Късоверижните мастни киселини се произвеждат от чревния миркобиом и са основният източник на хранене за клетките в дебелото черво, като също играят важна роля за здравето.


Късоверижните мастни киселини могат да намалят риска от възпалителни заболявания, диабет тип 2, затлъстяване, сърдечни заболявания и други състояния.


Какво представляват късоверижните мастни киселини?


Късоверижните мастни киселини са мастни киселини, които притежават по-малко от 6 въглеродни атома и се произвеждат, когато полезните чревни бактерии ферментират фибри в дебелото черво и са основният източник на енергия за клетките, които го облицоват. Поради тази причина те играят важна роля за здравето на дебелото черво.


Излишните късоверижни мастни киселини се използват за други функции в тялото. Например те могат да осигурят приблизително 10% от дневните нужди от калории.


Късоверижните мастни киселини също участват в метаболизма на важни хранителни вещества като въглехидрати и мазнини. Около 95% от късоверижните мастни киселини в тялото са:

  • Ацетат (C2);
  • Пропионат (C3);
  • Бутират (C4)

Пропионатът участва главно в производството на глюкоза в черния дроб и тънките черва, ацетатът е важен за производството на енергия и синтеза на липиди, а бутиратът е предпочитаният енергиен източник за клетките, които облицоват дебелото черво.


Много фактори влияят върху количеството късоверижни мастни киселини в дебелото черво, включително количеството на микроорганизми, източниците на храна и времето, необходимо на храната, за да премине през храносмилателната система на даден човек.


От кои храни се получават късоверижни мастни киселини?

Консумирането на много храни, богати на фибри, като плодове, зеленчуци и бобови растения, е свързано с увеличаване на образуването на късоверижни мастни. Според проучвания има връзка между по-високият прием на растителни храни и повишени нива на късоверижни мастни киселини в изпражненията.


Въпреки това, количеството и видът на фибрите, които човек консумира, влияят върху състава на бактериите в неговите черва, което влияе върху това какви късоверижни мастни киселини се произвеждат. Например проучванията показват, че консумацията на повече фибри увеличава производството на бутират. Следните видове фибри са най-добри за производството на късоверижни мастни киселини в дебелото черво:

  • Инулин. Инулините са група естествено срещащи се полизахариди от много видове растения и разтворими фибри. Нужна е консумация на разнообразни видове растения за производството на инулин като – артишок, чесън, праз, лук, пшеница, ръж и аспержи;
  • Фруктоолигозахариди (FOS). Фруктоолигозахаридите могат да бъдат набавени от различни плодове и зеленчуци, включително банани, лук, чесън и аспержи;
  • Устойчиво нишесте. То може да бъде набавено от зърнени храни, ечемик, ориз, боб, зелени банани, бобови растения и картофи, които са били сварени и след това охладени.
  • Пектин. Добрите източници на пектин включват ябълки, кайсии, моркови, портокали;
  • Арабиноксилан. Арабиноксиланът се набавя от зърнените култури. Например, това е най-често срещаната фибра в пшеничните трици, която съставлява около 70% от общото съдържание на фибри;
  • Гума гуар. Гуаровата гума може да бъде извлечена от зърна гуар, които са бобови растения

Някои видове сирене, масло и кравето мляко също съдържат малки количества бутират.


Библиография:

1. Healthline. How Short-Chain Fatty Acids Affect Health and Weight
2. PubMed. The Role of Short-Chain Fatty Acids From Gut Microbiota in Gut-Brain Communication
3. PubMed. Perspective: Physiologic Importance of Short-Chain Fatty Acids from Nondigestible Carbohydrate Fermentation
4. PubMed. From Dietary Fiber to Host Physiology: Short-Chain Fatty Acids as Key Bacterial Metabolites