Целите на лечение при затлъстяване са много комплексни, като основна движеща сила е намаляването на рисковете за здравето и инвалидизиращите последици от това хронично заболяване. Намаляването на теглото с 5-10% може да изглежда незначително, но на практика носи съществени здравни ползи и намалява риска от сърдечно-съдови инциденти и диабет.


Често обаче целите на здравните специалисти и пациентите са в противоречие. Хората със затлъстяване в повечето случаи имат нереалистични очаквания от лечението и рядко остават доволни от постигнатите резултати. Бавното и постепенно намаляване на тегло е ключът към дългосрочното поддържане на здравословно тегло. За това са необходими здравословни методи на отслабване.


Промяната в хранителния режим е препоръчителна първа стъпка за всички пациенти със затлъстяване и индекс на телесна маса (ИТМ) над 30 кг/м2, както и за тези с наднормено тегло (ИТМ между 25 – 29.9 кг/м2), но с повишена обиколка на талията или придружаващи заболявания. 



Разумна цел, която може да се постигне в рамките на 6 месеца, е намаляване на теглото с 5-15%. Този резултат може и да не доведе значими козметични ползи, но е достатъчен, за да подобри артериалното налягане, нивата на кръвната захар и липидите в кръвта, и да повиши общото самочувствие и физическия капацитет.


Следващият много съществен етап, след достигане на поставената цел, е задържането на тегло. Това е активен процес отстрана на пациента, за който е необходимо придържане към определен диетичен и двигателен режим. След като теглото се задържи стабилно за достатъчен дълъг период от време, може да се предприеме следващ цикъл на намаляване на теглото.


Успешна редукция на тегло се постига с калориен дефицит, при който се намалява енергийният внос с храната и се увеличава енергийният разход. Намаляването на калорийната стойност на храна с 500-1000 ккал дневно е достатъчно, за да се постигне отслабване с около 0,5-1 кг седмично. 


За жени се препоръчва енергиен внос на 1200-1500 ккал/дневно, а за мъже – 1500-1800 ккал/дневно. Определящо значение има и нивото на физическа активност, като при по-активни хора приемът на калории е по-висок. Много ниско-калорийни диети с приема на <800 ккал/дневно се използват само под лекарски контрол и при необходимост от бърза редукция на тегло.


Хипокалорийните диети водят до намаляването на теглото, независимо от състава на макронутриенти в тях. Няма доказателства, че постигането на намален калориен внос с ограничаването на определена група храни (въглехидрати, мазнини, протеини), е по-ефективна от балансирания хипокалориен режим.


Целта на диетите е да се изгарят основно мастните депа, като се запази максимално мускулната маса от една страна, а от друга - запасите на витамини, минерали и електролити. Загубата на мускули е най-значима при много ниско калорични хранителни режими, в комбинация с рязко отслабване. За да се запази мускулатурата е необходимо съчетанието на физическа активност с достатъчен прием на протеини – средно 0,8 – 1,5 грама на килограм тегло.


Не се препоръчва пълното изключване на мазнини от диетата. Те носят важни мастно-разтворими витамини, като витамини А, Е, D и K. Организмът се нуждае и от малки количества (3 до 6 грама) есенциални мастни киселини (арахидонова или линоленова). Препоръчва се приемът на наситени мазнини от животински произход да се замени с моно- и полиненаситени мазнини от растителните нерафинирани масла.


Организмът се нуждае от глюкоза за захранване на мозъка и еритроцитите. Препоръчителният прием на въглехидрати с храната е 100 грама дневно, като под 10% от тях трябва да са от рафинирани захари.


Диетите, съдържащи под 50 г въглехидрат на ден, се наричат кетогенни. За да се подсигурят енергийните нужди на организма при недостиг на глюкоза, започва усилено разграждане на мазнини и протеини. Този процес изисква много вода, което води до състояние на дехидратация. Този вид диети водят до бързо отслабване, но за сметка на загубената вода. Те не се препоръчват за дългосрочно поддържане на теглото.


По-целесъобразно е спазване на диети с нисък гликемичен индекс. Гликемичният индекс е алтернативна система за класификация на въглехидратите на базата на покачването на глюкозата в кръвта, което настъпва след техния прием. Храни с висок гликемичен индекс са рафинираните захари, които водят до значително и бързо покачване на кръвната захар след нахранване.

 

Референции:

Dwyer JT, Melanson KJ, Sprirachy-anunt U et al. Dietary Treatment of Obesity, Endotext.org [Internet], 2015 Feb 28

Препоръки за добра клинична практика при затлъстяване, БДЕ, София, 2019