Язвата представлява увреда на лигавицата на стомаха. Най-често срещаните язви са стомашната и дуоденалната язва или това е язва на дванадесетопръстника. Тази увреда възниква в резултат от действието на киселите храносмилателни сокове, които се секретират от стомашните клетки по време на храносмилането. Те водят до увреждане на защитните свойства на лигавицата, която действа като бариера.


Дуоденалната язва се среща по-често от стомашната язва, предимно при мъжете и най-вече във възрастта 30-50 годишна възраст. Стомашната язва от своя страна засяга еднакво и двата пола и обикновено се развива след 40-годишна възраст.


Установени са ред причини, които могат да доведат до развитие на язва, сред които най-често срещаните са:


  • Инфекция с Хеликобактер пилори, чието наличие сериозно утежнява протичането на заболяването; 
  • Прием на нестероидни противовъзпалителни средства, които се изписват обикновено за лечение на заболявания на опорно-двигателния апарат, като артрит например. Тези медикаменти се свързват със субстанции наречени простагландини, които са първостепенен защитен фактор на лигавицата на стомаха и дванадесетопръстника;
  • Тютюнопушене и употреба на големи количества алкохол;
  • Прекомерен стрес. 

 

Симптомите, чието наличие изисква незабавна консултация със специалист, включват:

  • Болка скоро след консумация на храна при стомашната язва и болка на гладно при дуоденалната язва;
  • Усещане за тежест след хранене;
  • Гадене и повръщане;
  • Необяснима загуба на телесно тегло.

Ако не се вземат спешни мерки, заболяването може да доведе до кървене, което се изразява в наличие на кръв в изпражненията или повръщане на кръв, което е животозастрашаващо. Освен това може да се стигне до перфорация и изтичане на стомашно съдържимо в коремната кухина и развитието на остър перитонит (инфекция в свободната коремна кухина). Друго опасно усложнение на язвена болест е затрудненото преминаване на храна и течности или обструкция на храносмилателния канал, при което те се задържат в стомаха.1


Лечението на язвената болест включва най-вече премахване на факторите, които са довели до нейната поява и развитие. Ако е на лице инфекция с Хеликобактер пилори, следва да се премине към нейното овладяване и отстраняване. 


В допълнение към приемането на предписаните антибиотици и медикаменти за блокиране на киселините при наличие на инфекция с Хеликобактер пилори, се препоръчва и консумация на следните храни, които имат доказано антибактериално действие: ябълки, боровинки, ягоди, череши, къпини, малини, моркови, карфиол, зеле, репички, червени чушки, броколи, листни зеленчуци, ферментирали храни, богати на пробиотични култури, чесън и куркума.

 

При наличието на Хеликобактер пилори, богатите на антиоксиданти храни са особено полезни, защото съдействат за активиране на имунната система в борбата с инфекцията и помагат за предпазване от рак на стомаха. Броколите съдържат сулфорафан, съединение, което проявява антибактериална активност срещу Хеликобактер пилори. 


Много плодове проявяват in vitro бактериостатична активност срещу Хеликобактер пилори. Смята се, че антибактериалната активност на плодовите екстракти се дължи на съдържанието им на фенолни производни. Екстрактът от боровинка Highbush показва in vitro активност, намалявайки адхезията на Хеликобактер пилори към лигавиците, еритроцитите и стомашната епителна клетъчна култура. В едно изследване се доказва, че екстрактите от малина, ягода, къпина и боровинка демонстрират мощна бактериостатична активност срещу резистентни на кларитромицин щамове на Хеликобактер пилори2. 


Някои изследвания показват, че мастните киселини, съдържащи се в зехтина, също могат да помогнат за лечение на Хеликобактер пилори инфекция3. Има данни, че полиненаситените мастни киселини, омега-3 и -6, инхибират in vitro растежа на Хеликобактер пилори. Освен това, маслата от растителен произход съдържат много полифеноли, проявяващи бактериостатична активност срещу бактерията.


