„Чревно функциониране и връзката с развитието на централната нервна система при децата“ бе лекцията, която д-р Едуард Рослер изнесе пред пловдивската аудитория по покана на Консултативно-терапевтичен център „Веселата къща“ и със съдействието на Община Пловдив.


Д-р Рослер е лабораторен лекар и изследва от фецес проба нивата на невротрасмитерите, налични в чревната микрофлора. Самият той споделя, че за връзката между чревното здраве и за проблемите в развитие на децата определено не е учил в университета. Вероятно, заради това, че европейската медицина е доста консервативна, много хора отричат съществуването на такава връзка, включително и сред колегите му, но в неговата лаборатория това е процес на научна работа, която датира от преди петнадесет години.


Той открива пряка връзка между нивата на серотонин, допамин и хистамин и разстройствата в развитието при деца, както и депресивните състояния при възрастни. Това негово откритие е плод на проучване, продължаващо вече 15 години, но едва преди 3 години е открита връзката между невротрансмитерите и поведенческите разстройства в развитието. Това е последното научно откритие за последните няколко години във връзка с разстройствата на развитието и алергиите при малки деца и е процес на дълга научна работа.



При деца с проблеми в развитието, найвече от аутистичния спектър, най-често срещаните проблеми са синдромът на пропускливите черва, високи нива на хистамин, което също е във връзка с пропускливостта на червата, ниски нива на серотонин и високи нива на допамин. 97% от серотонина се произвежда в червата.


Редно е да се спомене, че децата имат физиологична пропускливост на червата до към двегодишна възраст. Тяхната чревна микрофлора е различна и ако се тества фецес на толкова малко дете, не би било сигурно и категорично, че това състояние е патологично. Не се знае какви трябва да бъдат другите параметри, не може и не е редно да се поставя диагноза само от един параметър. Бебетата често страдат от стомашни неразположения, храносмилателни проблеми, колики, диария, констипация... Не могат да се тестват тези състояния във връзка с изоставащото развитие, защото много често все още не знаем на тази възраст дали детето има проблеми в развитието. Високите нива на хистамин, обаче, не са физиологични.
Има и много деца, които нямат поведенчески разстройства, нито изостават в интелектуалното си развитие, емоционалната сфера също е без проблеми, но изследванията показват същите резултати като при децата с разстройства от аутистичния спектър.  Често се наблюдават обриви, подувания, тежки алергични реакции. Чревното функциониране е свързано и с алергиите. Ако едно дете, (а и не само дете, наблюдават се и възрастни с подобни проблеми) има алергия към полени, растения, проявлението ще е в зачервяване на очите, кожата, сърбеж... Това е индикация за високи нива на хистамин.


Въобще, хистаминът е отговорен за всички видове алергии. Той е част от имунния отговор на организма. Всяко едно възпаление на организма е индикация за завишени нива на хистамин. Какво точно трябва да се тества в дадена лаборатория зависи от конкретните оплаквания на всеки индивид. Нещата са много субективни. Например при посещение на азиатски ресторант или консумация на твърде пикантна храна може да имате стомашни неразположения, болка, газове, но това не е причина да се диагностицира патология в състоянието. Хистаминът е завишен в този случай, но това няма да е проблем, тъй като организмът ще го метаболизира правилно и ще коригира нивата. При някои деца организмът не може да се справи с метаболизирането на хистамина и това може да се проявят поведенчески проблеми. При алергии към растения и изобщо алергии при допир до „чужда материя“ хистаминът предизвиква локални възпаления – зачервяване обрив. Но при консумация на храни, към които имаме непоносимост, той предизвикаа пропускливост на червата, което често води до проблеми. Разбира се, това не важи за всеки един човек.
Хистаминът е отговорен и за възпаленията и може да наруши и хормоналния баланс в организма.


Всяко чревно възпаление ще намали производството на серотонин, а ако той е твърде нисък е вероятно да предизвика забавяне в менталното развитие – нали 97% от него се произвежда в червата. Все още точното определяне на референтните стойности на серотонина в чревната микрофлора е обект на научни изследвания. При някои деца с разстройства от аутистичния спектър се наблюдават много високи нива на серотонин. При тях причините са крайно различни. Нещо, което често се наблюдава при тях, са високите нива на допамин. Все още не е известна точно каква е корелацията, но е една от възможните причини за нарушение. Учените не са сигурни защо допаминът е толкова висок при децата с разстройства на развитието. Висок допамин се наблюдава и при напълно здрави деца. Смята се, че високите нива на допамин са хипотетичен виновник за стереотипните движения при аутистичните деца.


