Имунната система е сложен комплекс от клетки, тъкани и органи, чиято основна цел е защита на организма от външни и вътрешни патогени. Имунната система притежава способността да различава нормалните от нездравите клетки, като разпознава различни "опасни" сигнали, наречени „свързани с опасност молекулярни модели“ (DAMPs). Здравето на клетките би могло да се компрометира поради инфекция и клетъчно увреждане, причинено от неинфекциозни агенти като слънчево изгаряне или ендогенна патология. Вирусите и бактериите освобождават друг набор от сигнали, разпознати от имунната система, наречени „свързани с патогени молекулярни модели“ (PAMPs). 


Когато имунната система разпознае някой от тези сигнали, тя реагира, за да се справи с проблема, благодарение на тъй наречения имунен отговор. Когато имунният отговор се активира без реална заплашваща организма причина и не бъде инхибиран - се индуцира свръхреакция на имунната система, възникват други функционални смущения, като алергични реакции и автоимунни заболявания.


Връзката между ефективността на имунната система, имунния отговор от една страна и храната от друга е изключително съществена и неразривна. Оптималната охраненост и обезпечеността на организма с ключови есенциални нутриенти, като част от разнообразната и добре балансирана диета, са необходими за здравето и за функцията на всички клетки в тялото, както са и задължително условие за една добре функционираща имунна система.



Няма конкретни храни, които специфично да помагат на тялото да се подготви по-добре за среща с патогенни микроорганизми, тъй като всеки етап от имунния отговор на организма зависи от  симбиозата и наличието на множество макро и микро нутриенти. Те не могат да бъдат набавени само чрез консумацията на определени храни, ето защо, за да обезпечим ефективната функция на имунната система е изключително важно съблюдаването на разнообразен, балансиран и питателен хранителен режим, базиран на ежедневната консумация на пълноценен белтък, комплексен въглехидрат, есенциални мастни киселини, витамини, минерали, фитонутриенти, биофлавоноиди, фибри и др. 


Една малка част от хранителните вещества, които са идентифицирани като критични за растежа и функцията на имунните клетки, са витамин С, витамин D, витамин А,  фолат, цинк, селен, желязо и някои аминокиселини. Тяхната активна абсорбция се осигурява от ежедневната консумация на оптимално количество, разнообразни по вид храни, с минимална степен на индустриална преработка. Това означава, че диета, в която преобладават именно високопреработени храни, съдържащи захар, изкуствени оцветители, консерванти, овкусители и подобрители, не осигурява на организма оптималните количества есенциалите хранителни вещества, за обезпечение на телесната хомеостаза, и в частност, ефективността на имунната система. 


Системният калориен излишък, особено базиран на висок прием на рафинирани захари, резултатиращ в натрупване на телесно тегло, доказано понижава ефективността на имунния отговор. От друга страна, хранителен режим, който е твърде рестриктивен, изключва важни хранителни групи като белтъци, въглехидрати и мастни киселини или невключващ достатъчен прием на пресни плодове и зеленчуци, богати на витамини и минерали, също лишава организма от източници на есенциални нутриенти. Така например, Западната диета, която се характеризира с прекомерен прием на рафинирана захар и червено месо и оскъден прием на пресни плодове и зеленчуци, може да наруши баланса на чревни микроорганизми, което води до хронично възпаление на стомашно-чревния тракт и потиснат имунитет. 


Чревният микробиом играе ключова роля в имунния отговор на организма. Той представлява съвкупността от всички микроорганизми, които живеят в човешкото тяло и най-вече в червата. Червата са основно място на имунната активност и производството на антимикробни протеини. Начинът на хранене на един човек определя видовете микроорганизми, които населяват неговия интестинален тракт. Диета с високо съдържание на фибри, пълнозърнести и бобови храни, пресни плодове и зеленчуци подпомага растежа и поддържането на полезните микроби, здравият човешки микрибиом и оттам ефективната имунна система.


Някои полезни микроорганизми разграждат фибрите до късоверижни мастни киселини, за които е доказано, че стимулират активността на имунните клетки. Тези влакна се наричат пребиотици, защото служат за храна на грам положителните бактерии в човешкия интестинален тракт.


Пробиотичните храни (ферментирали зеленчуци, кисело мляко, кисело зеле, кимчи, мисо, комбуча и др.) съдържат живи полезни бактерии, а пребиотичните храни (лук, чесън, праз лук, аспержи, банани, круши и др.) съдържат фибри и олигозахариди, които хранят и поддържат здрави колонии от тези бактерии. Следователно диета, която ежедневно предоставя на тялото оптимални количества пробиотични и пребиотични храни, подпомага имунния отговор. 


Разнообразният хранителен режим е в основата на една ефективна имунна система, тъй като дефицитът дори само на едно ключово хранително вещество може да повлияе върху имунния отговор на тялото. Проучванията, проведени върху животни на тема „Хранене и имунна система“ и поместени през 1997 г. в Американското списание за клинично хранене, са установили, че дефицитът на вещества като цинк, селен, желязо, мед, фолиева киселина и витамини A, B6, C, D и E може да промени имунните реакции. Това се дължи на факта, че тези нутриенти обезпечават функцията на имунната система по няколко начина: действат като антиоксидант за защита на здравите клетки, подпомагат растежа и активността на имунните клетки и произвеждат антитела за борба с болестотворните микроби. Епидемиологични проучвания установяват, че диета, в която липсват ключови хранителни вещества, води до повишаване риска от бактериални, вирусни и други инфекции.


Или в синтез на гореизложеното – човешкото здраве и ефективността на имунната система са в пряка корелация с питателността, разнообразието и полезността на хранителния план.


Балансираното, здравословно ежедневно меню е гаранция за здраве, силен имунитет, жизненост, енергия и дълголетие!

 

Източници:
Harvard T.H. School of public health
American Nutrition Association
American Journal of Clinical Nutrition