Глутенът представлява смес от два протеина – глиадин и глутенин, които се срещат в почти всички растителни семена. Установено е, че до половината от световното население страда от повишена чувствителност към глутена в точно специфична субгрупа зърна – пшеница, ръж, ечемик и овес. В този смисъл глутеновата диета изключва не всички зърнени храни, а само тези, които спадат към семейство житни земеделски растения.

 

Глутеновата непоносимост и цьолиакията са заболявания със сходна дори идентична симптоматика, което прави диференцирането на заболяването невъзможно без клиничен тест. Двете заболявания се отличават по типа реакция спрямо глутена. Глутеновата алергия е анафилактоидна реакция и се отличава от другите две състояния с характерните симптоми за първи тип алергична реакция.


 

Цьолиакията е автоимунно заболяване с честота около 1%, при което имунната система реагира на глутена като атакува собствените тънкочревни власинки (villi intestinales), което води до нарушаване структурата на мукозата в тънкото черво и вилозна атрофия. Това е причина за развитието на малабсорбтивен синдром и остеопороза, а в някои случаи дори канцерогенеза.

 

Автоимунната натура на заболяването означава, че не самият глутен има пряко увреждащо действие върху лигавицата, а стимулира имунната система към атипичен отговор. Като автоимунно заболяване, цьолиакията има наследствен характер и се тригерира от определени външни фактори (стрес, травми, инфекции и др.)

 

Глутеновата непоносимост се отличава от цьолиакията по типа на отговор на имунната система – тук става въпрос за имунна реакция, различна от автоимунния отговор и различна от типичната IgE медиирана алергична реакция. Имунната система реагира на глутена като чуждо тяло с възпалителен отговор, но без ерозивни изменения в лигавицата. Не е съвсем ясно обаче дали в дълги периоди от време глутеновата непоносимост може да доведе до автоимунни отговори и изменения в мукозата. В научните среди все още има спорове относно съществуването и патогенезата на глутеновата непоносимост. Не съществуват биохимични маркери за патологията и единственият начин за поставянето на диагнозата е след изключване на цьолиакия и глутенова алергия като диференциални диагнози и подобрение в общото състояние след изключване на глутена от диетата.

 

Глутеновата алергия е алергична реакция от първи тип (анафилаксия), която се дължи на масивна мастоцитна дегранулация и секреция на големи количества IgE антитела – симптомите включват животозастрашаващ бронхоспазъм, оточност, коремни болки и диария, хипотония, уртикария и др.

 

Симптомите характерни за цьолиакията и глутеновата непоносимост включват:

 

  • Подуване и метеоризъм, които често са причина и за сърдечни палпитации – повишеното количество газ в гастроинтестиналния тракт води до т.нар. гастро-кардиален синдром, при който стимулацията на блуждаещия нерв предизвиква брадикардия последвана от рефлекторна тахикардия, екстрасистоли и др.;
  • Колики;
  • Хронична диария или констипация;
  • Белезникав фецес с променена остра неприятна миризма;
  • Гадене и повръщане;
  • Главоболие;
  • Умора и невъзможност за концентрация;
  • Тревожност и депресия;
  • Развитие на малабсорбтивен синдром (при цьолиакия) – загуба на тегло и апетит, анемия (най-често, поради желязна малабсорбция), остеопороза и/или остеомалация, изоставане в развитието, мускулна атрофия, късен пубертет и др.;
  • Херпетиформен дерматит (при цьолиакия) – силно сърбящ обрив с формиране на везикули;
  • Инфертилитет и спонтанни аборти (при цьолиакия) – поради малабсорбция на витамин D и калций и др.

 

Диагнозата се поставя чрез серологично изследване за глутенови антитела, като важно условие е то да бъде проведено преди започването на диета; фиброгастроскопия с биопсия. При отрицателен серологичен тест, това не означава окончателно отхвърляне на глутенова чувствителност – необходимо е придържането към безглутенова диета и проследяване на симптоматиката. Ако тя отшуми, вероятно се касае за глутенова непоносимост.

 

Лечението се провежда чрез доживотна беглутенова диета – изключване на храни производни на пшеницата, както и вторично лечение с подходяща суплементация (витамин D, цинк, желязо, калций и др.)

 

Важно е след поне 6 месеца да се проведе вторична фиброгастроскопия с биопсия, за да се проследи състоянието на мукозата и ганглиите.

 

В заключение, глутеновата чувствителност е хетерогенна група заболявания (цьолиакия, глутенова непоносимост и глутенова алергия), които имат различна патогенеза, но сходна симптоматика (с изключение на глутеновата алергия). И трите състояния се нуждаят от доживотна диета, изключваща глутена.