Здравословното балансирано хранене е задължителен компонент от цялостната стратегия за лечение на синдрома на раздразненото черво, но все пак има някои конкретни храни, чието неблагоприятно въздействие върху интестиналния тракт вече е установено, именно затова се препоръчва тяхното напълно изключване от менюто на хората с подобни проблеми. Най-общо тези храни включват:

 

(Към първа част на материала - Храна и здраве с Яна Данаилова: Хранене и синдром на раздразненото черво | Puls.bg)


 

 

  • Високо преработени храни – това са индустриално произведените храни, с високо съдържание на рафинирана захар, изкуствени подсладители, овкусители, оцветители, подобрители и консерванти, каквито са повечето пакетирани десерти, чипсове, снаксове, месни деликатеси, сосове и др. Изкуствените съставки, които се съдържат в тях, не са естествени хранителни вещества и стомашно-чревният тракт се затруднява в тяхната преработка и отвеждане вън от тялото. Това допълнително може да увеличи симптоматиката при хора, страдащи от синдрома на раздразненото черво.
  • Неразтворими фибри – хората имат различна толерантност към фибрите. Храните, богати на неразтворими фибри, могат да влошат симптомите при някои хора, страдащи от синдром на раздразненото черво, докато при други не се наблюдава повишен дискомфорт. Освен това, някои храни с високо съдържание на разтворими фибри, като например бобовите, могат да причинят проблеми при някои напълно здрави хора. Следователно е важно всеки човек да следи сам своето собствено състояние след приема на храни, съдържащи неразтворими фибри, и да премахне от диетата си тези от тях, които предизвикват или влошават симптоматиката на синдрома на раздразненото черво.  
  • Глутен - някои хора имат сериозна имунна реакция към глутена, известна като цьолиакия, а други имат само непоносимост към глутен. Тези състояния споделят еднакви симптоми със синдрома на раздразненото черво и се отличават с преобладаваща диария. Проучване от 2015 г. показва, че елиминирането на глутена от диетата може да намали симптомите на Синдрома на раздразненото черво при около половината от изследваните пациенти (1). За да се разбере дали глутенът е фактор в състоянието на едно лице, следва да го ограничи за период от 1 месец и да наблюдава реакцията на своето тяло при обратното негово въвеждане. Също така може да се направят кръвни изследвания за да се потвърди или отхвърли наличие на цьолиакия. 
  • Пържени храни – храни минали агресивна термична обработка в силно загрята мазнина са сред най-често срещаните в типичната модерна западна диета. Високото съдържание на преработени мазнини може да предизвика сериозни проблеми на стомашно-чревната система при хора, страдащи от синдром на раздразненото черво. Пърженето на храна променя химическия състав на храната, като я прави по-трудна за храносмилане, а това води до стомашно-чревен дискомфорт. Ето защо много по-препоръчителни, включително и за напълно здрави хора, са щадящите методи на термична обработка като задушаването, приготвянето на храна на пара или варене с вода. 
  • Напитки, съдържащи кофеин - кофеинът, съдържащ се в кафето или в енергийните напитки, има силно стимулиращ ефект върху червата, което може да причини диария и така да влоши симптомите на синдрома на раздразненото черво.
  • Млечни продукти – макар харесвани от много, млечните продукти могат да причинят проблеми при хора със синдром на раздразненото черво по няколко причини. Първо, повечето млечни продукти са с високо съдържание на мазнини, и то наситени такива, което би могло да предизвика диария. Второ, много хора със синдром на раздразненото черво съобщават, че след консумацията на мляко изпитват стомашно-чревен дискомфорт, въпреки че все още не е напълно доказано дали хората с IBS са по-склонни да проявяват същинска непоносимост към лактоза. Тук отново важи правилото, че всеки човек индивидуално трябва да обръща внимание на реакциите на собственото си тяло след консумацията на определени храни и връзката между тях и симптомите, които се отключват. 
  • Изкуствени подсладители – много от подсладителите, които заместват рафинираната захар в десерти, бонбони, дъвки, диетични напитки и дори вода за уста, всъщност често стават причина за обостряне на симптомите при синдрома на раздразненото черво. Най-често такива оплаквания се наблюдават след консумацията на храни, съдържащи захарни алкохоли, стевия, сукралоза, ацесулфам калий, аспартам, сорбитол и манитол. Захарните алкохоли са трудни за усвояване от тялото, особено при хора със синдром на раздразненото черво, а според научно изследване, полиолите (захарни алкохоли, намиращи се в някои плодове, зеленчуци и подсладители без захар) могат да предизвикат симптоми на метеоризъм, коремен дискомфорт и слабителни ефекти, когато се консумират както от здрави хора, така и от пациенти с IBS (2). 
  • Шоколад – шоколадът може  да влоши симптоматиката при синдром на раздразнено черво поради обикновено високото съдържание на мазнини и захар, и съдържащата се в него лактоза. 
  • Алкохол - алкохолните напитки са често срещан фактор за синдром на раздразненото черво. Алкохолът може да доведе до дехидратация на тялото, която да повлияе неблагоприятно на храносмилането. Бирата е особено рискова опция, защото често съдържа глутен, а вината и сладките алкохолни напитки съдържат големи количества захар.
  • Варива – бобът, лещата и грахът са чудесен източник на растителен протеини и фибри, но те също така могат да причинят симптоми на синдром на раздразненото черво. Причината са съдържащите се в тях съединения, наречени олигозахариди, които са устойчиви на храносмилане от чревните ензими. Задължително, преди консумация на бобови храни, зърната трябва да се накисват предварително за една нощ, след това да се изплакват преди готвене. Това помага по-лесното им храносмилане. Ако и при тези мерки дискомфортът персистира, предизвикващите дразнене храни следва да се изключват от хранителния режим. 


Както във всички клинични състояния, така и при третирането на синдрома на раздразненото черво, хранителният план има съществено въздействие и значимост. Макар да има общовалидни препоръки за лечебно хранене, няма еднозначен универсален хранителен протокол и успешната терапия налага индивидуален подход и съобразяване с конкретната реактивност на стомашно чревния тракт на всеки човек. Микробиомът ни е толкова уникален колкото пръстовият отпечатък, така че отчитането на индивидуалните реакции след консумацията на всяка храна и елиминирането на дразнещите такива е ключът към възстановяването на чревното здраве.

 

Библиография:

1. Makharia А, Catassi С, Makharia GK, 2015 The Overlap between Irritable Bowel Syndrome and Non-Celiac Gluten Sensitivity: A Clinical Dilemma - https://www.mdpi.com/2072-6643/7/12/5541/htm
2. Adrienne Lenhart А, Chey WD, A Systematic Review of the Effects of Polyols on Gastrointestinal Health and Irritable Bowel Syndrome - https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5508768/  
3. Bellini М, Tonarelli S, Nagy AG, Pancetti A, Costa F, Ricchiuti A, de Bortoli N, Mosca M, Marchi S, Rossi A, 2020, FODMAP Diet: Evidence, Doubts, and Hopes - https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC7019579/