества на различна възраст. Затова и при децата се налага редовно посещение за профилактични прегледи при педиатър и провеждането на профилактични кръвни изследвания за следене нивата на ключови показатели, които биха могли да разкрият наличието на определени хранителни дефицити.


 

За всяка една възраст от раждането до късния пубертет, има подробни таблици, съдържащи препоръчителните дневни количества протеини, въглехидрати, мазнини и вода, които детето трябва да приема чрез храната, както и препоръчителния дневен прием на конкретни храни като плодове, зеленчуци, млечни, месо, зърнени, варива и др. Така че не е трудно да следим и да предотвратим появата на дефицит, чрез обогатяване на менюто с разнообразни и достъпни сезонни храни.


От друга страна малките деца често проявяват капризи към храната, която им предлагаме у дома, предпочитат често тестени и сладки храни вместо сурови плодове и зеленчуци, привързват се към определени видове храни и не са склонни да пробват нови или да разнообразяват в хранителните си избори.

 

Това е сериозно предизвикателство за всеки родител и може лесно да доведе до нежелани ефекти като хранителни дефицити и невъзможност на детето да покрие минимума за ръст и тегло за неговата възраст, а в най-лошия случай да се стигне до увреждане на органи и цели системи заради недостиг на ключови хранителни вещества.

 

Затова е важно детето да няма достъп до храни, които не носят никаква хранителна стойност за телата. Такива са всички пакетирани десерти, сладкиши, бонбони, преработени храни тип джънк храни, подсладени и газирани напитки, преработени меса (шунка, наденица, салами и др.). Трябва да се има предвид, че стомахът на децата е много по-малък от този на възрастен човек и лесно може да запълни обема си.

 

Ако този обем се запълни само с храни без хранителна стойност, детето ще бъде сито за определен период от време, на фона на явен клетъчен глад. Ако детето системно се храни с лишени от есенциални хранителна вещества продукти, има сериозен риск развитие на липси и дефицити на ключови за човешкото здраве есенциални хранителни вещества и оттам от клетъчна увреда и патогенеза на различни заболявания.


Има едно правило, което всеки родител може да спазва лесно у дома, свързано с порцията на детето, а именно да запълваме половината чиния с пъстроцветни (по възможност сурови) плодове или зеленчуци (според това дали се храни на закуска или обяд/вечеря), а втората половина от чинията трябва да бъде разделена между пълнозърнести храни, източници на въглехидрати и здравословни източници на протеини (чисто месо, риба, варива, семена и др).

 

В чинията на детето не бива да присъстват пържени храни, храни с добавени подсладители, овкусители, консерванти, подобрители, преработени меса, рафинирани храни като бял хляб, бял ориз и бяла захар, както и храни, съдържащи трансмазнини и хидрогенирани мазнини. За съжаление тези храни са вкусни, защото са сладки или имат подобрители на вкуса, поради което децата лесно биват привлечени от тях. Затова балансираното и разнообразно хранене с полезни храни може да е сериозно предизвикателство за всеки родител.


Това, което могат да направят родителите с ограничен бюджет, което се отнася и до всички родители, желаещи да гарантират здравето и оптималното развитие на своите деца е:

 

  • На първо място – добрият положителен пример у дома, като самите родители се хранят с полезните храни, които искат и техните деца да консумират и респективно избягват храните, които не носят никакви ползи на децата;
  • Насищане на детското меню с пресни и преминали само щадяща термична обработка сезонни храни, които са не само по-достъпни, но и по-богати на есенциални хранителни вещества;
  • Разнообразяване на менюто според възможностите и наличните на пазара сезонни храни; 
  • Активната комуникация с децата и от ранна детска възраст, разясняване на значението и ползите от храните, вместо простото ограничаване и забрани.