Пролетта е преходен сезон, свързан с редица предизвикателства за човешкия организъм, като адаптацията към по-дългия ден, пролетната умора, и не на последно място сезонните алергии към полени.


Алергията най-общо представлява свръхчувствителност към чужди, обикновено безвредни за организма вещества (алергени), които имунните клетки неправилно идентифицират като заплаха за тялото. Алергенът е вид антиген, който за повечето хора е безвреден, но предизвиква необичайно силен имунен отговор при други хора. Алергенът провокира имунната система да синтезира антитела от имуноглобулинов клас Е (IgE)


Имунната система реагира при различните алергии с освобождаване на хистамин и други медиатори, които причиняват алергични симптоми. Тези симптоми засягат най-често кожата, носа, гърлото, очите, ушите, белите дробове и стомашно-чревния тракт. Алергичните симптоми са различни по вид и тежест, като могат да варират от кожна реакция (зачервяване, сърбеж) или подуване до тежки симптоми, като анафилаксия и анафилактичен шок. Когато алергията засяга храносмилателната система, могат да се появят болки в стомаха, гадене, повръщане и диария. В случай, че алергичната реакция засяга носа и дихателната система, симптомите най-често се изразяват в хрема, кихане, кашлица или затруднено дишане.



Алергените могат да бъдат най-различни вещества с различен произход: 

  • Хранителни вещества: мляко и млечни продукти, яйца, фъстъци, соя, пшеница, морски дарове и др.;  
  • Инхалаторни или вдишани от околната среда: домашен прах, акари, тревни и дървесни полени, плесен и мухъл; 
  • Животински вещества: отрова на насекоми (пчели, оси и стършели), косми, пера, кожни клетки на птици и животни;
  • Вещества в битовата химия и козметиката: перилни препарати, почистващи препарати, козметични продукти и други. 

 

Факторите, които предопределят риска от поява и развитие на алергична реакция, са генетичната предразположеност и фактори от околната среда. През последните десетилетия в световен мащаб алергиите непрекъснато се увеличават главно поради индустрализацията, прекомерната експозиция на кожата, дихателната и храносмилателната система на химикали и замърсяването на околната среда. 


Оплакванията могат да се дължат и на комбинираното действие на няколко алергена едновременно. Най-често срещаните алергии са:

  • Сезонни алергии (ринит или сенна хрема);
  • Кожни алергии и дерматити (атопична екзема); 
  • Хранителни алергии.

 

Лечението на алергиите започва с установяване и отстраняване на алергените, т.е. ограничаване на експозицията екзогенните агресиращи имунната система субстанции. За ефективното овладяване на алергичната реакция е нужно да се избягва директният контакт с алергена. Отстраняването му от околната среда на пациента, е ключов фактор за успешна терапии, но в някои случаи като алергии към домашен прах и акари това е на практика почти невъзможно. Ако алергенът е конкретна храна или козметичен продукт, е лесно да бъде избягван, но ако става въпрос за растителни полени или вещества от околната среда, които не можем да контролираме, тогава процесът става по-труден и дълъг.


Именно в случаите, когато е невъзможно пълното избягване на контакта между пациента и алергена, се налага приложение на симптоматично лечение чрез медикаменти, сред които антихистамини, кортикостериди, инхалатори и/или мехлеми. Според своята тежест и честота на проявление алергичните реакции могат да изискват комбинирано приложение на няколко различни вида медикаменти, както и специфичен хранителен режим.


Когато говорим за хранителна алергия, се прилага т.нар. елиминационна диета, чиято цел е да се установи с максимална точност коя храна или храни са отговорни за алергичната реакция на организма. Прилага се план за хранене, при който се избягват определени храни или съставки за определен период от време. 


Елиминационната диета има две фази: 

  • Фазата на елиминиране или избягване на определена храна или храни;
  • Фазата на повторно въвеждане на тези храни и установяване кои от тях предизвикват алергична реакция. 

 

През фазата на елиминиране пациентът спира да консумира храни, които са най-често срещаните алергени. Такива са цитрусовите плодове, фъстъци, ядки, глутен, соя, млечни продукти, миди. Освен описаните храни, обаче има и редица изкуствени добавки, подобрители, подсладители и оцветители в храните, които също биха могли да отключат алергична реакция поради неестествения си за човешкия организъм характер. Такива са:

 

  • Съставки, чието наименование завършва на -амин (хистамин, тирамин, октопамин и фенилетиламин);
  • Изкуствени хранителни оцветители (тартразин и багрила, получени от каменовъглен катран);
  • Аспартам (изкуствен подсладител);
  • Бутилиран хидроксианизол и бутилиран хидрокситолуен (консерванти);
  • Лактоза и други дизахариди;
  • Мононатриев глутамат (подобрител на вкуса);
  • Нитрати и нитрити (консерванти);
  • Сулфити, бензоати и сорбати (консерванти);
  • Трагакант или агар-агар (сгъстители или стабилизатори).

 

Не е задължително да се избягват всички изброени храни и съставки, но се започва с тези, които са най-вероятните причинители на алергичната реакция. След като ги премахне от менюто си, пациентът следва да води хранителен дневник и да описва как се чувства и дали наблюдава промяна в симптоматиката на алергията, от която страда. 


След като са установят и елиминират от менюто на пациента причинителите на хранителната алергия, и след като се овладее алергичната реакция и се възстанови хомеостазата (относителното физиологично равновесие), алергените следва бавно да въвеждат в хранителния план на принципа на захранване на бебе и да се следи внимателно за алергична реакция.

 

Между въвеждането на всяка храна се изчаква между 3 до 7 дни. Този процес помага за установяването на точните храни и съставки, които са в основата на алергичната реакция. Пациентът следва да записва в своя хранителен дневник коя храна кога е въведена повторно и дали причинява някакви симптоми. Ако дадена храна причини някой от следните симптоми, следва да се избягва постоянно от менюто на пациента: 

 

  • Подуване на гърлото;
  • Незабавен обрив или копривна треска;
  • Проблем с дишането.

 

Но не само премахването на храни алергени е важно в лечението на алергичните реакции. Установени са конкретни храни, които могат да облекчат симптомите и да подобрят състоянието на пациентите, особено при сезонните алергии. Храната е значим компонент в лечението на алергиите и не се изчерпва само до отстраняване на алергена.

 

В продължението очаквайте списък на храни за лечебно хранене при алергии