Съвместно с фондация „В помощ на здравето“ в Puls.bg стартираме специална поредица „Храненето – част от лечението“, предназначена да помогне на хората с различни заболявания правилно да изграждат хранителните си режими. Защото знаем, че храната може да вреди, но може и да лекува.
Храненето винаги е било част от терапевтичния план за овладяването на всяко едно заболяване, а когато става въпрос за хронични заболявания, каквито са автоимунните например, то се превръща в панацея, начин на живот, допълнителна квалификация и дори изкуство. Заедно със специалистите лекари ще изучим логичната връзка между заболяванията и храненето, за да покажем, че дори при дефицит на тялото можем да се храним пълноценно и вкусно!
Поредицата „Храненето – част от лечението“ се реализира благодарение на активното съдействие на фондация „В помощ на здравето“. Това е неправителствена организация, ангажирана с проблемите на хората с различни заболявания, водени от желанието да се борят със заболяванията си заедно и да отстояват правата си като пациенти. Чрез дейността си фондацията се стреми да повишава информираността на обществото за нуждите и осигуряването на адекватно и равнопоставено лечение и грижа за пациентите.
Започваме поредицата с интервю с д-р Райна Стоянова, която познавате и от страниците и събитията на Puls.bg. Д-р Стоянова е от младите специалисти, които активно работят за популяризиране на правилното хранене сред населението в страната ни.
Д-р Райна Стоянова е гастроентеролог и диетолог. Асистент е в отделението по метаболитно-ендокринни заболявания на болница „ИСУЛ- Царица Йоанна“, като специализира ендокринология и преподава клинична фармакология.
Научните й интереси са свързани с храненето при различни заболявания на вътрешните органи и хранене при спортисти, така също и с микробиома, чернодробните заболявания и метаболитния синдром.
Член е на Българско дружество по гастроентерология, Българско дружество по хранене, Европейската асоциация по кардиология (ESC), Европейската лига по ревматизъм (EULAR), Международната асоциация по затлъстяване (TOS), Международната асоциация по спортно хранене (ISSN), Българската фитнес асоциация (BFS).
Хранене при тиреоидит на Хашимото
- Д-р Стоянова, прилага ли се конкретен хранителен режим при лечението на тиреоидит на Хашимото?
Тиреоидитите са хронични автоимунни заболявания на щитовидната жлеза, които се появяват при грешни сигнали в имунната система, предизвикващи засилен цикъл на образуване на антитела срещу жлезистата тъкан на този орган.
Забелязано е, че в отделни човешки общности, където е изключена животинската храна, а белтъчините и мазнините са само от растителен произход (ядки, семена) и водата се пие от медни съдове, болестта не съществува.
При заболяването от изключително значение е начинът на хранене и поддържането на редовен ритъм на хранене и освобождаване на червата. Смята се, че изчистването на червата от натрупаните токсини може да предпази от влошаване на състоянието.
- Какви храни трябва да приемат пациентите с тиреоидит на Хашимото?
Протеини – 15-20 грама протеини на всяко хранене. Рибата е добър избор, телешкото и свинското месо също. Може също така да се добави протеинов шейк за междинно хранене.
Необходими са богати на антиоксиданти храни – за борбата със свободните радикали, продукт на възпалителния процес.
Трябва да се избират храни, богати на витамин А и бетакаротен, витамин С и Е, йод, цинк и селен. Витамин А и бетакаротен могат да се осигурят с: моркови, гъши дроб, яйца, спанак (леко термично обработен), тиква, пиперки, кайсии, пъпеш, сладък картоф. Витамин С - С: пипер, броколи, цитруси, годжи бери, арония. Витамин Е - със слънчогледово семе, бадеми, авокадо. На селен са богати храните: бразилски орех, гъби, скариди, овесени ядки, слънчогледово олио, кафяв ориз.
- Какви храни задължително трява да се избягват при тиреоидит на Хашимото и защо?
Тези пациенти трябва да избягват глутен. Смята се, че тиреоидитът на Хашимото се случва с по-голяма честота при хора с цьолиакия - глутенова ентеропатия. Глутеновата молекула е подобна на тази на тиреоидната тъкан и автоимунната реакция е подобна на тази при глутеновата непоносимост. Аспартамът е противопоказан при тиреоидни проблеми не само заради известната му токсичност.
Йодираната сол също не се препоръчва, въпреки че продукцията на щитовидни хормони зависи от наличието на йод. Не е възможно да се приеме достатъчно сол, за да се достигне до препоръчаната доза йод - 150 мкг. Освен това се знае, че при повечето комерсиални пакети сол се добавят алуминий и декстроза. Морската или хималайската сол са далеч по-добър избор.
NEWS_MORE_BOX
При тиреоидит на Хашимото не са полезни и някои ненаситените мазнини – те не водят до хипотиреоидизъм, но омега-6 мастните киселини могат да поддържат тлеенето на възпалителната реакция.
При този ендокринен проблем не се препоръчва консумацията на соя заради високата концентрация на изофлавоноиди. Дори малко количество от соята би могло да причини нарушаване на и без това компроментираната функция на щитовидните хормони. Изключение правят ферментиралите соеви продукти, каквито са темпето, мисото и др.
- В какви случаи се налага изготвянето на индивидуален хранителен режим за пациента с Хашимото?
Всеки конкретен случай трябва да се разглежда индивидуално. Автоимунният тиреоидит се проявява по различен начин и не е еквивалент на намалена функционалност на щитовидната жлеза, но е най-честата му проява. Около 5% от случаите протичат със засилена или хиперфункция на тиреоидеята. Изготвянето на персонализирано меню е желателно при всички заболявания, защото ще бъде съобразено с конкретния метаболизъм, нужди и състояние на жлезата.
- Трябва ли режимът да се спазва цял живот или е достатъчно само периодичното му прилагане? Има ли възрастови особености?
Хранителният режим при тиреоидит е здравословен, балансиран и достатъчно разнообразен, за да се превърне в начин на живот. Възрастовите особености са важни, доколкото калорийният прием трябва да бъде адаптиран към съответната възраст и нужди.