Ферментиралите пробиотични храни също показват обещаващи резултати в клинични проучвания за лечение на язви. Такива храни са ферментирали зеленчуци, кисело зеле, мисо, кимчи, комбуча. Има данни, че редовната консумация на тези пробиотични храни може да има защитен ефект срещу пептична язва и рак на стомаха4. Някои пробиотични щамове проявяват антибактериална активност, произтичаща от способността им да променят имунологичния отговор на гостоприемника, секретирайки антибактериални вещества като млечна киселина и нарушавайки механизмите на бактериална адхезия.


Медът е сред храните с антибактериална активност, която се дължи неговия висок осмоларитет, ниско рН и съдържание на водороден пероксид. Някои видове мед, като медът от дъб и манука, проявяват мощна бактериостатична активност срещу Хеликобактер пилори и инхибират уреазната активност. 


Лактоферинът е гликопротеин от семейството на трансферините, проявяващ антибактериални свойства. Той хелатира железните йони и по този начин ограничава наличността на този елемент за бактериите. Лактоферинът присъства в майчиното и кравето мляко, гранулите на неутрофилите, слюнката и сълзите. Той е елемент от неспецифичния имунитет и според клинични изследвания намалява бактериалната колонизация и индуцирания от Хеликобактер пилори гастрит. Освен намаляване на наличността на железни йони, лактоферинът може да прояви синергичен ефект с антибиотиците, поради улесняване на проникването им през клетъчната мембрана.


Неизменна част от лечението на язвената болест включва и промяната в хранителния режим и част от житейските навици на човека. На първо място следва да се избягват храни, които влошават симптоматиката като силни подправки, газирани напитки и алкохол. 


Препоръчва се храненето да е редовно, на малки порции, 4 до 5 пъти дневно. Според изследвания диетата с високо съдържание на разтворими фибри намалява риска от развитие на дуоденалната язва. Затова се препоръчва намаляване на рафинираните и преработени зърнени храни и увеличаване приема на пълнозърнестите такива, както и увеличаване приема на пресни плодове и зеленчуци.


Приемът на витамин А също се свързва с нисък риск от развитие на дуоденалната язва и респективно с подобряване състоянието при наличие на заболяване. Храни, богати на витамин А са моркови, тиква, спанак, кейл, сладки картофи, грах, пъпеш, червени чушки, праскови, кайсии, особено сушените, сини сливи и др.5


При някои пациенти с язва се наблюдава и киселинен рефлукс. Определени храни могат да отпуснат долната част на хранопровода, известна като долен езофагеален сфинктер и така да се улесни връщането на киселината в хранопровода, което причинява киселини, лошо храносмилане и болка. Храните, които могат да влошат киселинния рефлукс, и следва да се изключат от менюто на страдащите от язва, са кофеин, шоколад, пикантни храни, алкохол, кисели храни, като цитруси и домати. 


Преяждането, както и храненето преди лягане също може да влоши симптомите на рефлукс. Затова се препоръчва спазване на хранителен режим и прием на оптимално количество храна, която да не води до тежест и болка. 

 

Референции:
1. Ryan-Harshman M, Aldoori W. How diet and lifestyle affect duodenal ulcers. Review of the evidence. Can Fam Physician. 2004 May;50:727-32. PMID: 15171675; PMCID: PMC2214597.
2. Chatterjee A, Yasmin T, Bagchi S, et al. Inhibition of Helicobacter pylori in vitro by various berry extracts, with enhanced susceptibility to clarithromycin. Mol Cell Biochem. 2004;265:19–26. 
3. Hołubiuk Ł, Imiela J. Diet and Helicobacter pylori infection. Prz Gastroenterol. 2016;11(3):150-154. doi: 10.5114/pg.2016.61487. Epub 2016 Jul 27. PMID: 27713775; PMCID: PMC5047973.
4. Nair MR, Chouhan D, Sen Gupta S, Chattopadhyay S. Fermented Foods: Are They Tasty Medicines for Helicobacter pylori Associated Peptic Ulcer and Gastric Cancer? Front Microbiol. 2016 Jul 25;7:1148. doi: 10.3389/fmicb.2016.01148. PMID: 27504109; PMCID: PMC4958626.
5. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5047973/