Първите 1000 дни от живота на човек, включващи и вътреутробния период, се считат за фундаментална стъпка в развитието. Важно е да се отбележи, че недохранването не се свързва само с липсата на калории, но и на конкретни микро- и макроелементи. Дефицитът им по време на бременността и след раждането може да влияе върху размера и функцията на тимуса – важен орган в имунните функции на организма.


Въглехидратите имат ключова роля за осигуряване на енергийните нужди на имунните клетки – неутрофили, лимфоцити, макрофаги.
Пълноценните протеини трябва да бъдят осигурявани от разнообразни източници, за да се осигурят всички нужни аминокиселини – както от животински, така и от растителен произход.


Препоръките са за набавяне на бавни въглехидрати – които не водят до рязко покачване на кръвната захар, а постепенно водят до плавно покачване на нивата. Трайно повишените нива на глюкоза при деца и възрастни с инсулинова резистентност или захарен диабет водят до взаимодействие на захарта с белтъци – което води до промяна на структурата на белтъка и неговото функционално изключване. А антителата са белтъчни съединения.



Микроелементи и витамини, за които има най-много солидни доказателства в подкрепа на значението им за имунната система са – витамини С, Д и цинк.


Високите дози на витамин С – стимулират подвижността на неутрофилите, като антиоксидантната активност на витамина предпазва левкоцити и лимфоцити от оксидативен стрес.
Недостигът а витамин Е се свързва с нарушения в хуморалния и клетъчно-медииран имунитет, съответно с намалено съзряване на Т клетките. Той повишава продукията на В лимфоцити и подобрява усвояването на витамин А.


Витамин А има основно значение в предпазване на лигавиците – прави ги по-устойчиви, като същевременно увеличава активността на левкоцитите. Витамните от групата В – имат отношение към синтеза на антитела. Витамин Д активира Т лимфоцитите, както и действа активиращо на макрофагите.


Цинкът е един от най-изучаваните микроелементи по отношение на ефекта му върху имунната система. Дефицитът му води до нарушения в узряването, преживяемостта и синтеза на неутрофили и лимфоцити. Но и излишното му количество в организма също води до намалена активност на имунни клетки.


Дефицитът на желязо намалява активността на естествените клетки убийци (NK клетки). При деца с дефицит на желязо са налице респираторни инфекции с по-голяма продължителност и протичащи по-тежко.


Нивата на феритин ни дават информация за наличие на скрит или латентен дефицит на желязо, докато нивото на хемоглобина показва дали вече е налице анемия.


Пробиотиците също имат важно значение не сам за чревното здраве, но и цялостно към имунната защита. Но само приемането на щамове добри бактерии не е достатъчно – нужно е да им се „осигурява храна“ – под формата на пребиотици. От храната най-богати на пребиотици са аспержите, чесън, лук, банани и други.
Дефицитът на фолиева киселина е свързан с нарушение на секрецията на имуглобулини.


Осигуряването на достатъчно течности – основно вода, има отношение към по-добрите реологични свойства на кръвта и съответно улесненото достигане на имунните клетки до необходимите огнища.


Приемът на антибиотици може да има отрицателно въздействие върху имунитета непряко – чрез убиване и силно редуциране на добрите бактерии в червата, които имат отношение както към имунната активност, така и оказват профилактичен ефект срещу алергизиране.


За съжаление приемът им е не само под формата на таблетки, сиропи, инжекционно – но и с храната, особено животински продукти от животни, на които често са били давани антибиотици.


Антиоксидантите имат важно значение за намаляване на свободните радикали и съответно се намалява възпалението в тъканите. Флавоноидите се съдържат в жълти храни, докато антоцианини – в синьо-виолетовите храни.


Цинкът има отношение към повишаване на активността и броя на левкоцитите.


Полиненаситените мастни киселини повишават също актививането и броя на левкоцитите, като имат отношение към продукцията на антитела.


По отношение на пилешката супа, освен колко хранителна е тя и повишаваща апетита, значение има и съдържанието на цистеин, който има значение за намаляване на кашлицата.


Референции:
1. Amino acids and immune function, Cambridge University, 2007;
2. Nutrition and Immunity, Harvard – School of Public Health.