Синдромът на поликистозните яйчници е често срещано, особено сред младите жени, състояние, което обикновено се характеризира с нередовен цикъл или липса на менструация. При жените, страдащи от синдром на поликистозните яйчници, се наблюдава образуване на пълни с течност кисти в яйчниците, наричани фоликули, обграждащи яйцеклетките. Това явление е причинено от свръхпроизводството на хормони, наречени андрогени. Често води до репродуктивни проблеми, но не само. 


Други характерни симптоми на синдрома на поликистозни яйчници, освен нередовен или липсващ цикъл, са наличие на акне, хирзутизъм (прекомерно окосмяване) и/или андрогенна алопеция и наднормено тегло1. Всички те могат да причинят стрес и да влошат качеството на живот на страдащите от синдрома жени. 


Синдромът на поликистозните яйчници е генетично заболяване, което се задълбочава при наличие на затлъстяване, като е установена тясна връзка между затлъстяването и поликистозата въз основа на епидемиологични данни и генетични изследвания. Има много механизми, медииращи ефектите от наддаването на тегло, и в частност от затлъстяването, върху развитието на синдрома на поликистозните яйчници. Едни от основните такива механизми са метаболитните ефекти на инсулиновата резистентност, както и стероидогенните и репродуктивните ефекти на хиперинсулинемията. 



Производството на адипонектин от подкожната и висцералната мастна тъкан играе роля в метаболитната функция, но е важно да се има предвид и възможността синдромът на поликистозните яйчници от своя страна да влияе върху по-нататъшното наддаване на тегло. Също така поликистозата би могла да възпрепятства опитите за загуба на тегло, както и тези за поддържане на постигнатото вече оптимално тегло чрез промени в житейските и хранителните навици. 


Синдромът на поликистозните яйчници е типичен пример за метаболитно разстройство, свързано с инсулинова резистентност. Тя сама по себе си включва кардиометаболитен риск, чиито ефекти се усилват значително от затлъстяването. Синдромът на поликистозните яйчници се свързва с повишен риск от развитие на диабет тип 2, нарушен глюкозен толеранс, дислипидемия, неалкохолна чернодробна стеатоза и обструктивна сънна апнея2. 


Въпреки че синдромът на поликистозните яйчници може да се прояви на всеки етап от репродуктивния живот на жената, той често се развива по време на юношеството. Заболяването се характеризира както с репродуктивни, така и с хиперандрогенни характеристики, които включват олигоаменорея и нарушена плодовитост. Затова справянето със състоянието е изключително важно и всяка жена, диагностицирана с това заболяване, следва да предприеме необходимото лечение.


Най-често за целта се прилага хормонална терапия, но редица изследвания доказват благотворното въздействие на промяната в хранителния режим за подобряване симптомите и регулирането на хормоналния дисбаланс.  


Синдромът на поликистозните яйчници има разнообразни терапевтични подходи поради хетерогенността на клиничната си изява. Първоначално се препоръчват промени в начина на живот, включително повече упражнения и подобряване на храненето. Тези промени не само водят до загуба на тегло, намалена инсулинова резистентност, по-ниска честота на диабет тип 2 и намален хиперандрогенизъм, но също така повишават и репродуктивните способности на жените, тъй като водят до възстановяване на нормалната менструация. 


Пациентите с поликистоза често имат по-високи от нормалните нива на инсулин. Знаем, че инсулинът е хормон, който се произвежда в панкреаса, и който способства транспорта на глюкоза от кръвта в клетката, къдете глюкозата бива използвана като източник на енергия. Ако тялото не произвежда достатъчно инсулин, нивата на кръвната захар могат да се повишат. Това може да се случи и при наличие на инсулинова резистентност, което означава, че тялото не може да използва ефективно инсулина, който произвежда, кръвната захар се повишава, защото глюкозата не може да достигне до клетките, а самите клетки могат да страдат, поради липса на „гориво” за енергия.


Ако една жена страда от инсулинова резистентност, нейното тяло може да се опита да изпомпва високи нива на инсулин в опит да поддържа нормални нива на кръвната захар. Твърде високите нива на инсулин могат да накарат яйчниците да произвеждат повече андрогени, като тестостерон.


Инсулиновата резистентност може да бъде причинена и от по-висок индекс на телесна маса. От друга страна, инсулиновата резистентност може да затрудни отслабването, поради което жените, страдащи от синдром на поликистозните яйчници, често имат наднормено тегло и срещат затруднения при опитите да отслабнат.


В модерните общества, където преобладава тъй наречената стандартна западната диета, богата на рафинирани въглехидрати, като нишестени и сладки храни, се наблюдава по-висок процент на жени, страдащи от инсулинова резистентност, наднормено тегло и синдром на поликистозните яйчници. Същевременно, тази диета е бедна на пресни плодове и зеленчуци, полезни мазнини и фибри, консумацията на които от своя страна има положителен ефект върху хормоналния баланс и репродуктивното здраве на жените. 


