Дисбиозата представлява компроментиране оптималното състоянието на микробиома или на равновесието между грам отрицателните и грам положителните бактерии в интестиналния тракт. Микробиомът представлява съвкупността от всички микроорганизми, симбиотични и патогенни, живеещи върху и вътре в човешкото тяло. 


Чревният микробиом се състои от колективен геном на микроби (основно бактерии и по-малко вируси, гъбички), обитаващи червата. В червата на човек се съдържат трилиони бактерии, които съставляват повече геном от всички клетки в тялото. Разпределението на микробите е пространствено в червата, като дебелото черво съдържа най-голямо разнообразие и изобилие от микроорганизми. Колонизацията на червата с бактерии започва при раждането и е доказано, че се повлиява от начина на раждане: вагинално или чрез цезарово сечение. Въпреки това, микробиотата се променя с времето при излагане на различни фактори на околната среда по време на съзряването и растежа на всеки.


Много фактори влияят върху чревната микробиота, включително хигиена, диета, географско местоположение и генотип на гостоприемника. Чревните микроби се конкурират с патогените и поддържат целостта на епитела, което може да бъде ключов фактор за предотвратяване на хронични възпалителни процеси. Състоянието на чревната флора е от съществено значение за храносмилането и функционирането на имунната система1.


 

Микробните "общности" осигуряват ензимите и метаболитните пътища, които допринасят за смилането на храната, ксенобиотичния метаболизъм и синтеза на различни биоактивни молекули. Те включват витамини, аминокиселини, късоверижни мастни киселини и метаболити, които са от съществено значение за взаимосвързаните пътища на гликолизата, трикарбоксилната киселина/цикъла на Кребс, окислителното фосфорилиране и метаболизма на аминокиселините и мастните киселини.

 

Следователно състоянието на дисбиоза води до храносмилателни проблеми, но и може да отключи редица други симптоми и заболявания не само в храносмилателния тракт, но и в други системи в човешкото тяло.


Дисбиозата обикновено се появява, когато балансът между грам положителните (полезните) и грам отрицателните (болестотворните) бактерии в стомашно-чревния тракт се наруши. В някои случаи дисбиозата може да е временна и да се прояви като леко стомашно разстройство. Понякога тялото може самостоятелно да коригира дисбаланса без лечение. Но, ако симптомите станат по-сериозни и продължителни, е необходима консултация с лекар.


Храната и хранителните навици се считат за основен фактор за здравето на червата и оттам върху състава на бактериите, които живеят в тях. Храната, която консумираме, влияе на здравето на червата и оттам на нашето цялостно здраве. Неслучайно още Хипократ, бащата на медицината, е казал, че „всички болести започват в червата“. 


За поддържане на чревния микробиом специалистите препоръчват диета, богата на въглехидрати, достъпни за микробиота. Това е диета богата на пълнозърнести храни, пресни зеленчуци и плодове, семена, бобови растения, ядки и ферментирали храни. В диетата за балансиран микробиом следва да се изключат преработените и съдържащите добавени захари храни. 


Трябва да гледаме на храната като на основно гориво за чревните микроби и да избираме такава храна, която поддържа техния баланс. Затова храни, съдържащи пребиотици, пробиотици и ферментиралите храни са ключови за поддържане на чревната микробиота в добро състояние.


Всяко нарушение на баланса на микробиотата може да причини дисбиоза2. Най-често дисбиозата може да е резултат от:

  • Промяна в диетата, която увеличава приема на протеини, захар или хранителни добавки;
  • Случайна консумация на химикали, като например задържане на пестициди върху неизмити плодове;
  • Консумация на две или повече алкохолни напитки на ден;
  • Прием на лекарства, като антибиотици например, които засягат чревната флора;
  • Лоша хигиена на устната кухина и зъбите, която позволява прекомерен растеж на бактериите; 
  • Високи нива на стрес или тревожност, които могат да отслабят имунната система;
  • Незащитен секс, който може да изложи тялото на вредни бактерии.

 

Симптомите при дисбиоза са много и различни и зависят от това къде се развива бактериалният дисбаланс. Те могат също така да варират в зависимост от видовете бактерии, които са в дисбаланс. Най-честите симптоми включват:

  • Халитоза (лош дъх);
  • Разстроен стомах и диария;
  • Гадене;
  • Констипация;
  • Затруднено уриниране;
  • Вагинален или ректален сърбеж;
  • Подуване на корема;
  • Болка в гърдите;
  • Обрив или зачервяване;
  • Умора;
  • Проблеми с паметта или концентрацията;
  • Безпокойство, тревожност;
  • Депресивни състояния и др.

Доказано е, че дисбиозата е тясно свързана с развитието на определени заболявания и клинични състояния, затова е критично важно тя да бъде овладявана навреме. Нетретираната дисбиоза може да доведе до развитие на чревни заболявания като колит, синдром на раздразненото черво, синдром на пропускливите черва, диабет, затлъстяване, синдром на поликистозни яйчници, кожни заболявания, като екзема, чернодробно заболяване, рак на дебелото черво или ректума и др. 


