Според Българското дружество по ендокринология метаболитният синдром представлява комплекс от взаимно свързани рискови фактори за развитие на захарен диабет и сърдечносъдови заболявания (1). Тези рискови фактори включват дисгликемия, дислипидемия, артериална хипертония и висцерален тип затлъстяване. Българският институт “Метаболитен синдром” (БИМС) oпределя пет критерия за поставяне на диагноза метаболитен синдром, като е нужно наличието минимум на три от тях при пациента.

 

  • Повишена обиколка на талията: при мъже ≥ 94 cm, при жени ≥ 80 cm;
  • Повишени нива на триглицеридите:  ≥ 1,7 mmol/l или прием на медикаменти за повишени триглицериди;
  • Намалени нива на HDL-холестерола: по-малко от 1,0 mmol/l за мъже, по-малко от 1,3 mmol/l за жени или прием на медикаменти за намалено ниво на HDL-холестерола;
  • Повишено артериално налягане: систолно ≥ 130 mmHg и/или диастолно ≥ 85 mmHg, или прием на антихипертензивни медикаменти при анамнеза за хипертония;
  • Повишена плазмена глюкоза на гладно: ≥ 5,6 mmol/l или прием на медикаменти за хипергликемия.

Метаболитният синдром е системно обменно нарушение, което предполага съчетанието от два подхода на лечение – медикаментозен и немедикаментозен, изразяващ се във въздействие върху организма, включващо хранителен режим и физическа активност. За да се постигне успех в лечението на метаболитния синдром, се налага комплексен подход в установяването и корекцията на рисковите фактори, провокирали развитието на заболяването при съответния пациент.



Първата стъпка в лечението на метаболитния синдром е оценка на риска. Тази оценка включва определяне на глобалния 10-годишен риск за поява на коронарна болест на сърцето или сърдечносъдово заболяване при пациентите с метаболитни нарушения. Прието е да се използва система за оценяване SCORE, която е най-точната и най-лесна система за широко приложение. Съобразно определения риск при пациентите с метаболитни нарушения следва да се въздейства активно върху конкретните рискови фактори. 


Втората стъпка след оценката на риска е промяна в начина на живот. Това включва предприемане на конкретни мерки и промени в житейските навици като понижение на телесното тегло, повишена физическа активност, промяна на хранителните навици, отказ от тютюнопушене и други.


Третата стъпка включва медикаментозно лечение, което се налага като следващ етап само при пациентите, при които промяната в начина на живот е неефективна или невъзможна. При всички положения първата и най-важна стъпка в лечението на метаболитния синдром е промяната в диетата и повишаване на физическата активност. Приемът на каквито и да е лекарства няма да бъде достатъчно ефективен, ако няма промяна в хранителните навици и не се изгарят излишните калории. 


Важно е да се следи гликемичният индекс на приеманите храни, тъй като той има отношение към нивата на кръвната захар. Колкото по-нисък е гликемичният индекс (ГИ) на конкретна храна, толкова по-малко тя влияе на нивата на кръвната захар и обратно. Храните най-общо се делят на три основни групи според стойностите на техния гликемичен индекс: 

 

  • Храни с нисък ГИ 55 или по-малко;
  • Храни със среден ГИ между 56-69;
  • Храни с висок ГИ над 70. 


Върху нивата на гликемичния индекс влияние оказват няколко фактора като състав на храната, методът на нейното приготвяне, количеството преработка, която е претърпяла. Храните, които съдържат рафинирани въглехидрати и захар се усвояват по-бързо и често имат висок гликемичен индекс. От друга страна, храните с високо съдържание на протеини, мазнини или фибри обикновено имат нисък гликемичен индекс.


Храните, които трябва да се избягват или най-малкото да се ограничат до минимум при метаболитен синдром, са:

 

  • Захар и всички подсладени храни. В това число се включват всички прости въглехидрати и рафинираните въглехидрати. Препоръчва се диета с ниско съдържание на въглехидрати, която да осигури и по-добър контрол на кръвната захар и да помогне за предотвратяване на диабет тип 2 и сърдечни заболявания. Желателно е да се избягват всички съставки в храните, завършващи на -оза, като захароза, глюкоза, декстроза, фруктоза и малтоза. Следните рафинирани и преработени въглехидрати е препоръчително да се избягват - царевичен сироп, сладкиши, бисквити, торти, бонбони, бял хляб, бял ориз, бяло брашно, картофен чипс, плодови сокове, газирани напитки, подсладени напитки. Важно е да се внимава и с консумацията на тестени изделия от пълнозърнесто брашно, тъй като то също имат висок гликемичен индекс. 
  • Трансмазнини. Те се срещат твърде често в готовите пакетирани храни, тъй като им осигуряват по-дълъг срок на годност. Трансмазнините могат да повишат нездравословните нива на холестерола и да увеличат риска от сърдечни заболявания и инсулт, както и от диабет тип 2. Препоръчително е да се избягват храни като пакетирани бисквити и сладкиши, пържени храни, маргарин, пуканки за микровълнова фурна, крекери, картофен чипс, замразена пица, замразени пържени картофи, готови смеси за торта и глазура, растителна сметана. 
  • Храни с високо съдържание на натрий. Мета-анализ от 2015 г. установил, че намаляването на натрия в храната може да помогне за понижаване на кръвното налягане (2). Солта съдържа натрий, но храните, които нямат солен вкус, също могат да бъдат с високо съдържание на натрий. Човек се нуждае от по-малко от 1/4 чаена лъжичка сол на ден, затова е желателно да се ограничи добавената готварска сол и храните с високо съдържание на натрий, каквито са картофен чипс, осолени ядки, пушени или сушени меса и риба, осолено масло и маргарин, консервирани зеленчуци, снаксове, готови сосове за паста и салса, соев сос, сирене, кетчуп и горчица. 


Референции:
1.  https://www.endo-bg.com/kak2012/15-Metabolic-syndrome.pdf 

2.  Binia, Aristeaa; Jaeger, Jonathanb; Hu, Youyoub; Singh, Anuragb; Zimmermann, Dianec Daily potassium intake and sodium-to-potassium ratio in the reduction of blood pressure, Journal of Hypertension: August 2015 - Volume 33 - Issue 8 - p 1509-1520 doi: 10.1097/HJH.0000000000000611