Артериалната хипертония или повишеното кръвно налягане представлява състояние на трайно повишение на диастолното налягане над 90 мм живачен стълб и/или на систолното налягане над 140 мм живачен стълб.
Високото кръвно налягане е един от водещите рискови фактори за развитието на сърдечни заболявания. Появата му е характерна с напредване на възрастта, но последните години все по-често засяга и млади.
От физиологична гледна точка кръвното налягане представлява налягането, което кръвта упражнява върху стените на кръвоносните съдове при всеки сърдечен удар. Неговата роля е да способства кръвта да достига до всички части на човешкото тяло. При камерна систола кръвта се изтласква в аортата и налягането в артериите се увеличава. Респективно, при миокардна диастола, налягането на кръвта намалява. Това определя две нива на кръвно налягане: горно ниво или систолно, при контракция на миокарда и долно ниво или диастолно, когато сърцето се е отпуснало. Когато се измерва кръвното налягане, винаги се следят и двете нива.
Кръвното налягане се влияе от много фактори и е различно през различните части на денонощието. Най-високите му стойности са рано сутрин и в късния следобед. Значително по-ниско е кръвното налягане по обяд, а най-ниско е през нощта. Стойностите на кръвното налягане варират в определени граници и в зависимост от извършваната от човек дейност. Така например при физическо натоварване кръвното налягане се покачва, а при покой и почивка то се нормализира.
Състояние, при което системно се наблюдава повишено кръвно налягане, се дефинира като артериална хипертония, която е едно от най-честите физиологични смущения при човек. Артериалната хипертония може да бъде самостоятелно заболяване, но може да се наблюдава и като съпътстващо други болести състояние, като например бъбречни, неврологични или ендокринни заболявания.
Има редица рискови фактори, които допринасят за възникване на артериална хипертония. Те са разделени в две групи: управляеми и неуправляеми рискови фактори.
Неуправляемите рискови фактори са тези, върху които не може да се въздейства, като възраст, пол, раса, наследствена и генетична предразположеност. Управляемите рискови фактори от друга страна са лесни за контрол и най-често именно обръщайки внимание на тях, можем да се предпазим от развитие на хипертония. Това са наднормено тегло, повишена консумация на готварска сол и алкохол, ниска физическа активност и заседнал начин на живот, тютюнопушене, хроничен стрес.
Наднорменото тегло обикновено се свързва с повишено кръвното налягане, а в допълнение затлъстяването увеличава сърдечносъдовия риск чрез неблагоприятни ефекти върху липидите, инсулиновата резистентност и други кардиометаболитни процеси (1).
Количеството мазнини в диетата на човек може да има по-голямо влияние върху теглото, отколкото броят на калориите, които съдържа. По-голямата част от мастните калории се съхраняват в мастните клетки, което води до трупане на излишни мазнини в областта на талията и увеличава телесното тегло. Диета, в която преобладават мазнините (мазно месо и риба, млечни продукти, рафинирани растителни масла, храни, съдържащи хидрогенизирани мазнини и др.) води до повишаване нивата на холестерол в кръвта или състояние известно като хиперхолестеролемия.
В зависимост от баланса между фракциите на наситени и ненаситени мастни киселини, мазнините, съдържащи се в кръвообращението, могат да засегнат определени органи като черен дроб и бъбреци, едновременно с локални действия вътре в съдовете чрез образуване на плаки. В допълнение може да възникне нарушение на средните и големите артерии поради натрупване на мазнини вътре в артериалната стена.
Високата консумация на въглехидрати и алкохол, насърчава увеличаването на друг липиден компонент, присъстващ в кръвта, този на триглицеридите, което е рисков фактор за поява на атеросклероза. Други фактори за развитието на атеросклероза са липсата на физическа активност, тютюнопушене, стрес, хронично възпаление и някои бактерии.
Мазнините непрекъснато се натрупват в разклонените съдове, като по този начин блокират кръвния поток на големите артерии. Това води до повишена дебелина на каротидната интима-медия при пациенти със затлъстяване, независимо от нивата на кръвното налягане, дори в нормотензивен диапазон на кръвното налягане.
Натрупването постепенно се увеличава, образувайки вид плака. Ако стеснението на лумена на кръвоносните съдове прогресира, може да предизвика сериозни обструкции на артериалния лумен с локални нарушения надолу по веригата, които засягат различни органи.
