Синдромът на раздразненото черво (Irritable bowel syndrome, IBS) е едно от най-често срещаните разстройства на стомашно-чревния тракт, което не само създава системен дискомфорт, но крие рискове за човешкото здраве и изисква консултация със специалист гастроентеролог. 


Сам по себе си синдромът представлява хронично функционално интестинално смущение, което се характеризира с коремни болки и промяна в моторната функция на дебелото черво. Състоянието засяга два пъти по-често жените в сравнение с мъжете, като няма ясна изразена възрастова група, която е изложена на по-сериозен риск.


При синдрома на раздразненото черво е характерна повишена активност на мускулите на дебелото черво, която се дължи на промени в тонуса на автономната нервна система. В резултат на това се появяват спазми в гладката мускулатура на червото, които са съпроводени с усещане на болка в коремната област. 



Причините и механизмите за възникване и развитие на заболяването не са все още напълно изяснени и обяснени от медицината. Смята се, че има три водещи фактора, които предразполагат към възникване на това състояние: 

 

  • Нарушение в чревната перисталтика;
  • Повишена чувствителност на червата към екзогенни фактори; 
  • Системни психо-емоционални смущения като стрес и тревожност. 

Най-характерните симптоми на синдрома на раздразненото черво са:

  • Болка в коремната област, която се появява през различни интервали от време с различен интензитет и продължителност и която намалява обикновено след отделяне на газове или след дефекация;
  • Метеоризъм и подуване на корема;
  • Констипация;
  • Усещането за непълно изхождане и освобождаване на дебелото черво;
  • Диария или редуване на констипация с диария;
  • Главоболие;
  • Безсъние;
  • Промени в настроението, чувство на тревожност и депресивни състояния.

За да се постави с максимална точност диагноза Синдром на раздразненото черво, симптомите трябва да се проявяват системно най-малко в продължение на 3 месеца. Специалистът гастроентеролог взима под внимание и наличието на съпътстващи фактори и симптоми като:

 

  • Сериозна промяна в хранителния режим, която изключва определени групи храни;
  • Наличие на анемия, установена чрез кръвен тест;
  • Наличие на кръв в изпражненията;
  • Загуба на тегло без ясна причина;
  • Повишена телесна температура;
  • При жените се наблюдава повишена симптоматика около менструалния цикъл;
  • Прекомерна или скорошна употреба на антибиотични препарати;
  • Преки роднини с диагностициран рак на дебелото черво или възпалителни чревни заболявания. 

Лечението на синдрома на раздразненото черво изисква комплексен подход и стартира най-вече с цялостна промяна в начина на живот и най-вече на хранене. 


Това означава най-общо изключване от менюто на храни, които дразнят стомаха и червото, намаляване на количеството приемана храна по време на едно хранене и увеличаване на двигателната активност. 


Много лекари препоръчват на хората със синдром на раздразненото черво да следват диета с ниска FODMAP (съкращение, което означава „ферментиращи олиго-, ди- и монозахариди и полиоли“). или ферментиращите въглехидрати с къса верига. 1


FODMAP диетата се изразява в ограничаването на храни, богати на определени видове въглехидрати, тъй като съгласно изследвания, публикувани в Harvard Medical School, тънките черва не могат лесно да абсорбират храни, които съдържат FODMAP. Именно тези храни могат да причинят подуване на корема, метеоризъм и болки в стомаха.


Най-общо това са несмилаеми въглехидрати с къса верига, които са осмотично активни, което означава, че принуждават задържането на вода в храносмилателния тракт. Освен това, тъй като не са смилаеми, чревните бактерии ги ферментират, увеличавайки производството на газ и късоверижни мастни киселини. Следователно FODMAP предизвикват храносмилателни симптоми като подуване на корема, газове, болки в стомаха и промени в моталитета на червата, вариращи от констипация до диария или комбинация от двете, като процентът на хора, с регистрирани подобни оплаквания след консумация на храни с подобни въглехидрати, достига до около 60%.


