Анорексия нервоза е често срещано хранително разстройство със самоиндуцирано ограничаване на храната. Задържането на растежа и спирането на предпубертетното развитие и аменореята са чести признаци на анорексия невроза, когато се появи по време на пубертета.

 

При анорексия нервоза хиперсекрецията на GH поне частично отразява предизвиканата от недохранване периферна GH резистентност, което води до намален синтез и освобождаване на IGF-I. Това предполага нарушение на отрицателното действие на обратна връзка на IGF-I върху секрецията на GH. Лептинът е намален и може да медиира инхибиторен ефект върху оста на хипоталамо-хипофизарната гонада (HPG) и пубертетното развитие.


 

Базалните нива на лутеинизиращия хормон (LH) и фоликулостимулиращия хормон (FSH) са значително по-ниски и техните отговори на LH към GnRH са намалени. Независимо от предполагаемите централни и периферни промени, които възникват при АН, трябва да се подчертае, че активността на осите GH/IGF-I и HPG обикновено се възстановява чрез хранителна рехабилитация и стабилно наддаване на тегло.11 Следователно той отразява тежестта и продължителността на нарушеното хранително състояние. (Към първа част на материала - https://www.puls.bg/dieti-c-22/khrana-i-zdrave-s-iana-danailova-khranene-i-pubertet-n-44968)


Децата и тийнейджърите невинаги правят най-здравословните хранителни избори, а осигуряването на оптимални количества от есенциалните хранителни вещества става критично важно по време на пубертета. Ежедневната консумация на бързите и джънк храни, пържените храни, високо преработените, съдържащи изкуствени подобрители, овкусители и оцветители храни, могат бързо да доведат до хранителни дефицити, наднормено тегло, затлъстяване, диабет и други заболявания. Факторите, които влияят на избора на децата, са техните връстници, удобството, ниската цена на вредните храни. 


Доброто хранене и добрите хранителни навици започват, още в момента, в който се роди детето, а дори и в пренаталния период с хранителните избори на бъдещата майка. Приемането на правилните хранителни вещества по време на ранна детска възраст, детство и около пубертета може значително да повлияе на растежа и развитието, както и на стартирането на пубертетното развитие. Важно е непосредствено преди пубертета да се изследват и установят нивата на есенциални хранителни вещества, за да не се допусне развитие на липси и дефицити или съответно да се компенсират, ако вече са налични такива.


Задължително е да се обърне внимание на магнезия, минерал, който играе роля в над 300 основни метаболитни реакции. Много тийнейджъри не получават достатъчно магнезий чрез храната. Негови добри източници са семената, пълнозърнестите храни, зеленолистни, какаови зърна, ядки, бобови храни и някои плодове като авокадо, банани, сушени смокини. 


Недостигът на витамин D, от друга страна, допринася за хронични заболявания, включително диабет и затлъстяване и оказва влияние върху пубертета. Много тийнейджъри имат ниски нива на витамин D. Важно е през зимата децата, както и възрастните, ако нямат достатъчно експозиция на пряка слънчева светлина да се суплементират с хранителни добавки, за да избегнат дефицита на този важен витамин.


Други хранителни вещества, чиито дефицит се наблюдава често в пубертета, са калций, желязо и цинк. Калцият е най-разпространеният минерал в организма, играещ ключова роля в израждането на костите, зъбите, ставите, кръвоносните съдове, като има важно значение за предотвратяване развитие на инсулинова резистентност и диабет. Добри хранителни източници на калций са белия боб, сушени смокини, кейл, бадеми, портокали, сусам, водорасли. 


Желязото е минерал, който се съдържа в хемоглобина и миоглобина, и транспортира кислород в кръвта от белите дробове до различни части на тялото. Миоглобинът помага да се съхранява кислород, който може да се изразходва, когато тялото има нужда. Ако желязото не присъства ежедневно в менюто на детето, то е изложено на риск от желязодефицитна анемия, която се свързва със симптоми като умора, замаяност, задух, сърцебиене и може да доведе до развитие на редица други заболявания.


Важно е да знаем, че съществуват две форми на желязото, които можем да си набавяме чрез храната: хем- и нехем-желязо. Нехем-желязото е със свободните атоми за разлика от хем желязото. Основната разлика между тях е, че в хем-желязото атомите са вградени в протеинова структура и то се усвоява по-ефективно от човешкото тяло, докато в нехем-желязото те са свободни. Основни източници на  хем-желязото са месото, рибата и яйцата. Растителните храни съдържат само нехем-желязо. Важно е децата да възприемат диета, богата на желязо храна, като по възможност  консумират екологично чисти и сезонни продукт, като през пролетта чудесни растителни източници спанакът, копривата, кейлът, варивата и др. 


