Интервюто е част от поредицата "Храненето - част от лечението" на фондация "В помощ на здравето" в Puls.bg.
 
 
Диетологът д-р Митко Ригов завършва медицина в Санктпетербурската медицинска академия „И. И. Мечников”. Специализира „хранене и диететика” в Медицинска академия – София. Има над 30-годишен опит в лечебното, предпазно-професионалното и профилактично хранене. Работи дълги години в „Александровска“ болница. В момента има кабинет в Медицински център „Нимимед” в София.
 
- Д-р Ригов, какво представлява метаболитният синдром и има ли общи правила за храненето при това нарушение на обмяната?
 
Метаболитният синдром е съчетано обменно нарушение, за което трябва да са налице поне три признака. Първият по принцип е наднормено тегло или затлъстяване, с повишени външни коремни и вътрешни висцерални мазнини. Другите признаци са  нарушен глюкозен толеранс, или диабет; дислипидемия – хипертриглицеридемия, хиперхолестеролемия, или нарушение на пуриновата обмяна – подагра. Метаболитният синдром може да се съпровожда с високо кръвно налягане (артериална хипертония) или със стеатоза на черния дроб (омазняване). Често пъти при момичета и при млади жени са налице и поликистозни яйчници, които са част от този синдром. 
 
В основата на метаболитния синдром е инсулиновата резистентност. Засега друга причина не е установена, макар че има и някои спорни моменти в тази теза. 
 
Важно е да се знае, че и хора с нормално тегло, без външни рискови фактори, с добро хранене, също могат да имат метаболитен синдром. 
 
При жени той се проявява с поликистозни яйчници и се установява повишена инсулинова резистентност и хиперинсулинемия.
 
Ето защо подходът към различните пациенти е много различен. Но като цяло най-важно е да се подобри инсулиновата резистентност и така нареченият въглехидратен толеранс, защото те са в основата на проблема.
 
Затова при хора с наднормено тегло главната ни цел е да се редуцира теглото и нивото на телесните мазнини в  тялото. Това ще подобри инсулиновата резистентност. Основният подход е чрез подходящо хранене и, разбира се, чрез движение. Движението е част и основен елемент от хранителното поведение. 
 
 - Какъв тип движение е подходящ при тези пациенти?
 
Движението трябва да бъде адекватно. Не може да караме човек на 65-70 години със сърдечносъдови заболявания, с хипертония или със стенокардия да тръгне на фитнес. Физическото натоварване трябва да бъде много добре премерено и отговарящо на индивидуалните особености
 
 - Кои храни трябва да се изхвърлят от менюто или поне да се ограничат значително?
 
Полезно е хранене, което подобрява инсулиновата резистентност и въглехидратния толеранс. Затова веднага изключваме храните, които биха създали проблем, свързан с тези два вида нарушения. Изключваме храните с висок гликемичен индекс: захар, въглехидратни храни, бели брашна, бял ориз, картофи. Произведените от тях храни също трябва да бъдат под контрол. Ако имаме дислипидемия, т.е. повишени нива на холестерола и триглицеридите, също се изисква рязко ограничаване на тези храни, а също на храните, които са източник на наситени мастни киселини.
NEWS_MORE_BOX
 
 
И при чернодробна стеатоза (омазняване на черния дроб) е важно да се ограничат рязко и наситените животински мазнини. Това са високомаслените млечни продукти, всички фритюрни храни (панирани и пържени), храните, в които растителната мазнина е подложена на висока топлинна обработка. Един практически съвет – да се влага умерено количество мазнина при готвенето на ястията, при това тази мазнина да се добавя в последните минути на готвенето, за да се избегне нейното окисление при високата термична обработка. Препоръчвам на моите пациенти даже да не слагат мазнина, когато приготвят месо, пиле или риба. 
 
 - А кои са позволените храни при метаболитен синдром?
 
Много е важно храненето да бъде богато на баластни вещества. Да се приемат умерено белтъчини от бедни на наситени мастни киселини храни. Ако консумираме много белтъчини, те също могат да повлияят неблагоприятно на метаболитния статус. При повечето хора с метаболитен синдром имаме съчетание с подагра, с хиперхолестеролемия, с чернодробни проблеми. Затова е необходима умерена протеинова диета. Нещата са много индивидуални. На мода продължават да са високопротеиновите диети за отслабване. Но трябва внимателно да се прецени дали този тип хранене е подходящ за конкретния човек. Особено когато имаме хиперхолестеролемия, невинаги е подходящо високопротеиновото хранене.
 
Основните протеини, които трябва да вкараме, са на първо място риба, нетлъсти меса, варен белтък, нискомаслени млека, нискомаслени и по-безсолни млечни храни.
 
Мазнините са необходими – преди всичко необработените растителни мазнини: олио, гроздови семки, ядки, тахан, всички семена в умерени количества.
 
При дислипидемия (повишен холестерол) трябва да внимаваме за вноса на холестерол. Необходимо е по-умерено, неежедневно консумиране на жълтък,  избягване на сметана и майонеза, прием на нетлъсти меса и нискомаслени млека. 
 
Не изключваме въглехидратните храни, но ограничаваме рязко лесноусвоимите въглехидрати, които се съдържат в храните с висок гликемичен индекс. При метаболитен синдром и плодовете се приемат под контрол.
 
Включваме задължително в менюто баластни вещества, влакнини, целулоза, трици, пълнозърнест хляб, овесени ядки, елда, булгур, сурови ядки и умерено – бобови растения. Трябва да има прием на поне 300-400 грама зеленчуци при всяко хранене според индивидуалната поносимост. Суровите зеленчуци са добър източник на алкализиращи елементи и на баластни вещества, което е много важно за храненето на хора с метаболитен синдром. Разбира се, ако човек има стомашно-чревни проблеми, не може да консумира толкова много зеленчуци в суров вид. Всичко е строго индивидуално. Различно е при човек с диабет. Ако няма диабет, може да се приемат до 300 грама плодове (полизахариди). Но ако има диабет, вместо разтоварващи плодови дни бих препоръчал зеленчуково-плодови дни. Медът не е желателно да замества захарта, защото също има неблагоприятно влияние върху инсулиновата резистентност. 
 
Храненето при метаболитен синдром като цяло трябва да щади черния дроб, да благоприятства чернодробната функция, водно-солевия баланс, което означава включване на много алкализиращи елементи: зеленчукови сокове, смутита, течности – поне 25–30 мл на 1 кг тегло, а при млади и активни хора и малко повече – 35 мл на килограм тегло.