FODMAPs се намират в различни количества в широк спектър от храни. Някои храни съдържат само един вид, докато други имат няколко. Основните хранителни източници на четирите групи FODMAP са:

 

  • Олигозахариди: пшеница, ръж, ядки, бобови растения, артишок, чесън и лук;
  • Дизахариди: продукти, съдържащи лактоза, като мляко, кисело мляко, меко сирене, сладолед, мътеница, кондензирано мляко и бита сметана;
  • Монозахариди: храни, съдържащи фруктоза, включително плодове като ябълки, круши, диня и манго и подсладители като мед, нектар от агаве и царевичен сироп с високо съдържание на фруктоза;
  • Полиоли: манитол и сорбитол в ябълки, круши, карфиол, костилкови плодове, гъби и снежен грах, както и ксилитол и изомалт в нискокалорични подсладители, като тези в дъвка без захар и мента.


Избягването на тези храни може значително да намали симптомите на синдрома на раздразненото черво и да подобри състоянието на страдащите от това състояние пациенти. Диетата с ниско съдържание на FODMAP е триетапен процес. Всеки етап е еднакво важен за постигане на дългосрочно облекчаване на симптомите и цялостно здраве.


Етап 1 се изразяване в ограничаване и стриктно избягване консумацията на всички храни с високо съдържание на FODMAP. Този етап трябва да продължи само 4-8 седмици, след което идва етап 2 или Повторно въвеждане. Този етап включва систематично повторно въвеждане на храни с високо съдържание на FODMAP. Въпреки че продължителността му варира от човек на човек, той обикновено продължава 6–10 седмици.


Целта на тази фаза е да се определи кои видове FODMAP тялото толерира, тъй като малко хора са чувствителни към всички тях и да се установи количеството FODMAP, които тялото може да толерира (известно още като „прагово ниво“).


Етап 3 е Персонализиране, известен още като „модифицирана диета с ниско съдържание на FODMAP“, тъй като пациентите все още ограничават някои FODMAP, но въвеждат отново добре поносимите такива в своята диета. По време на този етап количеството и видът на FODMAPs са съобразени с личната толерантност, която е идентифицирана на етап 2.


Диетата с ниско съдържание на FODMAP не е нито универсален подход, нито диета за цял живот. Крайната цел е да се въведат отново храни с висок FODMAP за личните нива на толерантност на всеки човек, страдащ от синдром на раздразненото черво. 


Независимо дали ще се приложи FODMAP или друг тип лечебно хранене, конкретните мерки за лечение и превенция на синдрома на раздразненото черво включват:

 

  • Прием на повече на брой, но по-малки количества храна през деня, на по-кратък интервал от време (на всеки 2-3 часа); 
  • Увеличаване приемът на вода и течности, като се изключват подсладените, газираните, кофеинови, алкохолни и енергийни напитки;
  • Изключване на силно преработени храни, пържени храни, храни, съдържащи рафинирана захар и изкуствени подсладители (сорбитол), нишесте, изкуствени оцветители, овкусители и консерванти; 
  • Увеличаване приема на храни, богати на фибри (пресни плодове, зеленчуци, ядки, пълнозърнести храни, семена);
  • Увеличаване приемът на храни, богати на пробиотици (ферментирали зеленчуци, туршия, кисело зеле) или прием на пробиотици под формата на хранителна добавка;
  • Намаляване на стреса, доколкото е възможно;
  • Увеличаване на физическата активност, по възможност ежедневни упражнения и намаляване заседналия начин на живот. 2

 

Лечението на синдрома на раздразненото черво изисква интердисциплинарен подход, постоянство и време. Само трайните промени в навиците на живот и хранене могат да доведат до пълно  възстановяване на стомашно-чревния тракт.

 

Библиография:

1. What Is the Low FODMAP Diet? Food List, Steps, and Benefits (healthline.com)

2. IBS: Symptoms, Causes, Diagnosis, Triggers, and Treatment (healthline.com)