Елиминационна фаза

Първата фаза е фаза на елиминиране, която се изразява в премахването на храни и медикаменти, за които се смята, че причиняват възпаление на червата, чревен дисбаланс или имунен отговор (6). По време на тази фаза напълно се избягват следните храни:  (Към първа част - Храна и здраве с Яна Данаилова: Хранене при автоимунни заболявания | Puls.bg)

  • Зърнени храни: ориз, пшеница, овес, ечемик, ръж и др., както и храни, получени от тях, като тестени изделия, хляб и зърнени закуски;
  • Бобови растения: леща, боб, грах, фъстъци и др., както и храни, получени от тях, като тофу, темпе, фалшиви меса или фъстъчено масло;
  • Някои зеленчуци като патладжани, чушки, картофи, домати, доматилоси и др., както и някои подправки - червен пипер;
  • Яйца и продукти, които ги съдържат;
  • Млечни продукти: краве, козе или овче мляко, както и храни, получени от тези млека, като сметана, сирене, масло или гхи; протеиновите прахове на базата на млечни продукти или други добавки също трябва да се избягват;
  • Ядки и семена: всички ядки и семена и храни, получени от тях, като брашна, масло или масла; включва също какао и подправки на основата на семена, като кориандър, кимион, анасон, копър, сминдух, горчица и индийско орехче;
  • Кофеин;
  • Алкохол;
  • Преработени растителни масла: рапица, царевица, палмово масло, шафраново, соево или слънчогледово масло;
  • Рафинирани или преработени захари: захар от тръстика или цвекло, царевичен сироп, сироп от кафяв ориз и ечемичен малцов сироп; включва също сладкиши, сода, бонбони, замразени десерти и шоколад, които може да съдържат тези съставки;
  • Хранителни добавки и изкуствени подсладители: трансмазнини, хранителни оцветители, емулгатори и сгъстители, както и изкуствени подсладители, като стевия, манитол и ксилитол.

Тази фаза насърчава консумацията на пресни, богати на нутриенти храни, сурови, ферментирали или преминали през минимална термична обработка.



Препоръчва се и общо подобряване на хранителните навици, като бавно и осъзнато хранене, избор на максимално екологично чисти продукти, щадяща термична обработка и правилно комбиниране на храните. Препоръчва се и подобряване на житейските навици като намаляване на стреса, подобряване качеството на съня и увеличаване на физическата активност.


Продължителността на фазата на елиминиране на храните варира, тъй като при всеки човек се наблюдава индивидуално достатъчно забележимо намаляване на симптомите. Средно повечето пациенти се придържат към тази фаза между 30 и 90 дни, но някои пациенти забелязват подобрения още през първите 3 седмици.


Фаза на повторно въвеждане

След като настъпи измеримо подобрение на симптомите и общото благополучие на пациента, се преминава към повторно въвеждане на елиминираните храни. По време на тази фаза избягваните храни постепенно се въвеждат отново в диетата, една по една, въз основа на индивидуалната толерантност на пациента.


Целта на тази фаза е да се идентифицират кои храни допринасят за симптомите на болния и да се въведат отново всички храни, които не причиняват никакви симптоми, като се продължи да се избягват тези, които водят до поява и обостряне на симптоматиката. Това позволява да се постигне най-богатото диетично разнообразие, което човек може да понесе.


По време на тази фаза храните трябва да се въвеждат отново една по една, като се оставя период от 5-7 дни преди повторното въвеждане на нова храна. Това предоставя на пациента достатъчно време да идентифицира симптомите, ако някоя от храните доведе до повторната им поява, преди да продължи процеса на повторно въвеждане. Храни, които се понасят добре, могат да се добавят обратно в диетата, докато тези, които предизвикват симптоми, трябва да се избягват. 


Протоколът за повторно въвеждане на елиминираните храни включва няколко стъпки:


Стъпка 1. Избор на една храна, която да бъде въведена отново, като нейната консумация следва да бъде няколко пъти на ден, след което се избягва за период от 5-6 дни. 
Стъпка 2. Избраната храна се консумира по малко, например по 1 чаена лъжичка от храната, и се изчакват 15 минути, за да се установи дали изследваната храна, предизвиква у пациента реакция.
Стъпка 3. Ако пациентът регистрира поява на симптоми, прекратява теста и избягва тази храна. Ако не се наблюдават симптоми, може да премине към консумация на  малко по-голяма порция, като 1 и 1/2 супени лъжици, от същата храна и продължава да следи за поява на симптоми в продължение на 2-3 часа.
Стъпка 4. Ако в този период се появят симптоми, пациентът прекратява консумацията на тази храна. Ако не се появят симптоми, може да консумира нормална порция от същата храна, след което да я избягва в продължение на 5-6 дни, без да въвежда нови храни.
Стъпка 5. Ако пациентът не изпитва никакви симптоми в продължение на 5–6 дни, може да включите отново тестваната храна в диетата си и да повторите този 5-степенен процес на повторно въвеждане с нова храна.