Хистаминът и серотонинът са от голямо значение, но допаминът също играе важна роля за неврологичното здраве. Проучванията по темата не са приключили и все още са в процес. От всички изследвани деца в лабораториите на д-р Рослер, най-чести са случаите на високи нива на хистамим, нисък серотонин и завишени нива на допамин. В такива случаи най-често се препоръчва елиминиране на хистаминосъдържащи продукти от менюто.


Освен хистаминът, е възможно да съществуват и други причини са възпаление в чревната флора – дисбиоза, глутенова непоносимост, гъбична инфекция и други. Хистаминът е само една част от пъзела.


В тези случаи важна роля има диетата, която е много различна от общоприетите представи за диета. Глутенът има значителна роля за пропускливите черва. С глутена се наблюдават четири различни вариации на проблем. От една страна съществува алергия към глутена, има цьолиакия, което е автоимунно заболяване и от друга страна пшеничната алергия, която е алергична реакция от първи тип (анафилаксия) и се дължи на масивна мастоцитна дегранулация и секреция на големи количества IgE антитела – симптомите включват животозастрашаващ бронхоспазъм, оточност, коремни болки и диария, хипотония, уртикария и др.


Глутеновата нетолерантност няма такова тежко проявление като автоимунното заболяване, но днес като цяло хората са запознати със симптоматиката, която във всички случаи е идентична. Симптомите са честа диария или констипация, белезникав фецес със зловонна миризма, гадене, повръщане, хронична умора, проблеми с концентрацията, метеоризъм.  Съществува и глутенова сензитивна ентеропатия.


Лечението се провежда чрез доживотна беглутенова диета – изключване на храни, производни на пшеницата, както и вторично лечение с подходяща суплементация като хранителна добавка.


Глутеновата чувствителност е хетерогенна група заболявания (цьолиакия, глутенова непоносимост и пшенична алергия), които имат различна патогенеза, но сходна симптоматика (с изключение на глутеновата алергия). И трите състояния се нуждаят от доживотна диета, изключваща консумацията на глутеносъдържащи продукти.


При наличие на пропускливи черва винаги се препоръчва безглутенова диета, тъй като в този случай консумацията на глутен предизвиква проблеми. Ако няма наличие на пропускливи черва, глутенът не е увреждащ. 


Друг често срещан проблем е лактозната нетолерантност, което е различно състояние от млечната алергия. Клиничната картина на лактозна непоносимост се проявява в подуване на корема, куркане и  коликообразни болки, метеоризъм, диарични изхождания, гадене и повръщане скоро след консумацията на мляко и млечни продукти.


Трябва да се разграничава от алергията към млякото, която дебютира още в ранна детска възраст и освен със симтптоматика отстрана на гастро-интестиналния тракт се проявява и с обриви и отоци по тялото, по-рядко ангажира и дихателните органи вследствие бронхоспазъм и изключително рядко анафилаксия.


Лактозната непоносимост може да наруши абсорбцията и на други хранителни вещества и минерали във връзка със смущенията в чревния тракт.
Необходимо е да се елиминират от менюто и хистаминолибераторите. Елиминиращата безхистаминова диета се състои в съзнателно избягване на храни и напитки, богати на хистамин и такива, които предизвикват неговото освобождаване от клетките на организма.


Освен това е необходимо и ограничаване на хранителни продукти с високо съдържание на други биогенни амини и спиране на всички хистамин освобождаващи медикаменти.


Хистаминолибераторите имат свойството да предизвикат освобождаване на скрития в клетките на организма хистамин. Глутаматът например повишава нивата на хистамин. Българското кисело мляко, например, също е много хубав продукт, ако организмът няма проблем с обработката на хистамина. В киселото мляко се съдържат и други  бактерии, които имат свойството да предизвикват увеличаване на хистаминовите нива. Такива, например, са органела, клепсиела. Самата бактерия продуцира хистамин в организма. Някои биогенни амини също намаляват разграждането на хистамина в организма. Потискането на ензимната активност на ДАО води до нежелано покачване нивото на хистамина в кръвта. Намалената активност на ДАО може да се дължи на прекарана стомашно чревна инфекция или съществуващо хронично заболяване на червата.


За хистаминова непоносимост трябва да се мисли винаги при неясни и нетипични подобни на алергия оплаквания. За съжаление, обаче много медици не са запознати със съвременните постижения в изучаването на хистамина.


Много хора с хистаминова непоносимост имат едновременно непоносимост и към други храни. Всяко едно от тези заболявания се дължи на промени в чревната лигавица.


Ако едно дете страда от стомашни проблеми или има алергии, много е голяма вероятността червата да са засегнати. Чревната микрофлора е само една част от пъзела. Много лесно може да се разбере, ако се направи изследване на фекална проба, но е важно да се изследват точните показатели.  
Ключът към всеки хроничен проблем е да се открие първопричината и да се приложи персонализиран подход. Това обаче често включва промяна на навиците, ежедневния ритъм на живота, храната.