За да се предотвратят тези нарушения, се налагат сериозни промени в хранителния режим. От изключителна значимост за здравето на кръвосносните съдове е ограничаване, най-добре напълно изключване, на приема на хидрогенирани масла (трансмазнини) или това са всички пържени храни, пакетирани храни, съдържащи растителни хидрогенирани масла като палмова мазнина, маргарин, освен това намаляване на слънчогледовото олио, всички тлъсти месни продукти и риба, краве масло.
Друга неблагоприятен компонент в хранителния режим на лицата, страдащи от хипертония, е солта. Високият прием на натрий повишава кръвното налягане при много хора, затова е силно препоръчително да се сведе до минимум консумацията на сол в случай на хипертония. Това включва не само солта, която се добавя на ястия и салати, но и съдържанието на сол в редица преработени и пакетирани храни.
Според Американската сърдечна асоциация хората, които не страдат от сърдечно-съдови, бъбречни проблеми или диабет, трябва да приемат не повече от 2500 милиграма (mg) натрий всеки ден. Ако е налице заболяване или предразположеност към такова, препоръката е да се консумира не повече от 1500 милиграма сол на ден, което е по-малко от една чаена лъжичка, разпределена за целия ден. За да се ограничи приемът на сол, е препоръчителна консумацията основно на домашно приготвени ястия и салати с малко добавена готварска сол, както и избягването на консервирани, пържени, преработени и пакетирани храни.
Натриевият нитрат е друга вредна съставка, за която трябва да се следи при избора на храна. Тя най-често се използва като консервант за солени, преработени меса, каквито са бекон, салами, шунки и подобни деликатеси. Проучванията показват, че тази съставка може да повиши риска от сърдечни заболявания и рак. Затова при избора на месни продукти трябва да се залага на прясно непреработено месо.
Докато натрият води до повишаване на артериалното налягане, минерали като калий, магнезий и фибрите, могат да помогнат за контролиране на кръвното налягане. За да повишим техния прием, трябва да консумираме повече цели плодове и зеленчуци с високо съдържание на калий, магнезий и фибри и с ниско съдържание на натрий. Такива са ябълки, банани, праскови, броколи, моркови, зелен фасул, грозде, манго, кейл, спанак, ягоди, сладки картофи, ядки, семена и бобови растения.
Освен тези храни има и доста други, които имат доказани или потенциални свойства в намаляването на кръвното налягане, чиято редовна консумация може да има дълготраен положителен ефект. Такива са:
Цитрусовите плодове
В това число влизат грейпфрути, портокали и лимони, които оказват ефект върху артериалното налягане в посока неговото понижение, което се дължи на съдържащите се в тях витамини, минерали и растителни съединения като лимонена киселина и флавоноиди, които оказват общо благоприятно въздействие върху сърдечната дейност2.
Тиквено семе
То е концентриран източник на хранителни вещества, важни за контрола на кръвното налягане, в това число магнезий, калий и аргинин. Последното е аминокиселина, необходима за производството на азотен оксид, който е от съществено значение за релаксация на кръвоносните съдове и намаляване на кръвното налягане3.
Варива
Фасулът и лещата са богати на хранителни вещества, които помагат за регулиране на кръвното налягане, като фибри, магнезий и калий. Многобройни проучвания показват, че редовната консумация на боб и леща може да помогне за понижаване на високото кръвно налягане4.
Дребни плодове (берита)
Дребните горски плодове са познати с различни впечатляващи ползи за здравето, включително техния потенциал за намаляване на рисковите фактори за сърдечни заболявания като високо кръвно налягане. Към тази група плодове спадат ягоди, малини, къпини, боровинки, арония, касис, годжи бери и др. Всички те са богат източник на антиоксиданти, включително антоцианини, пигменти, които придават на плодовете техния типичен ярък цвят. Доказано е, че антоцианините повишават нивата на азотен оксид в кръвта и намаляват производството на молекули, контрахиращи кръвоносните съдове, което може да помогне за намаляване на нивата на кръвното налягане5.
