Гастритът представлява възпаление на лигавицата на стомаха. Той е сравнително често срещан, понякога с ясно изразена клинична картина, но нерядко липсват каквито и да било оплаквания. По-често се наблюдава хроничния гастрит, който се развива постепенно и с по-бедна картина. Острият гастрит е с бърза еволюция и провокира сериозни оплаквания.
Причините за гастрит са комплексни. Най-често в патогенезата участват неправилният режим на хранене, хроничната употреба на някои медикаменти, хроничният прием на алкохол, инфекция с Helicobacter pylori и др. Последната се смята за сериозен фактор не само за гастрита, но и за други гастро-интестинални заболявания. Около половината от населението на Земята се счита за носител на тази бактерия. При някои лица тя провокира възпалителни промени, при други – язвена болест, а в отделни случаи се стига и до злокачествени промени. Определящият фактор за еволюцията при такава инфекция не е един. Със сигурност има и генетична предразположеност, като за това допринасят и други рискови фактори в ежедневието.
Такъв фактор е употребата на медикаменти. Най-често свързваме стомашните заболявания с прием на аспирин и нестероидни противовъзпалителни средства. Те опорочават произвеждането на предпазващи лигавицата фактори, осигуряващи адекватното и кръвоснабдяване и това провокира патологични изменения. Препарати съдържащи кортикостероиди, желязо, химиотерапевтици и други могат да имат иритативен ефект върху лигавицата. Алкохолната злоупотреба има директно дразнещо действие, провокира повишаването киселинността на стомашния сок. Подобен ефект има и тютюнопушенето.
Рефлуксът на жлъчно съдържимо също има неблагоприятен ефект. Нормално жлъчката се отделя в чревния тракт и служи за усвояването на мазнините. Благодарение на сфинктерна система нормално тя не се връща към стомаха, но при патологични промени това е възможно.
Още много химически вещества могат провокират възпаление. Тежък остър гастрит например възниква при прием на корозивни вещества – основи или киселини. Стресът е сериозен фактор в патогенезата на много заболявания и тук също играе роля. Той повлиява както кръвоснабдяването, така и имунитета, а също и предразполага към други рискови фактори. Под стрес за организма обаче не разбираме само психически такъв. Такъв има и при травми, свързани със сериозна кръвозагуба, при тежки операции, изгаряния. Гастрит се наблюдава още при системни заболявания с различна тежест, особено при чернодробна или бъречна недостатъчност.
Автоимунитетът може да се намеси тук и да провокира възпаление вследствие атакуването на собствените клетки от страна на имунната система. Обикновено при тези случаи са налице и съпровождащи автоимунни заболявания. Нарушения в производството на фактори, свързани с усвояването на витамин В12 води до развитието на т.нар. пернициозна анемия.
Симптомите на гастрита най-често се изразяват в парене, режеща до тъпа болка в епигастриума – най-горната част на корема, особено при консумация на пикантни, пържени храни. Типични са още уригване, ранно засищане, безапетитие, подуване на корема. Гадене и повръщане по-рядко се описват при хроничения гастрит. Не рядко симптоми липсват. Това обикновено се наблюдава при възрастни лица. Необходимо е да се знае, че оплавканията не винаги корелират с тежестта на гастрита. Силно изразени такива могат да се наблюдават при минимални изменения и обратното – тежък гастрит да не провокира симптоматика. Кръвоизливи са рядка находка, обикновено са окултни, незабележими. Нетипичен е сериозен кръвоизлив с хематеза (повръшане на кръв) и мелена (кръв в изпражненията, лъскави изпражнения със зловонна миризма).
Насочващи за поставянето на диагнозата са именно върпосните оплаквания. Не по-малко значение имат и данните за съпровождащи рискови фактори. Освен тях обаче обикновено се провеждат и някои лабораторни изследвания за допълнителна оценка на състоянието. Най-важен за диагностиката на гастрита в съвременната медицина е гастроскопията. Чрез фиброоптичен препарат, въведен през устата се прави оглед на лигавицата на хранопровода и стомаха. По преценка се взима и биопсия. Такава се налага и във връзка с диагностиката на инфекцията с Helicobacter pylori. Хистологичният (тъканен) анализ освен това позволява установяването на метаплазия – заместване на нормалния за стомашната лигавица тип епител, с такъв, характерен за тънките черва, притежаващ и неговите функционални особености.
Други методи за установяването на инфекция са серологичен анализ – търсене на антитела срещу Helicobacter pylori, дихателен тест с белязана урея (бактерията притежава специрфичен ензим), както и изолирането на микроорганизма от фекална маса.
Лечението на гастрита включва на първо място промяна в поведението – редовно хранене, с подходяща кулинарна обработка на храната и избягване на пикантните елементи. Ограничаването употребата на алкохол и тютюнопушене е препоръчителна. Дори се препоръчва редовна аеробна физическа активност с цел подпобряване на перисталтиката. Най-важно е при възможност да се прекрати употребата на медикаменти като аспирина и нестероидните противовъзаплителни средства. Допуска се замяната с парацетамол или ако прекъсването им е нежелателно – то да са подходящи лекарствени форми или приемът им да е съпроводен от средства, понижаващи киселинността на стомаха или протектиращи лигвицата.
Медикаментозното лечение включва препарати, които директно неутрализират солната киселина в стомашния сок, H2-блокери, като ранитидин, фамотидин и др., потискащи действието на хистмина – хормон, стимулиращ произвеждането на солна киселинаl; инхибитори на протонната помпа като омепразола, които директно потискат освобождаването на киселината; протектори на лигавицата – сукралфат, който полимеризира и образува филм върху стомашната лигавица. Друг с подобно действие е бисмут субцитратът, който предпазва лигавицата както със защитен слой, така и с повишена продукция на простгландини. Последните осигуряват ефективно кръвоснабдяване на лигавицата. Освен това има данни, че бисмут субцитратът е ефективен и в борбата с хеликобактера. При доказана бактериална инфекция се провежда подходящ курс с антибиотик. Обикновено са два, в комбинация с протонен инхибитори и лигавичен протектор за 10 -14 дневен период. При гадене и повръщане се включват и антиеметични средства.