Препоръчително е да се избягва повторното въвеждане на храни при наличие на обстоятелства, които биха могли да засилят възпалението и да затруднят тълкуването на резултатите. Такива обстоятелства са наличието на временна инфекция (простуда, ГРИП), при нарушение на съня или при прекомерен стрес. Желателно е да се изчака да преминат ефектите от тези събития и тогава да се продължи с повторното въвеждане на храните.


Ползите от автоимунния протокол върху пациентите с автоимунни заболявания са няколко, въпреки че не може да се твърди с пълна еднозначност, че диетата действа благотворно върху всички пациенти. Тъй като хората, диагностицирани с автоимунни заболявания, често страдат и от пропускливи черва, експертите смятат, че може да има връзка между възпалението и чревното им здраве (7).

 

Чревната епителна тъкан, заедно със секретираните от нея вещества, образува бариера, която ограничава патогенните елементи да навлязат от червата в кръвния поток на човешкото тяло. При патологични състояния пропускливостта на епителната обвивка може да бъде компрометирана, което позволява преминаването на токсини, антигени и бактерии в лумена да навлязат в кръвния поток, създавайки „пропускливи черва“. При хора, които са генетично предразположени, пропускащите черва могат да позволят на фактори от околната среда да навлязат в тялото и да инициират автоимунен процес. 


Чревната микробиота е важна за поддържането на епителната бариера и следователно играе ключова роля в регулирането на факторите на околната среда, които навлизат в тялото. Проучвания показват, че пробиотиците могат да подпомогнат процеса по възстановяване на пропускливите черва, като засилят производството на протеини с тесни връзки.

 

От друга страна патогенните бактерии засилват пропускливостта на червата, предизвиквайки характерни за автоимунните заболявания симптоми, но често налагат приложение на антибиотични препарати, които от своя страна нарушават допълнително чревния баланс. Затова е важно в диетата на хора, страдащи едновременно от автоимунно заболяване и пропускливост на червата, да се включат оптимални порции храни, богати на пробиотични култури (туршии, ферментирали храни, кисело зеле) и храни, богати на фибри (лук, чесън, артишок, банани, ябълки и др.).

 

Тъй като автоимунното заболяване е свързано с наличието на възпалителен процес, следва да се избягват т.нар. провъзпалителни храни или храни, които биха могли да отключат или засилят възпалителния процес. Такива храни са:

  • Мляко и млечни продукти;
  • Рафинирани и високопреработени храни;
  • Преработени меса;
  • Храни, съдържащи глутен;
  • Захар и храни, съдържащи изкуствени подсладители;
  • Алкохол;
  • Кофеин.

 

От друга страна са известни т.нар. противовъзпалителни вещества и храни, които имат свойството да облекчават възпалителните процеси и действат благотворно върху целия организъм. Такива храни са:

  • Антиоксиданти, които се съдържат в броколи, домати, череши, червени чушки, боровинки, малини, ягоди, грозде, зелен чай и др.;
  • Флавоноиди – червено грозде;
  • Диетични фибри;
  • Наситени мастни киселини – зехтин, авокадо, риба;
  • Магнезий – тиквено семе, сурово какао, ядки;
  • Куркумин, багрилно вещество, което се съдържа в корена куркума.

Комбинацията от автоимунен протокол и диета, изключваща провъзпалителните храни и акцентираща върху противовъзпалителните, може съществено да облекчи симптоматиката на автоимунния процес, да подобри чревния микробиом, да намали значително възпалението и да подейства обезболяващо.  

 

Референции:
6. Goldenberg MM. Multiple sclerosis review. P T. 2012;37(3):175-184.
7. Barrie WE. Graves' ophthalmopathy. West J Med. 1993;158(6):591-595.
8. Konijeti GG, Kim N, Lewis JD, et al. Efficacy of the Autoimmune Protocol Diet for Inflammatory Bowel Disease. Inflamm Bowel Dis. 2017;23(11):2054-2060. doi:10.1097/MIB.0000000000001221
9. Mu Q, Kirby J, Reilly CM, Luo XM. Leaky Gut As a Danger Signal for Autoimmune Diseases. Front Immunol. 2017;8:598. Published 2017 May 23. doi:10.3389/fimmu.2017.00598
10. Vojdani A. Molecular mimicry as a mechanism for food immune reactivities and autoimmunity. Altern Ther Health Med. 2015;21 Suppl 1:34-45. PMID: 25599184.
11. Chandrasekaran A, Molparia B, Akhtar E, et al. The Autoimmune Protocol Diet Modifies Intestinal RNA Expression in Inflammatory Bowel Disease. Crohns Colitis 360. 2019;1(3):otz016. doi:10.1093/crocol/otz016
12. Mu Q, Kirby J, Reilly CM, Luo XM. Leaky Gut As a Danger Signal for Autoimmune Diseases. Front Immunol. 2017;8:598. Published 2017 May 23. doi:10.3389/fimmu.2017.00598