Д-р Недка Добрева: Високовъглехидратните храни да се избягват при акне

Д-р Недка Добрева е представител на малката общност на специалистите по хранене и  диететика в страната. Провежда специалиализацията си в НЦОЗА София и е член на Българското дружество по хранене и диететика. В момента консултира пациенти в Медицинските центрове КИРМ в Плевен и в Пловдив.

 

 - Д-р Добрева, какво предизвиква акнето и какви са начините за лечението му?

 

Акнето е едно от най-разпространените заболявания на кожата, засягащо милиони млади хора по света. Разбира се, и България не прави изключение. Главни етиологични фактори за появата на акне са: свръхпродукция на себум от мастните жлези на кожата, прекомерен растеж на фоликуларните клетки в мастните жлези, хормонален дисбаланс и участие на инфекциозен причинител.

 

Акнето не е лек проблем и лечението му трябва да включва комплекс от мероприятия. На първо място, това е спазването на лична хигиена. Изключително важна е консултацията със специалист дерматолог, който да предпише подходящи козметични продукти за грижа за кожата, козметични процедури, ако са необхидими, и фармакотерапия за конкретната форма и тежест на акнето. В този комплекс от мерки се включва и подходящ хранителен и двигателният режим, които да съдействат за оздравителния процес.

 

В науката все още съществуват противоречия за ролята на храненето в терапията на акне. Най-новите проучвания обаче сочат, че съществува връзка между заболяването и начина на хранене, че приеманата храна повлиява, ако не появата, то със сигурност тежестта на симптоматиката при акнето. Неслучайно бащата на медицината Хипократ ни е оставил завета си: „Нека храната бъде вашето лекарство и лекарството – храна”.

 

 - Какви са основните препоръки за хранителния режим на хора с акне?

 

В проучванията, третиращи проблемите на хранене при акне, се посочва негативното влияние на въглехидратните храни с висок гликемичен индекс върху симптомите на акнето. Такива са захарите и захарните изделия, белият ориз, белите рафинирани брашна, от които се прави хляб, макаронените изделия. Точно захарите на тези храни много бързо се резорбират в червата и повишават бързо нивото на кръвната захар. Това, от своя страна, изисква изливане на големи количества инсулин от бета-клетките на панкреаса. Получава се така наречената хиперинсулинемия, а тя е сериозен стимул за повишен синтез на андрогенни хормони в организма, които от своя страна увеличават секрецията на себум от мастните жлези и това утежнява симптомите на акнето. В същото време хиперинсулинемията има и втори негативен ефект – повишен синтез на инсулиноподобен растежен фактор, който засилва фоликуларния растеж на клетките в себумните жлези и като резултат порите на кожата се запушват.

 

 

 - Газираните напитки и така наречените „натурални” сокове също са част от храните с висок гликемичен индекс, заради не малкото количество захари в тях. Те също трябва да се ограничават.

 

Вместо тях нека приемът на течности да е най-вече под формата на вода, и то достатъчно вода, защото тя е основна среда на човешкия организъм и подпомага детоксикирането му. Във физиологичните норми за хранене на българите се препоръчва на жените да приемат около два литра вода на ден, а на мъжете – около два литра и половина. Приемът на водата може и да е по-голям при висока температура на околната среда, при усилена физическа активност, както и при някои физиологични и патологични състояния на организма.

 

Има проучвания, според които млякото и млечните продукти въздействат негативно върху симптомите на акнето. Този ефект се отдава на високото ниво на хормони в млякото (особено в млякото от бременни животни), като в човешкия организъм това може да доведе до повишаване нивото на андрогенни хормони и на инсулиноподобния растежен фактор.

 

Искам обаче да подчертая, че данните от тези проучвания на този етап са недостатъчно убедителни. Затова засега не приемаме млякото и млечните продукти като вредни за хората с акне.

 

 - Все пак не трябва ли тези пациенти да намалят употребата на мляко?

 

По-скоро препоръчвам използването на нискомаслените варианти на мляко и млечни продукти. Нека напомним на хората, че нашето българско кисело мляко е една прекрасна, изключително пълноценна храна. То е естествен пробиотик и подобрява здравето на чревата ни, а това се отразява положително и върху цялостното ни здраве.

В литературата се подчертава доброто повлияване на акнето от омега 3 мастните киселини, които се съдържат в рибата, морските деликатеси и някои видове ядки и семена (например орехите и лененото семе). Тези мастни киселини потискат образуването на възпалителни субстанции в организама, което съдейства за понижаване нивото на възпаление в цялото тяло, както и локално в кожата.

