Синдромът на хроничната умора е състояние, което се характеризира с умора, която не се подобрява след почивка и се влошава след физическо или умствено натоварване. Все още не е известна причината за неговата етиология, но със сигурност синдромът на хроничната умора предизвиква особен интерес сред научните среди. Въпреки че нараства броят на пациентите, на които се поставя диагноза Синдром на хроничната умора, лекарите все още имат противоречиви възприятия и подходи по отношение на причините и методите за лечение, като дори се допуска, че състоянието е психосоматино и етиологията му е изцяло на психологическа основа. 


Патогенезата на синдрома на хроничната умора е сложна и противоречива. Съществуват много теории относно връзката на заболяването с прекарани инфекциите, имунната система и генетичните особености на индивида. 


Много проучвания свидетелстват за ролята на фамилната анамнеза за развитието на Синдром на хроничната умора или подобни симптоми1. Проучване наблюдава вариабилност в експресията на специфични гени при пациенти със Синдром на хроничната умора, особено след тренировка, която засяга метаболизма и имунния отговор. В друго проучване се съобщава за връзка между синдрома и специфични генетични мутации и вирусни инфекции2. Предполага се, че различни инфекциозни етиологии, включително вируса на Epstein-Barr (EBV), човешкия херпесен вирус (HHV)-6 и човешкия парвовирус B19, могат да отключват заболяването3.



Освен синдром на хроничната умора се използва и терминът миалгичен енцефаломиелит или болка в мускулите, причинена от възпаление на главния или гръбначния мозък. Това е така, защото появата на синдрома на хроничната умора често се наблюдава след прекарана инфекция или преживян стрес, след които напълно здрави и енергични хора започват да се оплакват от постоянна умора, главоболие, болки в тялото, обща физическа слабост.  


Основните симптоми, които се свързват със състоянието, са:

  • Хронична умора;
  • Проблеми с паметта;
  • Неспособност за съсредоточаване;
  • Главоболие;
  • Болки в гърло;
  • Влошаване качеството на съня;
  • Болки в стави и мускули;
  • Увеличени лимфни възли;  
  • Сърдечна аритмия и др. 

Според тежестта на симптоматиката се различават лека, умерена, тежка и много тежка форма на синдрома на хроничната умора, като при последната пациентът дори има непоносимост към шумове и светлина и прекарва дните си изцяло на легло.


За да се постави диагноза синдром на хронична умора, следва да се изключат заболявания, чиято симптоматика включва изброените по-горе оплаквания. Такива биха могли да бъдат анемия, заболявания на щитовидната жлеза, хронични възпалителни процеси, онкологични заболявания и др. Освен това е важно да се вземе предвид и психологическия аспект и да се работи с психолог в случай, че не бъде идентифицирано нито едно заболяване. 


Синдромът на хроничната умора няма специфично лечение, но могат да се вземат мерки за облекчаване на симптоматиката и подобряване качеството на живот на страдащите от състоянието. Като начало се препоръчва избягване на тежки физически натоварвания и психически стрес. Препоръчват се умерени, но регулярни физически упражнения, като ходенето пеша е един удачен метод за балансиране на активността и умереността в натоварването. 


Според естеството и тежестта на симптоматиката може да се назначи прием на медикаменти за облекчаване на болките, за регулиране на кръвното налягане, за овладяване на възпаленията и др. По отношение на храненето следва да се подобрят хранителните навици и да се избягват определени храни като:

  • Провъзпалителни храни. Тъй като възпалението играе роля при хроничната умора, се препоръчва ограничаване приема на храни и напитки, като захар, преработени храни, пържени храни, преработено месо, кофеин, алкохол, които оказват провъзпалително действие върху организма4. От друга страна се препоръчва добавянето в менюто на храни, богати на омега-3 мастни киселини в качеството им на противовъзпалителни храни;
  • Кофеин. Въпреки, че го свързваме с прилив на енергията си, кофеинът изтощава организма и може да спомогне за влошаване усещането за слабост и качеството на съня;
  • Бяло брашно, захар и храни съдържащи добавена захар. Захарта, в изброените храни, може временно да повиши енергията, но рязкото понижение на кръвната захар след това може да влоши усещането за умора. Вместо тези храни специалисти препоръчват прием на цели пресни плодове, които не само задоволяват глада за сладко, но и предоставят ценни витамини, минерали и антиоксиданти за подобряване на цялостното здравословно състояние на пациента;
  • Силно преработени храни. Тези храни имат по-малко хранителни вещества от прясно и домашно приготвените храни. Освен че не предоставят на организма качествени хранителни вещества, те затрудняват храносмилането и могат допълнително да влошат някои от симптомите, свързани със синдрома на хроничната умора.

Храни, на които да се наблегне при синдром на хроничната умора:

  • Зеленчуци с ниско съдържание на нишесте и скорбяла. Най-добрият вариант е да се консумират зеленчуци с всички цветове на дъгата: зелени, червени, оранжеви, жълти, лилави. Всеки цвят предоставя на организма определени хранителни вещества, от които тялото има нужда, за да се бори с възпалителните процеси и свободните радикали. 
  • Пълнозърнести храни. Те са по-добрият източник на енергия, която се усвоява бавно и плавно, без да причинява резки скокове и спадове в кръвната захар. Такива храни са кафяв и черен ориз, цели зърнени храни като лимец, спелта, овес и др. 
  • Полезни мазнини. Здравословните мазнини, като омега-3 мастните киселини, са важни за здравето на мозъка, сърцето, нервната система, кожата, но и помагат за намаляване на възпалението. Добри източници на полезни мазнини за целите сурови орехи, ленено семе, бадеми, авокадо, маслини, чиа и др.
  • Вода. Хидратацията е важна от гледна точка на това, че липсата на достатъчно количество вода в организма влошава хроничната умора. Поддържането на хидратация е важно за подобряване или поддържане на здравето.

 

Важно за пациентите е да се научат да живеят нормално въпреки симптомите, да планират деня си в зависимост от това кога се чувстват по-добре. За финал хората, страдащи от синдром на хроничната умора, могат да живеят нормално въпреки симптомите, стига да се научат да избягват или владеят стреса, да си осигурят достатъчен сън, да спортуват умерено, но редовно, да се хранят балансирано, с прием на достатъчно течности и да изоставят вредните навици като прекомерен прием на кафе, алкохол и тютюн. При съмнение за психологически фактор в развитието на заболяването е важна консултацията със специалист. 


Референции:
1. Hickie I, Bennett B, Lloyd A, Heath A, Martin N. Complex genetic and environmental relationships between psychological distress, fatigue and immune functioning: a twin study. Psychol Med. 1999 Mar;29(2):269-77
2. Zhang L, Gough J, Christmas D, Mattey DL, Richards SC, Main J, Enlander D, Honeybourne D, Ayres JG, Nutt DJ, Kerr JR. Microbial infections in eight genomic subtypes of chronic fatigue syndrome/myalgic encephalomyelitis. J Clin Pathol. 2010 Feb;63(2):156-64
3. Jacobson SK, Daly JS, Thorne GM, McIntosh K. Chronic parvovirus B19 infection resulting in chronic fatigue syndrome: case history and review. Clin Infect Dis. 1997 Jun;24(6):1048-51
4. Haß U, Herpich C, Norman K. Anti-Inflammatory Diets and Fatigue. Nutrients. 2019 Sep 30;11(10):2315. doi: 10.3390/nu11102315. PMID: 31574939; PMCID: PMC6835556.