Моркови
Хрупкави, сладки и питателни, морковите са с високо съдържание на фенолни съединения, като хлорогенна, р-кумарова и кафеена киселини, които помагат за отпускане на кръвоносните съдове и намаляване на възпалението, което може да помогне за понижаване на нивата на кръвното налягане. Консумацията им в сурово състояние е най-полезна за намаляване на високото кръвно налягане. Проучване, включващо 2195 души на възраст 40-59 години, установява, че приемът на сурови моркови е свързан със значително по-ниски нива на кръвно налягане6.
Целина
Популярен диетичен зеленчук, който може да има положителен ефект върху кръвното налягане, дължащ се на съединения, наречени фталиди, които могат да помогнат за отпускане на кръвоносните съдове и понижаване на нивата на кръвното налягане. Същото изследване, което свързва приема на сурови моркови с понижено кръвно налягане, е установило, че честата консумация на целина също влияе благотворно нивото на артериалното налягане.
Чиа и ленено семе
Чиа и ленените семена са малки семена, които изобилстват с хранителни вещества със съществено значение за здравословното регулиране на кръвното налягане, включително калий, магнезий и фибри. Резултатите от 11 проучвания предполагат, че редовната консумация на ленено семе може да помогне за понижаване на нивата на кръвното налягане, особено когато се консумират в продължение на 12 седмици или повече7.
Домати
Богати на много хранителни вещества, включително калий и каротеноидния пигмент ликопен. Ликопенът притежава доказани благоприятните ефекти върху здравето на сърцето и консумацията на храни с високо съдържание на това хранително вещество може да помогне за намаляване на рисковите фактори за развитие на сърдечни заболявания като високо кръвно налягане. Резултатите от 21 проучвания заключават, че консумацията на домати подобрява кръвното налягане и може да помогне за намаляване на риска от сърдечни заболявания и смърт, свързана със сърдечни заболявания8.
Билки и подправки
Някои билки и подправки като канела, кориандър, лимонена трева, кардамон и джинджифил съдържат мощни съединения, които могат да помогнат за намаляване на кръвното налягане, спомагайки за дилатацията на кръвоносните съдове. Приложението на билковите терапии за лечение на сърдечносъдови заболявания става все по-популярно. Растенията съдържат изобилие от фитохимикали, които са доказали своя протективен ефект върху дейността на сърцето, тъй като намаляват риска от различни сърдечносъдови заболявания9.
Броколи
Известен с многото си благоприятни ефекти върху здравето, включително здравето на кръвоносната система, редовната консумация на този кръстоцветен зеленчук може спомогне за намаляване на кръвното налягане. Броколите съдържат флавоноидни антиоксиданти, които могат да помогнат за понижаване на кръвното налягане чрез подобряване на функцията на кръвоносните съдове и повишаване на нивата на азотен оксид в тялото. Проучване, включващо данни от 187 453 души, установило, че хората, които консумират 4 или повече порции броколи на седмица, имат по-нисък риск от високо кръвно налягане от тези, които консумират броколи веднъж месечно или по-малко10.
Прекомерната консумация на алкохол може да доведе до хипертония, поради активацията на симпатиковия дял на вегетативната нервна система11. Тази активация се дължи на увеличения синтез на кортикотропин освобождаващ хормон от хипоталамуса, а той от своя страна води до увеличена секреция на адреналин и норадреналин, кортизол и алдостерон, които водят до повишаване на артериалното налягане. Освен това алкохолът намалява навлизането на магнезиеви йони в мускулните клетки, като същевременно повишава калциевите йони, които водят до свиване на мускулните влакна.
Освен храната и напитките е важно да се обърне сериозно внимание и на движението. Обездвижването неслучайно е наречено „новият рак“, тъй като продължителното седене, свързано с начина ни на живот, се свързва с редица заболявания като затлъстяване, метаболитен синдром, сърдечносъдови инциденти, диабет и дори рак. Редовните физически упражнения подпомагат нормалната циркулация на кръвта, изгарят излишните калории и не позволяват натрупването на мазнини, нормализират сърдечния пулс, тонизират мускулатурата и съдовите стени.
Затлъстяването е сред основните причини за хипертония, следователно поддържането на оптимално телесно тегло е ключов фактор за превенция и лечение на сърдечносъдови заболявания, в частност високо кръвно налягане. Когато говорим за физическа активност, е важно да се акцентира върху това, че тя трябва да е редовна, т.е. ежедневна, но не твърде интензивна, тъй като прекомерното натоварване може да предизвика повишаване на кръвното налягане. Подходящи упражнения наред с редовното ходене пеша, са джогинг, плуване, колоездене, йога, гимнастика с умерено темпо и натоварване, каланетика, пилатес и др.
