Съвместно с фондация „В помощ на здравето“ в Puls.bg стартираме специална поредица „Храненето – част от лечението“, предназначена да помогне на хората с различни заболявания правилно да изграждат хранителните си режими. Защото знаем, че храната може да вреди, но може и да лекува.
 
Храненето винаги е било част от терапевтичния план за овладяването на всяко едно заболяване, а когато става въпрос за хронични заболявания, каквито са автоимунните например, то се превръща в панацея, начин на живот, допълнителна квалификация и дори изкуство. Заедно със специалистите лекари ще изучим логичната връзка между заболяванията и храненето, за да покажем, че дори при дефицит на тялото можем да се храним пълноценно и вкусно!
 
Поредицата „Храненето – част от лечението“ се реализира благодарение на активното съдействие на фондация „В помощ на здравето“. Това е неправителствена организация, ангажирана с проблемите на хората с различни заболявания, водени от желанието да се борят със заболяванията си заедно и да отстояват правата си като пациенти. Чрез дейността си фондацията се стреми да повишава информираността на обществото за нуждите и осигуряването на адекватно и равнопоставено лечение и грижа за пациентите. 
 
 
 
 
Предлагаме Ви второ интервю с д-р Райна Стоянова за храненето при хора с болест на Бехтерев.
 
Д-р Райна Стоянова е гастроентеролог и диетолог. Асистент е в отделението по метаболитно-ендокринни заболявания на болница „ИСУЛ- Царица Йоанна“, като специализира ендокринология и преподава клинична фармакология. 
Научните й интереси са свързани с храненето при различни заболявания на вътрешните органи и хранене при спортисти, така също и с микробиома, чернодробните заболявания и метаболитния синдром.
 
Член е на Българско дружество по гастроентерология, Българско дружество по хранене, Европейската асоциация по кардиология (ESC), Европейската лига по ревматизъм (EULAR), Международната асоциация по затлъстяване (TOS), Международната асоциация по спортно хранене (ISSN), Българската фитнес асоциация (BFS).
 
 
 - Какво представлява болестта на Бехтерев и какво я причинява?
 
Болестта на Бехтерев, или анкилозиращ спондилит, е хронично възпалително заболяване, което засяга предимно гръбначния стълб и сакроилиачните стави. Възпалителният процес постепенно преминава в пълна анкилоза на ставите. В напреднали фази гръбнакът придобива вид на бамбукова пръчка. В основата на тази аномалия стои автоимунен процес. Установено е, че основна роля за развитието на заболяването имат генетични фактори. Около 90% от засегнатите са носители на антигена HLA-B27. Предполага се, че определена роля имат и някои инфекциозни фактори като причинителите на чревни инфекции от рода Klebsiella. 
 
 - Как трябва да се хранят хората с болест на Бехтерев, за да съдействат на терапията си?
 
Болестта е хронична и изисква грижа и внимание по отношение начина на живот и храненето.
 
Алкохол, кафе и цигари не трябва да се употребяват, защото те са тригери на възпалението – т.е. могат да го отключат. Същото се отнася и за полуфабрикатите, пакетираните храни. Подходящи са естествени, непреработени хранителни продукти. Колкото е възможно да се намали топлинната обработка на храната. Да се избягва пърженето. 
 
Хората с болест на Бехтерев може да консумират банани, ябълки, моркови, грозде, червено цвекло, цитрусови плодове, бобови растения, месо, риба, млечни продукти, ядки и семена, елда, киноа.
 
През лятото трябва да се ядат по-големи количества пресни, леко подсолени листа от подбел, защото в тях има антивъзпалителни вещества, които потискат възпалителната реакция в ставите. Като са леко подсолени, допринасят за увеличаване на електролитите в тялото. 
 
Заради съдържанието на глутен от хранителния режим трябва да се изключват нишестените храни като картофи, зеленчуци, съдържащи скорбяла, ориз, макаронени изделия и пшеница. При автоимунни заболявания изключваме глутена или поне се опитваме да го намалим до минимум, защото глутенът може да провокира неправилния отговор на имунната система, която започва да атакува вместо външните патогенни микроорганизми собствените клетки на тялото. 
 
При болест на Бехтерев се препоръчва редовна консумация на чесън и чай от риган, както и препарати на базата на лука. Те действат антимикробно срещу клебсиела пневмоние – болестотворният микроорганизъм в червата, с който се свързва развитието на автоимунния процес.
 
 - Как изглежда едно примерно меню при болест на Бехтерев?
 
Закуска: 1/2 ябълка или друг от позволените плодове; 2 разбъркани с извара и подправки белтъка; чаша чай от риган.
Обяд: Голяма зелена салата с риба тон, залята с 1 с.л. зехтин или ленено масло и 2 с.л. балсамов оцет; 1 чаша от квасови сокове. Впрочем трябва редовно да се пият квасови сокове от: диня, бреза, ряпа, корени от магданоз, хрян, малина, калина, шипка, бъз. 
Вечеря: Обилно количество риба със зеленчуци (на пара или сурови), чаша зелен чай. 
Между основните хранения: 170 г обикновено кисело мляко без захар; 1 банан.
 
 - Полезни ли са така наречените суперхрани, които засилват имунитета?
 
От суперхраните на тези пациенти действат добре семената от чиа, конопено и лелено семе, лимец, годжи бери, инка бери. Водораслите от рода на спирулина обаче са забранени при болест на Бехтерев, тъй като имат висок имуногенен потенциал и не са подходящи за хора с автоимунно заболяване.
NEWS_MORE_BOX
 
 
Много е важно с помощта на храненето да се регулира киселинността на организма, да се намали неговата pH, защото високата киселинност стимулира възпалителната реакция. При автоимунните заболявания, едно от които е и болестта на Бехтерев, се стремим към по-алкална среда в тялото. И това се постига с приемането на повече алкални храни.
 
 - Има ли тестове, чрез които да контролираме pH на тялото?
 
Да, има pH-лентички, с които може да се мери киселинността на слюнката или на урината. 
 
 - Препоръчвате билкови чайове и отвари – защо?
 
Например мечото грозде има силно антивъзпалително и дрениращо действие, т.е. чрез него се изхвърлят по-лесно от тялото излишните соли и токсините. Подходящи са процедури в продължение на един месец за извеждане на натрупания натрий в организма с помощта на алкални отвари от подбел, блатен петолистник, корени от слънчоглед, бояджийски брош, корени от шипка, пача трева, плоски хвош, както и с кокоша и патешка жлъчка. 
 
Добре е да се приемат – отново в продължение на месец - ферменти от мечо грозде, червени боровинки, бухалчест плаун, иглолистни пъпки.
 
Препоръчвам тези лекове от народната медицина, защото нямат страничните ефекти на кортикостероидните противовъзпалителни средства.