Д-р Дарина Ангелова е завършила медицина в Пловдив през 1979 г. Работила е като участъков лекар. В клничната диетология се обучава при свои колеги от Университетската болница „Лома Линда” в Калифорния. Осем години е диетолог в пловдивската клиника „Медикус Алфа”, след което завежда център „Здраве” в Пловдив, а в момента практикува в свой частен кабинет и пътува из страната с лекции на тема здравословен начин на живот. Интервюто е част от поредицата "Храненето - част от лечението" на фондация "В помощ на здравето" в Puls.bg
 
 
 
 
 - Каква е ролята на храненето при лечение на храносмилателната система?
 
Храненето е основният начин, по който могат да бъдат предотвратени и лекувани стомашно-чревните заболявания. За да постигнем наистина добър резултат в лечението, трябва да потърсим причините, поради които е възникнал проблемът. А специално при тези заболявания главният фактор, който ги отключва, е неправилното хранене – какво, колко, кога консумираме и как приготвяме храната. Има и съпътстващи фактори като тютюнопушене, стрес, прием на кафе, на алкохол, които допълнително увреждат храносмилателната система.
 
 - Кои са основните заболявания за стомаха и червата, чиято първопричина е неправилното хранене?
 
Едно от най-честите стомашно-чревни заболявания е хроничният гастрит, който представлява възпаление на лигавицата на стомаха. То възниква и хронифицира при повтарящи се грешки в храненето. Друго заболяване е гастроефазогеалният рефлукс, при който храната не може да премине към дванадесетопръстника, а се връща към хранопровода, което е съпроводено с киселини, парене, уригване, дискомфорт след нахранване. Чести стомашно-чревни заболявания са и язвите на стомаха и дванадесетопръстника. Често те се придружават от възпаление на тънките черва или на дебелото черво. А може да се проявяват и самостоятелно. Възпалението на дебелото черво (колона) може да се изразява в хроничен колит, който има няколко форми – спастичен колит, който се съпровожда от метеоризъм, подуване на корема, тежест и дискомфорт; и леснодразним колон, съпроводен с чести диарични изхождания, а в някои случаи с редуващи се запек и разстройство.
 
Друг вид увреждания са полипите и дивертикулите на дебелото черво, които могат да се усложнят и да доведат до възпалителни процеси, запушване на червата и до хирургична интервенция. Когато храната не се смила добре, имаме иритабилен колон с чести диарични изхождания. При едновременно възпаление на тънките черва и колона имаме ентероколит.
 
Едно от най-тежките и нелечими с медикаментозни средства заболявания е болестта на Крон – автоимунно заболяване, при което се образуват язви по хода на червото с отделяне на кръв, слуз и гной. Придружено е със силни болки, загуба на тегло, отпадналост, анемия.
NEWS_MORE_BOX
 
 
Всички тези заболявания са свързани с консумация на неподходящи храни и на неподходящи комбинации, с недостатъчно дъвчене, с липса на 4–5-часов интервал между отделните хранения, който осигурява добро храносмилане, с късна вечеря, която изисква двойно повече време за храносмилане. Когато вечеряме след 19 часа, на храносмилателната система са й нужно двойно повече време за обработка на храната – вместо четири часа й трябват осем часа. Това означава, че през нощта храната ферментира и вместо да почиват стомахът, червата, черният дроб, бъбреците, мозъкът работят. Ето защо на сутринта хората се събуждат изморени. Самата ферментация на храната нощем пък води до заболяванията, които изредих.
 
 - Как да променим хранителните си навици, за да излекуваме вече възникнали заболявания на храносмилателната система?
 
На първо място, трябва да знаем кои са най-подходящите храни. Те са пет групи, които са известни като „диетата на третото хилядолетие”. Всички те са богати на витамин С, целулоза, витамини от В-групата. Те нямат наситени мазнини, не носят антибиотици, хормони, ракови вируси, нито повишават пикочната киселина и холестерола. В първата група храни влизат плодовете. Втората група са зеленчуците. В третата група – пълнозърнестите житни храни – влизат пшеница, булгур, лимец, овесени ядки, просо, елда плюс вносните чия, амаранд, киноа и др. Четвъртата група са бобовите храни и петата група – суровите ядки: орехи, бадеми, слънчоглед, тиквено семе, кашу и много други.
 
Това са идеалните пет групи храни, които осигуряват на организма всички белтъчини, въглехидрати, и то в най-добрия им вид – сложни въглехидрати, витамини, минерали, фитохимикали.
 
 - Колко пъти е добре да се храним?
 
Съществуват различни препоръки, но най-добрият начин, който отговаря на физиологията на нашия организъм, предполага две или три хранения на ден. Двукратното хранене е добър вариант. Неслучайно поговорката гласи: закуската си изяж сам, обедът раздели с приятели, а вечерята дай на враговете. Но и трикрактното хранене също е здравословно. За него е друга поговорка: закусвай като крал, обядвай като кралица, вечеряй като просяк. Вечерята е най-лекото хранене, и то по-рано – преди 19 часа, за да може да се усвои храната и когато си легнем, вече да сме с напълно освободен стомах и дванадесетопръстник, за да избегнем ферментацията на храната. Тогава ще спим спокойно и сутринта ще се събудим отпочинали.
 