Лечението на дисбиоза варира според причините и вида на бактериите, чиито свръхрастеж е довел до компроментиране на микробиома. Конкретната терапия може да включва прием на антибиотик, задължително в комбинация с пробиотик, отстраняване на първопричината (медикамент, храни, стрес и т.н.) за нарушеното равновесие и разбира се, подобряване на хранителния режим3


За да се осигурят достатъчно хранителни вещества за поддържане баланса на бактериите, следва да се приемат храни или респективно хранителни добавки, богати на следните хранителни вещества:

  • Витамини от B-комплекс, като B-6 и B-12;
  • Калций;
  • Магнезий;
  • Бета каротин;
  • Цинк;
  • Фибри.

 

Естествените пробиотиците и пребиотиците, които могат да се добавят в менюто чрез храната, са:

  • Ферментирали зеленчуци;
  • Ферментирали деликатеси от кокос, кашу, бадеми;
  • Темпе;
  • Мисо (само органично);
  • Овесени ядки;
  • Ленено семе;
  • Неузрели банани или живовляк;
  • Морски водорасли;
  • Какао на прах;
  • Инулин (FODMAP, така че следва да се консумира с повишено внимание);
  • Кефир (FODMAP, така че следва да се консумира с повишено внимание);
  • Комбуча (FODMAP, така че следва да се консумира с повишено внимание).

 

При дисбиоза следва да се изключат от менюто следните храни4:

  • Храни и сладкиши с добавена захар сладкарски изделия (торти, печива, бонбони);
  • Захар и всякакви подсладители (тръстикова захар, кленов сироп, царевичен сироп, глюкоза, фруктоза, малтоза, захароза и сорбитол);
  • Високо преработени храни и такива със съдържание на изкуствени оцветители, овкусители, подобрители и консерванти; 
  • Пържени храни;
  • Остри и люти подправки; 
  • Напитки, съдържащи кофеин (кафе, енергийни напитки);
  • Алкохолни напитки;
  • Тютюневи изделия. 

 

При наличие на възпалителни процеси в интестиналния тракт би могла да помогне диета с ниско съдържание на FODMAP, която обикновено се използва при лечение на синдром на раздразненото черво. FODMAP е абревиатура на английски език, която означава fermentable oligosaccharides, disaccharides, monosaccharides, and polyols (FODMAPs) или в превод на български език диета, бедна на ферментиращи олигозахариди, дизахариди, монозахариди и полиоли. Премахването на FODMAP от диетата намалява ферментацията и производството на газ в червата и може да има положителен ефект при третиране на дисбиоза. Храните, които се препоръчват за консумация при тази диета, са всички непреработени меса, особено риба, плодове с ниско съдържание на фруктоза (лимони, лайм, ягоди, грозде, ананас), домати, зеленчуци като чушки, моркови, зелен боб, зеленолистни, джинджифил, бадемово мляко и много вода. 


За да предотвратим поява на дисбиоза, следва да вземем под внимание някои житейски навици. Така например редовната употреба на алкохол крие сериозен риск от нарушаване баланса на бактериите в червата. Поддържането на перфектна устна хигиена е друг важен фактор, това включва оптимално почистване на зъбите с подходящите четка и паста и използване на конец за допълнително почистване. 


Приемът на медикаменти от всякакво естество следва да става само и единствено след консултация с лекар, особено що се касае до антибиотик. При леки симптоми на дисбиоза, които не изискват прием на антибиотик, специалистът следва да препоръча пробиотик за регулирането на стомашно-чревните бактерии. Но като цяло храната и най-вече балансираната здравословна диета си остава най-верният съюзник и най-ефикасният инструмент за постигане и поддържане на оптимално чревно здраве и микробиом.

 

 

Референции:

1. Belizário JE, Faintuch J, Garay-Malpartida M. Gut microbiome dysbiosis and immunometabolism: New frontiers for treatment of metabolic diseases. Mediators Inflamm. 2018;2018:2037838. doi:10.1155/2018/2037838
2. Thursby E, Juge N. Introduction to the human gut microbiota. Biochem J. 2017;474(11):1823–1836. doi:10.1042/BCJ20160510
3. McFarland LV. Use of probiotics to correct dysbiosis of normal microbiota following disease or disruptive events: a systematic review. BMJ Open. 2014;4(8):e005047. doi:10.1136/bmjopen-2014-005047
4. Martinez JE, Kahana DD, Ghuman S, et al. Unhealthy lifestyle and gut dysbiosis: a better understanding of the effects of poor diet and nicotine on the intestinal microbiome. Front Endocrinol. 2021;12:649. doi:10.3389/fendo.2021.667066
5. Magge S, Lembo A. Low-FODMAP Diet for Treatment of Irritable Bowel Syndrome. Gastroenterol Hepatol (N Y). 2012 Nov;8(11):739-45. PMID: 24672410; PMCID: PMC3966170.
6. https://www.healthline.com/health/digestive-health/dysbiosis#diet