Какво представлява болестта на Мениер?

Болестта на Мениер е заболяване на вътрешното ухо, което засяга вестибуларната и слуховата система на тялото. Вестибуларната система дава на хората усещането за баланс и движение. Слуховата система дава на хората чувство за слух. Заболяването е кръстено на френския лекар Проспър Мениер (1799-1862).


Болестта на Мениер засяга вътрешното ухо, което се състои от ципест и костен лабиринт. Костният лабиринт (labyrinthus osseus) се състои от две части, които включват:


  • Вестибулум (vestibulum) – преддверие с три полуокръжни канала;
  • Кохлея (cochlea) – охлюв

Структурите на вътрешното ухо са изпълнени със специфичен вид течност (ендолимфа), която помага за изпращането на сигнали до мозъка. При болестта на Мениер, твърде голямо количество от тази течност запушва малките структури на вътрешното ухо, които регулират слуха и баланса. В резултат на това болестта на Мениер причинява проблеми с:

  • Баланса;
  • Движението;
  • Слуха;
  • Гадене

Какви са симптомите на болестта на Мениер?

Болестта на Мениер лесно се разпознава по нейните симптоми. Хората с това състояние обикновено изпитват епизоди на:

  • Вертиго – световъртеж (виене на свят), замаяност, загуба на равновесие;
  • Шум в ушите като бръмчене или звънене в ушите;
  • Загуба на слух;
  • Усещане за пълнота или налягане в ухото

Според проучвания, хората с болестта на Мениер могат да изпитат тези симптоми в продължение на 20 минути до 4 часа наведнъж. Пациентите също обикновено имат оплаквания само в едното ухо, има обаче случаи, при които хората изпитват симптоми и в двете уши.


С увеличаването на тежестта на състоянието слухът постепенно се влошава. В крайна сметка при повечето хора това води до трайна загуба на слуха в засегнатото ухо.


Каква е най-добрата диета при болестта на Мениер?

Болестта на Мениер няма известна причина или основно лечение. Въпреки това, с правилно лечение, което често включва диета и добавки, е възможно да бъдат преодолени най-изтощителните аспекти на състоянието. Диета за справяне с болестта на Мениер трябва да бъде фокусирана върху:

  • Премахване на вещества, които карат тялото да задържа вода;
  • Прием на диуретици за намаляване на обема течност в тялото;
  • Ограничаване на вредните вещества, които ограничават притока на кръв;
  • Ограничаване на хранителните добавки и веществата, които влошават симптомите на болестта на Мениер

Вода и диуретици


Задържането на вода в организма влошава болестта на Мениер, но това не означава, че трябва да бъде спрян приема на течности. По-важно е да бъдат избягвани течности, които съдържат големи количества захар и сол, като сода или концентрирани сокове, които карат тялото да задържа вода. Вместо това е полезен равномерният прием през деня на следните течности:

  • Вода;
  • Мляко;
  • Плодови сокове с ниско съдържание на захар

Диуретици, които също са важна част от управлението на Мениер


Диуретиците са лекарства, които карат бъбреците да произвеждат повече урина, което намалява обема, нивата на солта и налягането на течностите в организма, което помага за по-добрия контрол на заболяването. Някои често срещани диуретици, предписвани при болестта на Мениер, включват:

  • Хлорталидон (Thalitone);
  • Фуроземид (Lasix)

Нежелани реакции от използването на диуретици могат да включват:

  • Ниско кръвно налягане (хипотония);
  • Слабост;
  • Спазми;
  • Дехидратация

Ограничаване на приема на сол и захар


Храни с високо съдържание на захар или сол причиняват задържане на вода, което може да влоши симптомите на болестта на Мениер.


Захарта предизвиква инсулинов отговор от организма, а инсулинът задържа натрий. Натрият кара тялото да задържа вода. Препоръчително е да бъдат избягвани храни с концентрации на прости захари, като например:

  • Трапезна захар;
  • Пчелен мед;
  • Царевичен сироп с високо съдържание на фруктоза;
  • Бонбони;
  • Шоколад

Вместо това е полезна консумацията на храни с по-високи нива на сложни захари (въглехидрати), като например:

  • Бобови растения, като ядки, боб и леща;
  • Пълнозърнести храни;
  • Кафяв ориз;
  • Сладки картофи

Същото правило важи и за приема на сол. Трудно е да бъде намален приема на натрий, тъй като голяма част от храните в магазините съдържат големи количества сол. Въпреки това, хората с болестта на Мениер трябва да се стремят към приема на по-малко от 2300 милиграма натрий на ден. Приемът трябва да се разпределя равномерно през целия ден. По-големи количества сол ще доведат до задържане на вода. Храни с естествено ниско съдържание на натрий включват:

  • Пресни плодове и зеленчуци;
  • Непреработени зърнени храни;
  • Прясно месо от птици и риба

Въздържане от алкохол, тютюн и кофеин


Кофеинът трябва да бъде избягван, защото той е стимулант и може да предизвика по-силен шум в ушите.


Кофеинът и алкохолът също пречат на способността на тялото да регулира нивата на течностите, което може да навреди на вътрешното ухо, причинявайки главоболие, усещане за натиск и световъртеж.


Никотинът в цигарите и други тютюневи изделия може да ограничи притока на кръв към вътрешното ухо, влошавайки всички симптоми. При болест на Мениер е по-добре да бъде избягван никотина и тютюна като цяло.


Библиография:
American Hearing Research Foundation. (n.d.). Meniere’s disease
Mayo Clinic Staff. Meniere’s disease
National Institute on Deafness and Other Communication Disorders. Ménière’s disease
Healthline. Meniere’s Disease Diet