Храните с високо съдържание на фибри могат да помогнат в борбата с инсулиновата резистентност, тъй като регулират нивата на кръвната захар и забавят нейното усвояване от организма. Това е от голяма полза за дамите, страдащи от синдрома на поликистозните яйчници.


Сред най-полезните храни с високо съдържание на фибри са:

  • Кръстоцветни зеленчуци, като броколи, карфиол и брюкселско зеле;
  • Зеленолистни зеленчуци, включително червена листна салата и рукола;
  • Зелени и червени чушки;
  • Боб, нахут и леща;
  • Бадеми, орехи, бразилски орех;
  • Горски плодове;
  • Банани, ябълки и круши; 
  • Сладки картофи;
  • Тиква;
  • Тиквички.

 

Изключително важни за диетата на дамите, страдащи от синдрома на поликистозните яйчници, са и противовъзпалителните храни като домати, спанак, бадеми, орехи, селъри, ленено семе, боровинки, ягоди, малини и др. 


От друга страна, е важно да се изключат от менюто или поне да се сведат до минимум храните, причиняващи и усилващи възпалителните процеси в тялото. Такива са рафинираните въглехидрати (бял хляб, паста, сладкиши), захарта (включително захароза, фруктозен сироп, декстроза), алкохол, кофеин, трансмазнини, млечни храни и преработени месни храни. Всички те не само причиняват възпаление, но и изострят инсулиновата резистентност. 


Да не забравяме, че и микробиомът може да има съществена роля при лечението на синдрома на поликистозните яйчници. Повечето от проучванията, проведени досега, са фокусирани върху връзката между чревните бактерии с половите хормони и инсулиновата резистентност. В първия случай е описана връзка с хиперандрогенизъм и хронично нискостепенно възпаление чрез активиране на имунната система с повишено производство на провъзпалителни цитокини, които пречат на функцията на инсулиновия рецептор, причинявайки инсулинова резистентност/хиперинсулинемия3. Също така се изследва ролята на хормони като грелин и пептид YY (PYY), жлъчни киселини, интерлевкин-22 и Bacteroides vulgatus. 


Установено е, че и микробиомът на долния генитален тракт също бива засегнат от промени при пациенти със синдром на поликистозните яйчници. Всичко това води до извода, че балансирането на микробиома в храносмилателната, отделителната и половата система е от съществено значение при лечението на синдрома на поликистозните яйчници, което от своя страна изисква включване на повече пробиотични храни (ферменти, кефир, кисело мляко, туршия) и пребиотични храни (плодове, зеленчуци, варива, ядки, семена) в менюто, както и на синбиотични хранителни добавки в случай на нужда.  


При изключване на храни и особено на цели хранителни групи от менюто трябва да се направи консултация с хранителен специалист, който да изготви хранителен режим с подходящи здравословни алтернативи иначе има риск от развитие на хранителни дефицити. 

 

При лечение на поликистозни яйчници е важна не само промяната в хранителните навици, но и в някои житейски такива. Тези промени включват ежедневни физически упражнения и повече движение, особено когато жената прекарва голяма част от деня на бюро.


Съчетаването на физическа активност и намален прием на рафинирани въглехидрати може съществено да намали инсулиновата резистентност, да доведе до оптимизиране на теглото, да подобри редица от симптомите на поликистоза като акне и не на последно място, да подобри овулацията и репродуктивните способности на жената.  

 

Референции: 

1. Barber TM, Hanson P, Weickert MO, Franks S. Obesity and Polycystic Ovary Syndrome: Implications for Pathogenesis and Novel Management Strategies. Clin Med Insights Reprod Health. 2019 Sep 9;13:1179558119874042. doi: 10.1177/1179558119874042. PMID: 31523137; PMCID: PMC6734597.
2. Ehrmann DA. Metabolic dysfunction in pcos: Relationship to obstructive sleep apnea. Steroids. 2012 Mar 10;77(4):290-4. doi: 10.1016/j.steroids.2011.12.001. Epub 2011 Dec 8. PMID: 22178788; PMCID: PMC3279609.
3.  Giampaolino P, Foreste V, Di Filippo C, Gallo A, Mercorio A, Serafino P, Improda FP, Verrazzo P, Zara G, Buonfantino C, Borgo M, Riemma G, Angelis C, Zizolfi B, Bifulco G, Della Corte L. Microbiome and PCOS: State-of-Art and Future Aspects. Int J Mol Sci. 2021 Feb 19;22(4):2048. doi: 10.3390/ijms22042048. PMID: 33669557; PMCID: PMC7922491.