Изследователи от Института за биомедицински изследвания в Жирона - IDIBGI и Университета Помпеу Фабра - UPF в Барселона, Испания, са идентифицирали ролята на аминокиселината пролин при хора и лабораторни модели, страдащи от депресия.

 

Резултатите, публикувани в научното списание Cell Metabolism, също свързват консумацията на богата на пролин диета с по-голяма склонност към развитие на депресия.


 

За да се стигне до тези заключения, е бил анализиран видът и броят на аминокиселините в диетата на участниците.

 

Участниците също са попълнили въпросник за оценка на депресивното им настроение.

 

Това, което е най-свързано с депресията, оценено чрез този въпросник, е консумацията на пролин.

 

Потвърждавайки това, когато се оценява плазмената метаболомика, концентрацията на пролин се очертава като един от метаболитите, най-свързани с индикаторите за депресия.

 

Нива на пролин, в зависимост от микробиома

Не всеки, който е имал висок прием на пролин, е посочил във въпросника, че се е чувствал по-депресиран. 

 

При изучаване на чревния микробиом на тези участници се е наблюдавала както връзка между депресията и бактериите в чревния тракт, така и между депресията и бактериалните гени, свързани с метаболизма на пролина.

 

По този начин се е установило, че нивата на циркулиращия пролин зависят от микробиома.

 

Микробиомът при пациенти с висока консумация на пролин, но ниски плазмени нива на пролин е подобен на микробиома, свързан с ниски нива на депресия и е обогатен с бактериални гени, участващи в транспорта и метаболизма на пролин, поясняват учените.

 

За да се разбере дали наличието на пролин е причина или следствие от депресивно настроение, микробиомът на участниците е бил трансплантиран на лабораторни модели.

 

Тези, които са станали по-депресирани, са получили микробиома на участници с високи нива на пролин или такива с депресивни състояния.

 

Различни гени, свързани с транспорта на пролин, също са открити в мозъка на тези лабораторни модели.

 

Възможността за прехвърляне на депресивните състояния от хора на лабораторни модели чрез трансплантация на микробиом и откритието, че такава трансплантация генерира промени в транспорта на пролин, разкрива, че този пролин може да бъде причинно свързан с депресията, поясняват учените.

 

Друг потвърдителен експеримент е проведен с плодови мухи - Drosophila melanogaster, при които може да се предизвика депресивно състояние.

 

Изследователите са изолирали два вида бактерии от микробиома, свързани с консумацията на пролин и са ги добавили към стерилизираната храна на мухите.

 

Мухите, които са приемали храна с лактобацилус, който по принцип се свързва с по-ниски нива на депресия, не са развили депресивно състояние.

 

За разлика от тях, тези, които са приемали храна, съдържаща Enterobacter, който се свързва с депресия при хората, са били много по-депресирани.

 

И накрая, същият експеримент е бил извършен върху генетично модифицирани лабораторни модели, с цел да се премахнат каналите, които пренасят пролин към мозъка.

 

В този случай пролинът не е успял да достигне до мозъка и се е установила устойчивост към депресия.

 

Тези резултати са демонстрирали значението на пролина и неговото влияние върху депресивното настроение при хората, което досега не е било проучено.

 

Референции:

https://dx.doi.org/10.1016/j.cmet.2022.04.001