 

 - Какви количества храни, съдържащи омега 3 мастни киселини, трябва да се приемат?

 

Българинът по традиция не е голям консуматор на риба и морски деликатеси. Консумацията на риба в препоръките за здравословно хранене е поне веднъж седмично, а хора с този кожен проблем могат да ядат риба и по-често, например два – три пъти в седмицата. Колкото до ядките и семената, които съдържат много полезен спектър от полиненаситени мастни киселини, не трябва да се забравя, че те са и с високо съдържание на мазнини – между 40 и 70% от състава им, което ги прави доста калорична храна. Затова нека приемът им да е от порядъка на 30–50 грама дневно и нека да са сурови, защото при термичната обработка се загубват тъкмо полезните свойства на мазнините им.

 

 - Препоръчвате ли прием на омега 3 на капсули в хранителна добавка?

 

Ние, диетолозите, препоръчваме полезните хранителни вещества да се приемат основно с храната, от естествени източници (с изключение на случаите на доказани дефицити). Нека съсредоточим усилия върху едно пълноценно и балансирано хранене. То може да е източник на достатъчно количества омега 3 мастни киселини.  

 

 - Кои храни още са полезни за премахването на акнето?

 

Има два много полезни за борбата с акнето мастноразтворими витамина – А и D, които са свързани тясно с клетъчната биология на кожата. Достатъчното количество витамини А и D, набавено чрез храната, повлиява положително симптомите на акне. 

 

Източници на витамин А са животински продукти – основно яйца, мляко и млечни продукти, черен дроб. От бета-каротина в жълто-оранжевите плодове и зеленчуци в организма ни също се образува витамин А. За да осигурим по-добра резорбция на този провитамин в червата, може да си приготвяме зеленчуците с малко количество мазнина, която да го разтвори. Добър вариант са задушените в зехтин морковчета, тиквички, чушки.

 

Колкото до витамин D, той е прохормон и основно се синтезира в нашата кожа под действието на слънчевите лъчи, но малка част си набавяме и чрез храната. Негови хранителни източници са яйцата, месото, млечните продукти.

 

Голямо значение трябва да се обърне също на консумацията на храни, богати на антиоксиданти. Те защитават организма от вредните въздействия на токсичните радикали, създаващи оксидативен стрес за организма. Повишена продукция на свободни радикали има и при патологичните процеси в кожата, свързани с акнето.

 

Антиоксидантите могат да се набавят от различни по цвят плодове и зеленчуци. Хубаво е, че този сезон ни предлага изобилие от прекрасни плодове и зеленчуци, включително и български.

 

Много важният антиоксидант витамин Е може да си набавим от растителните масла – зехтин, слънчогледовото олио; в повечето ядки и семена също го има, както и в листните зеленчуци и в някои плодове, като боровинки и къпини.

 

Всички тези храни могат значително да помогнат за подобряване състоянието на кожата при акне. И ако трябва да обобщя: храненето трябва да е разнообразно, балансирано, пълноценно, богато на плодове, зеленчуци, ядки и семена, пълнозърнести храни, риба и морски деликатеси, като се обърне по-специално внимание на посочените по-горе хранителни вещества.

 

 - Когато акнето се повлияе добре и дори изчезне, трябва ли човек да продължи да се храни по този начин?

 

Разбира се, разнообразното, балансирано и пълноценно хранене е добро и важно за всеки ценящ здравето си човек. 

Лекарствата бързо повлияват на един или друг симптом, докато храната, не е толкова бърза, но пък въздейства постоянно, през целия ни живот. Да не забравяме този факт и да използваме правилно храната, за да сме по-здрави.

Съветвам пациентите си да се хранят разумно, балансирано и пълноценно, с по-малко пакетирани и преработени храни.

 

 - Какъв двигателен режим препоръчвате?

 

Съветвам всички да са колкото се може по-активни физически. Световната здравна организация препоръчва за поддържане на сърдечносъдовото здраве да се упражнява минимум 30 минути регулярна, умерено интензивна физическа активност, в по-голяма част от дните в седмицата. А за хората с наднормено тегло, физическата активност трябва да достига час и половина, поне 4 – 5 дни седмично. Не е важно точно какъв вид спорт или движение ще изберем. Нека всеки избере това, което му доставя удоволствие, което му харесва, което премахва напрежението, стреса и умората от тялото му и което за дълго ще вгради в ежедневието си.

 

Интервюто е часто от поредицата на фондация "В помощ на здравето" в Puls.bg - "Храненето - част от лечението"