Два пъти по-висока е сърдечносъдовата смъртност при хората с метаболитен синдром. При тях има и три пъти по-голям риск от сърдечен инфаркт или мозъчен инсулт. Това съобщиха ендокринолози от Военномедицинска академия, които проведоха кампанията "Заедно срещу метаболитния синдром". Защо ранната диагностика на заболяването е много важна и какви препоръки за хранене трябва да спазват пациентите, коментира д-р Весела Михнева. 

 

Д-р Весела Станчева Михнева се дипломира в Медицинския университет в София през 2005 г. Година по-късно започва работа като военен лекар. През 2007 г. печели клинична ординатура във Военномедицинска академия. През 2012 г. придобива специалност по ендокринология и болести на обмяната. 


 

Участник е в множество международни конгреси като лектор от ВМА. Член е на Управителния съвет на Българска диабетна асоциация. Член е на Балкански военномедицински комитет (БВМК), Европейската асоциация по изучаване на диабет (ЕАСД) и Американската диабетна асоциация (АДА). 

 

- Д-р Михнева, какво представлява метаболитният синдром? 

 

Метаболитният синдром е комплекс от заболявания, които включват артериалната хипертония, дислидемия с висок холестерол, високи триглицериди, завишена обиколка на талията – при мъже над 89 см, а при жени над 102 см, завишаване на кръвната захар на гладно, както и нарушение на въглехидратаната обмяна. Предимно това са пълни хора, затлъстели, с наднормено тегло, но може около 3 до 5% да нямат наднормено тегло, а просто да имат останалите фактори като артериална хипертония, нарушение в липидната или въглехидратната обмяна. 

 

Самото състояние много дълго време не се открива. Обикновено то е и фамилно. Но редица други фактори, най-вече профилактични изследвания, карат пациентите да се замислят и да потърсят помощта на ендокринолог за по-нататъчно наблюдение. 

 

- Каква е честотата на метаболитния синдром у нас?

 

По света милиони хора боледуват от метаболитен синдром. В България може да кажем, че около 30% от населението е със затлъстяване и една немалка част от хората страдат и от метаболитен синдром. Не е задължително затлъстелите да имат метаболитен синдром. Както казахме, и по-слабите пациенти също страдат от него. Но честотата е висока, не само при възрастните, а и сред подрастващите. Децата също много често страдат от някои от компонентите на метаболитния синдром, които като възрастни ги превръщат в пациенти с редица заболявания, отключващи се с течение на времето. Например захарен диабет тип 2, артериална хипертония, която все по-трудно подлежи на лечение и промяна на двигателните и хранителните навици, които иначе са основни при лечението на метаболитния синдром. 

 

- Разкажете повече за основните рискови фактори за поява на метаболитен синдром?

 

Артериалната хипертония е един от основните рискови фактори. При тези случаи обикновено пациентите дълго време не търсят медицинска помощ. Те могат с години да живеят с високо кръвно и да не го усещат. В началото то се проявява с болка в тилната област, главоболие и кризи – покачване на кръвното налягане на 160-180 на 100. Но в определени моменти хората вече търсят лекарска помощ, когато се поставя вече диганозата есенциална хипертония и се започва лечение. 

 

Отностно триглицеридите и високия холестерол, нещата са малко по-различни. Там имаме известна доза фамилност. Много пациенти дори се хранят здравословно, движат се и въпреки това холестеролът и триглицеридите им са високи. Не бива да забравяме повишената алкохолна консумация, която също може да причини хипертриглицеридемията. Необходима е корекция на хранителните навици, но ако не се получи при тези обстоятелства, трябва започване на терапевтично повлияване. Обикновено то става с медикаменти от групата на статините, за които доста хора казват, че няма да ги пият,  след като прочетат за страничните им ефекти. Но те повлияват холестерола. 

 

В тези случаи се препоръчва консумацията на повече ненаситени мастни киселини, омега 3, риба, морски продукти и ограничаване консумацията на месо, по-специално дивечово, които също така може да са по-богати на холестерол. Погрешно се счита, че яйцата са вредни. Те съдържат някакво ниво на холестерол, но все пак имат и по-полезни вещества и не трябва напълно да се изключват от менюто. Освен това холестеролът не бива да се заклеймява като вреден, тъй като той е в основата на производството на много от веригите от хормони, като в основата на тази метаболитна верига пак е холестеролът. Понижените му нива също са вредни за организма, така че трябва да има поддържане на нормални граници, а тези медикаменти, които ние даваме, не винаги са само показани за висок холестерол, а се дават и за стабилизиране на атеросклеротичните плаки, което има особено значение когато профилактираме инфаркти и инсулти, например. 

 

Третият компонент на метаболитния синдром е нарушението на въглехидратната обмяна. Когато има повишена гликемия на гладно, повишен глюкозен толеранс, обикновено тук също липсва симптоматика. Хората си пускат профилактични изследвания, установява се някаква кръвна захар на гладно – 6,1 до 6,5, но те си казват, че в това няма нищо особено и че ще се нормализира. И така не обръщат внимание на състоянието, а всъщност зад една повишена гликемия на гладно се крие инсулинова резистентност, която също може да бъде водеща при хора, които имат фамилност, затлъстяване и наднормено тегло. На практика проблемът води до отключването на захарен диабет тип 1, като превенцията му е в ранен етап, още докато говорим за леко нарушение на въглехидратната обмяна, защото превръщайки се в захарен диабет тип 2, той идва заедно със своите множество усложенения, които всички познаваме и които дълго време нямат никаква симптоматика. 
 
