Остеопорозата е прогресиращо костно заболяване. В резултат на разрушаване на колагеновата матрица, костите изтъняват и губят плътността си.

 

Рискови фактори за развитието на болестта са: възраст, тютюнопушене, намалена физическа активност и непълноценно хранене.


 

Нутриентите, които поддържат костното здраве. Калцият е най-популярният нутриент, свързван с костното здраве. Калцият е широко срещан минерал в нашето тяло. Сумарно, той съставлява около 2% от телесното ни тегло. Калцият се усвоява в тънките и дебелите черва от храната, с която се храним.

 

Основна функция на калция е да осигурява костното здраве. 99% от калция в тялото се намира в костите и зъбите като служи за изграждане на тяхната структура. Останалият 1% се намира в кръвта и меките тъкани.

 

Каква е дневната доза калций, от която имаме нужда? Дневните нужди варират в зависимост от възрастта и пола. При възрастни хора и при жени в менопауза нуждата от калций се увеличава.

 

Дневният прием при здрав човек на възраст между 20 и 50 години е 1000 mg след 50 години необходимата доза е поне 1200 mg дневно. Максималната доза калций за всички възрасти е 2500 mg.

 

Тук се въвежда един термин – бионаличност. Той се отнася до степента, в която тялото усвоява и използва всеки предоставен нутриент. В различните възрастови групи усвояването на калция е различно. Малките деца усвояват около 60% от калция в храната, при бременни и кърмещи усвояването е около 50%, при възрастни хора усвояването може да бъде намалено до 25%.

 

Такива фактори определят дневната доза на приетия калций. Когато наличността на елемента в тялото е малка, организмът има възможност да увеличи чревната резорбция, за да компенсира дефицита.

 

Бионаличността на калция зависи от количеството, което се прием на едно хранене или при една доза (при хранителни добавки). Организмът ни може да поеме не повече от 500 mg на един път.

 

Колкото повече калций се приема на едно хранене (доза), толкова по-малка е абсорбцията му в организма. За това специалистите съветват да се приемат храни богати на калций редовно в умерени количества и да не се разчита на еднократен прием на големи дози чрез хранителни добавки.

 

Някои храни като семена, ядки, зърна и зеленчуци като спанак, възпрепятстват нормалното усвояване на калций. От друга страна едновременният прием на калций с желязо, цинк или магнезий може да доведе до лекарствени взаимодействия, които ще намалят абсорбцията на всички минерали. За това бъдете внимателни, когато избирате хранителните добавки.

 

Такива взаимодействия не оказват видим ефект при млади хора, те се отразяват предимно при възрастни и жени в менопауза, когато абсорбцията не калция е намалена.

 

Храни, богати на калций. Млечните продукти са сред най-често срещаните източници на калций. Прясно и кисело мляко, сирене, кашкавал, извара са с високо съдържание на минерала. Ако има нужда от намаляване на калориите в диетата може да се използват обезмаслените им аналози. Котидж сиренето, както и другите обработени сирена не са пълноценен източник на калций. Съдържанието му в тези продукти може да е до два пъти по-ниско.

 

Зеленолистни зеленчуци. Те също са изключително богати на калций. Това са: зеле, карфиол, броколи, брюкселско и китайско зеле.

 

Месо и риба. Общо взето те не са добър източник на калций. Изключение правят консервираните риби с кости като сърдини и сьомга, където могат да се ядат и костите. Като цяло плодовете също не са богат източник на калций.

 

Предозиране с калций. По принцип приемът на повече калций чрез храната не води до токсичност при здрави индивиди. Излишното количество се изхвърля чрез изпражненията. Неприятни последствия от приема на големи количества калций се наблюдават, когато калцият се внася като хранителна добавка.

 

Големите количества могат да доведат до минерален дисбаланс – намалява се усвояването на магнезий, желязо и цинк. По-податливи са възрастните хора, при които абсорбцията на нутриентите е нарушена. Има данни, че големите количества калций водят до отлагане на камъни в бъбреците при хора, които имат предразположение. Предстоят още тестове, които да потвърдят тази теза.