Справянето със стреса е друг фактор, който ни гарантира оптимално сърдечносъдово здраве. Като цяло стресът е полезен, когато ни предупреждава за потенциално опасно събитие и сигнализира на тялото „да бяга или да се бие“. В съвременния модерен свят стресът ни кара да работим усилено, да пазим себе си и близките си от опасности. Но когато стресът е ежедневен, той се превръща в хроничен проблем и може да има сериозни последици за здравето. При стрес кръвното налягане се увеличава, ускоряват се сърдечната активност и дишането, а това предизвиква напрежение в мускулите.
За да контролираме кръвното налягане и да предотвратим появата на хипертония, е наложително освен да се придържаме към балансиран хранителен режим и редовна двигателна активност, редовно да практикуват медитативни техники, релаксация и занимания за преодоляване на стреса от ежедневието. Такива са времето посветено на хоби, спокойни разходки сред природата, медитация, прекарване на повече време с близките, посещение на забавни постановки, четене на забавни книги, звуко и смехо-терапия и др.
Библиография:
1. Jiang SZ, Lu W, Zong XF, Ruan HY, Liu Y. Obesity and hypertension. Exp Ther Med. 2016;12(4):2395-2399. doi:10.3892/etm.2016.3667 https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5038894/
2. Asgary S, Keshvari M. Effects of Citrus sinensis juice on blood pressure. ARYA Atheroscler. 2013;9(1):98-101. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3653258/
3. McRae MP. Therapeutic Benefits of l-Arginine: An Umbrella Review of Meta-analyses. J Chiropr Med. 2016;15(3):184-189. doi:10.1016/j.jcm.2016.06.002 https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5021928/
4. Jayalath VH, de Souza RJ, Sievenpiper JL, et al. Effect of dietary pulses on blood pressure: a systematic review and meta-analysis of controlled feeding trials. Am J Hypertens. 2014;27(1):56-64. doi:10.1093/ajh/hpt155 https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5391775/
5. Vendrame S, Klimis-Zacas D. Potential Factors Influencing the Effects of Anthocyanins on Blood Pressure Regulation in Humans: A Review. Nutrients. 2019;11(6):1431. Published 2019 Jun 25. doi:10.3390/nu11061431 https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC6628116/
6. Chan Q, Stamler J, Brown IJ, et al. Relation of raw and cooked vegetable consumption to blood pressure: the INTERMAP Study. J Hum Hypertens. 2014;28(6):353-359. doi:10.1038/jhh.2013.115 https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4013197/
7. Khalesi S, Irwin C, Schubert M. Flaxseed consumption may reduce blood pressure: a systematic review and meta-analysis of controlled trials. J Nutr. 2015 Apr;145(4):758-65. doi: 10.3945/jn.114.205302. Epub 2015 Mar 4. Erratum in: J Nutr. 2015 Nov;145(11):2633. PMID: 25740909. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/25740909/
8. Cheng H.М, Koutsidis G., Lodge J.K., Ashor A., Siervo M., Lara J., Tomato and lycopene supplementation and cardiovascular risk factors: A systematic review and meta-analysis, Published:January 14, 2017DOI: https://doi.org/10.1016/j.atherosclerosis.2017.01.009
9. Al Disi SS, Anwar MA, Eid AH. Anti-hypertensive Herbs and their Mechanisms of Action: Part I. Front Pharmacol. 2016;6:323. Published 2016 Jan 19. doi:10.3389/fphar.2015.00323 https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4717468/
10. Borgi L, Muraki I, Satija A, Willett WC, Rimm EB, Forman JP. Fruit and Vegetable Consumption and the Incidence of Hypertension in Three Prospective Cohort Studies. Hypertension. 2016;67(2):288-293. doi:10.1161/HYPERTENSIONAHA.115.06497 https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5350612/
11. Husain K, Ansari RA, Ferder L. Alcohol-induced hypertension: Mechanism and prevention. World J Cardiol. 2014;6(5):245-252. doi:10.4330/wjc.v6.i5.245 https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4038773/