Цинкът е мощен антиоксидант, има силно имуностимулиращо действие и влияе върху умствената функция и способността на мозъка да запаметява, затова е и изключително важен за децата по време на техния пубертет, но и не само. Цинкът взима участва в синтеза на протеини и в активирането на ензимите, важен е за здравето и чистия вид на кожата и косата, стимулира производството на тестостерон при момчетата и оказва влияние върху половата зрялост на момичетата. Добри източници на цинк са гъбите, зеленолистните, варива, ядки, пълнозърнести храни и др. 


Правилните храни и хранителни вещества помагат на тийнейджърите да растат и да се развиват оптимално. Към тях трябва да прибавим и добрите житейски навици. Има редица фактори на околната среда, които могат да повлияят на растежа и развитието по време на пубертета. Това най-общо са:

 

  • Излагане на токсини от околната среда. Почти всички хора сме изложени на хиляди потенциално вредни химикали в храната, питейната вода, продуктите за грижа за кожата и много други. Такива са фталатите, които се използват в козметични продукти, шампоани и други, бисфенол А (BPA), намиращ се в пластмасови бутилки. BPA може да имитира хормона естроген, което може да доведе до ранен пубертет. С течение на времето тези и други химикали могат да се натрупват в тялото и да нарушат хормоналния баланс. Сред техните увреждания, тези ендокринни разрушители могат да нарушат нормалното протичане на пубертета;
  • Лош сън. Докато тийнейджърите се нуждаят от около 8 до 10 часа сън всяка нощ, повечето си набавят само около 6,5 до 7,5 часа. Последиците от лишаването от сън при тийнейджърите включват компрометирано психическо благополучие и лоши академични постижения;
  • Прекомерно използване на технологии. Много тийнейджъри прекарват повече вечерно време, използвайки лаптопи, телефони, таблети и други електронни устройства, което се отразява на качеството на съня. Експозицията на син екран влияе на синтеза на мелатонин и влошава съня;
  • Хроничен стрес. Тъй като телата им се променят, тийнейджърите могат да изпитат повече стрес. Семейните проблеми, проблемите с приятелите, негативното мислене, изискванията в училище и поемането на твърде много дейности могат да причинят повече хроничен стрес. Стресът също може да повлияе на апетита и начина на хранене на детето и да компрометира неговото оптимално развитие.  


За да се избегнат всички тези проблеми, е необходимо да се обръща повече внимание на детето в периода преди пубертета, за да му се създадат здравословни хранителни и житейски навици. Преди пубертета, около десетата година при момичетата и дванадесетата при момчетата, децата изпитват имат повишен апетит. Това явление проправя пътя към ранна юношеска възраст, когато човешкото тяло се нуждае от повече калории, отколкото всеки друг период в живота. Този прилив на глад обикновено – но не винаги – спира, когато детето спре да расте.


По време на пубертета момчетата се нуждаят от около 2800 калории на ден. Момичетата се нуждаят от около 2200 калории на ден. Обикновено неистовият глад започва да намалява, след като детето спре да расте, макар и не винаги. По-големите, по-високите или по-активните тийнейджъри все още се нуждаят от повече калории в края на юношеството. Получаването на тези калории от разнообразни и полезни храни е от решаващо значение за доброто здраве по време на пубертета, но и след това. 


Въпреки че не можем да контролираме храненето на тийнейджъра извън дома, все пак можем да повлияем върху това какви храни избира, като започнем от най-ранна детска възраст да даваме положителен пример и да им предоставяме чиста, здравословна и разнообразна храна. Желателно е у дома да имаме само здравословни ястия и закуски, включително плодове, зеленчуци, ядки и семена.


Пакетираните закуски и снаксове са винаги по-лесният избор, когато детето бърза, но можем да направим здравословното хранене забавно и удобно. Това, което купуваме и сервираме по време на хранене, и храните, които държим в кухнята си, могат значително да повлияят на това, което консумират нашите деца. Защото личният пример е най-лесният и категоричен начин да научим децата си как да се хранят и към какви житейски навици да се придържат. 
 
Референции:

11. Gianotti L, Lanfranco F, Ramunni J, Destefanis S, Ghigo E, Arvat E. GH/IGF-I axis in anorexia nervosa. Eat Weight Disord. 2002;7:94–105