Много важен навик е, когато се храним, да дъвчем добре. Това означава поетият залък да се превърне в кашичка, в сокче. Колкото зъба имаме в устата – около 30, толкова пъти трябва да дъвчем един залък. Само добре сдъвканата храна се усвоява пълноценно, с всичките й полезни съставки. Иначе може да изядем набързо храната и въобще да не ни зареди с полезните си вещества. А от грубото механично дразнене на несмляната храна да получим възпаление на стомаха и червата.
 
 - Бихте ли ни дали пример на дневно меню при гастрит?
 
Обикновено препоръчвам да се приготви ленена вода: сварява се една супена лъжица ленено семе в литър пречистена от хлор вода, ври 5–10 минути и след като изстине, се прецежда. Ленената вода се пие половин час преди хранене по една чаша от 250 мл, защото предпазва възпалената лигавица на стомаха, дванадесетопръстника и червата от механичното и химичнодразнене на храната. Преди закуска може да изпием една чаена чаша прясноизцеден сок от ябълка. Може да добавим към нея сок от круша и тиква и от всякакъв друг плод. Ябълката е най-подходящият плод, защото съдържа пектин, витамин С и други полезни вещества. Но преди ябълковия сок изпиваме чашата с ленена вода, т.е. 40–50 минути преди закуската. А тя е от 8 до 8,30 ч., обядът е от 13 до 13,30, а вечерята – от 18 до 18,30 ч. или от 18,30 – 19 ч., което означава 4–5-часов интервал между храненията. Трябва да спазваме този интервал и между храненията да не приемаме нищо друго освен вода, ленена вода, овкусена с малко лимон и мед билков чай – от шипка, мента, липов цвят и други хубави български билки. Ако възпалението е по-остро, се слага съвсем малко лимонов сок. Тогава е добре да преобладава ленената вода.
 
Сокът преди обяд може да бъде от моркови, от картофи – успокоява възпалената лигавица на стомаха и има добро възстановяващо действие при гастрит, при язва и при възпаления на червата. Алкализиращо и като цяло лечебно за стомаха действа сокът от главата или листата на целина. Във фазата на обостряне на гастрита е добре да се яде супа Моро от картофи, лук, моркови, овесени ядки или фиде. Когато я отстраним от огъня, слагаме магданоз или копър и когато я сервираме, добавяме зехтин и няколко капки лимон. Количеството на лимона зависи от остротата на възпалението. Ако е много изразено, може да не слагаме лимон. Но ролята на лимона е да се постигне онази киселинност на стомаха, при която най-добре се усвояват белтъчините. Особено при хора, които се хранят често с концентрирани белтъчини – месо, сирене, кашкавал, киселинността не може да достигне това ниво, при което белтъчините да се обработят. Когато това не се случи, сфинктерът между хранопровода и стомаха не може да се затвори. А когато не е затворен, храната се връща обратно към хранопровода и причинява болки, парене, киселини. Най-простото решение за киселините вместо да пием сода е да пием лимонов сок.За протекция на лигавицата преди хранене сме пили вече ленена вода. Чрез лимоновия сок се достига необходимото ниво на киселинност в стомаха и сфинктерът се затваря. В резултат се получава качествено смилане на белтъчините.
 
 - Какво трябва да консумират хората с болест на Крон, особено в период на обостряне?
 
Първите 2–3 дни може да останат само на алкализиращи сокове на обяд и на вечеря. Към тях може да се добави супата Моро (без мазнина), която е хранителна, алкализираща и най-щадяща лигавицата. Тя е много подходяща, особено при разстройство. Подходящ е също варен или печен картоф. Добро действие има чаят от джоджен, от шипка, съчетан със сок от зеле, сок от моркови. В първите един до три дни болният е на сокове, чай и ленена вода и в следващите няколко дни добавя супа Моро, докато се овладее острата фаза. Това е и лечение, и хранене на организма. Най-добре е пациентите да продължат да се хранят по този начин, като постепенно включат пълнозърнест ориз със зеленчуци. В супата да добавят карфиол, броколи, кафяв ориз. В началото може оризът да е бял, докато премине кризата. За около 10–15 дни кризата се овладява, болката и диаричните изхождания спират. По-късно във времето се добавят добре сварени зелен фасул, червена или оранжева леща, които са с малко целулоза, но с много белтъчини.
 
- Какво можем да очакваме от спазването на режима?
 
Имах особено тежък случай преди 4 години. Мъж с осемкратни изхождания с гной и слуз, с постоянни болки, без сили, отслабнал. В резултат на този хранителен режим след един месец се чувстваше много по-добре, а на третия месец тръгна на работа. Този човек свикна да приема само от хубавите пет групи храни, при това да дъвче добре, да спазва интервалите между храненията и да не забравя за ленената вода и алкализиращите сокове. Така той вече си възстанови теглото.
 
Всеки случай е индивидуален. При някои хора има съчетание на стромашно-чревни с други заболявания или пък са с дългогодишно страдание, в напреднала възраст. Освен това водим битка и с вредните навици – тютюнопушене, пиене на кафе и др., за да настъпи цялостно възстановяване на организма и добро здраве занапред.