- Освен следене на кръвното налягане и здравословно хранене, за какво още трябва да внимават пациентите, за да нямат усложнения?

 

За жалост една част от тях въобще не следват терапевтичните подходи, те мислят че кръвното трябва да се лекува инцидентно, само при нужда, само при криза, а това въобще не е така. Трябва да се провежда лечение, което да бъде ежедневно, непрекъснато, в рамките на години. Обикновено след редукция на тегло пациентите подобряват артериалната хипертония. Това става в летните месеци - поради съдоразширяващият ефект на горещото време. Те трябва да спазват терапия, която да държи кръвното в нормални граници – около 120 на 70 на фона на лечение, тъй като сърдечно-съдовият риск се повишава при нелекувана артериална хипертония. 

 

- Казахте, че много често пациентите неглижират симптомите. Могат ли хората сами да изчислят дали са с наднормено тегло и кога трябва да прибегнат до консултация със специалист? 

 

Нашата идея с кампаниите, които провеждаме в Клиниката по ендокринология на Военномедицинска академия, е именно да наблегнем на тези състояния, да обърнем внимание, че наднорменото тегло в никакъв случай не е естетичен проблем, за който ние да се сещаме в началото на лятото, когато дрехите ни утеснеят, а просто да го имаме предвид и да съблюдаваме един нормален индекс на телесна маса. Хората могат и сами, с прост шивашки метър, да проследят обиколката на талията, отделно да изчислят индекса на телесна маса - килограмите върху ръста на квадратен метър. При измерване на талията, хората трябва да имат предвид, че тя не трябва да надскача референтните граници, като има съответни за мъжете и жените. Има и една таблица, с която ние определяме наднорменото тегло и затлъстяването. Обикновено когато по нея получим резултат под 25, теглото е нормално, между 25 и 29 говорим за наднормено, а между 31 и 34 - за първа степен на затлъстяване. От 34,9 до 39  е втора степен и вече над 40 става дума за четвърта степен на затлъстяване. А в моята практика се срещат пациенти с 50-60 боди индекс на телесна маса.

 

- Какви рискове крие този висок индекс?

 

Огромни са рисковете за здравето на тези пациенти. Първоначално има риск от артериална хипертония, сърдечносъдовият се повишава, от захарен диабет тип 2, от чернодробна циатоза, от бъбречни заболявания. Също така костно-ставната система не е предвидена да носи толкова огромен товар и във времето се получават костно-ставни проблеми, дискови хернии, болки в кръста. Тези хора се обездвижват и обикновено не спазват особено добър двигателен режим, защото не могат да напарвят и повече от десетина крачки на ден, застояват. Те имат нездравословен режим на хранене и на практика се получава един порочен кръг, при който затлъстяването и наднорменото тегло се превръщат вече в болестно състояние, което във времето много по-трудно се коригира. Една от причините за това е забавянето на метаболизма с годините. Разбира се, при тези пациенти не рядко се мисли за бариатрична хирургия и други инвазивни методи за редукция на килограмите, но първоначално ние препоръчваме диетични режими и двигателна активност, които да допринесат за повлияване редукция на телесното тегло и затлъстяването. Когато постигнем резултат, преминаваме към препоръки и за друг тип интервенции, които могат да редуцират килограмите. 

 

NEWS_MORE_BOX

 

- Как трябва да се хранят тези пациенти? 

 

Тези драстични диети, които спазват повечето хора, прочетени в интернет – високомазнинни, високобелтъчни, диети с гладуване, не са много приемливи. В повечето случаи хората не могат да се справят с апетита си и обвиняват различни фактори за нарушения си режим на хранене. Те нямат време нито да спортуват, нито да се хранят здравословно. Започват деня с кафе и цигара, като в рамките на целия ден те почти не се хранят. Във вечерните часове (след 19 часа) хората поемат голямо количество храна, също и алкохол. А между 20 и 23 часа организмът е със значително по-забавена обмяна, отколкото ранните сутрешни часове. Затова нашата препоръка е винаги да се закусва, да се обядва и да се вечеря не по-късно от 18 часа, като не се злоупотребява с храната, особено много висококалорични храни като чипсове, вафли, торти и други. Едни обикновени ограничения в храната биха могли да имат едни чудесни резултати, без да се налага хората да се подлагат на драстични диети, които да нарушат качеството им на живот, ежедневието им. Освен това може да се получи нарушаване на калорийния внос и електролитния дисбаланс, тъй като много от тези диети не са подходящи за придружаващите заболявания, които пациентите имат. Ние препоръчваме едно балансирано хранене, умерен двигателен режим, който дори и да няма продължителен престой във фитнес залите, поне да е свързан с 30-40-минутно ходене ежедневно

 

- Трябва ли хората с метаболитен синдром да посещават и консултант по хранене по време на терапията?

 

Контролът от специалист е изключително препоръчителен. Хубаво е хората да забравят прибягването до билкарства, до интернет съвети или това, което примерно съседката спазва като режим, защото нещата са много индивидуални при различните хора. Те не трябва и да се осланят на фамилната си предразположеност, защото до голяма степен всичко е резултат и на фактори на средата. И макар много от нас да имат фамилност за наднормено тегло и затлъстяване, ако начинът и режимът на живот е съобразен със здравословния и се започне от ранна детска възраст, тези хора по-късно няма да имат проблем. Те трябва да знаят, че това не е режим, който да се спазва в рамките на няколко месеца, а по-скоро за целия им съзнателен живот.