Друг вид алтернативно хранене е интерминентното хранене. То може да се разгледа като вариант на редуцираното хранене и включва приемането на храна един път дневно, най-често вечер или само 2-3 пъти седмични.

 

От физиологична гледна точка прилагането на дълго гладуване, редуцирано или интерминентно хранене е нецелесъобразно. Във всички случаи дефицитът на нутриенти или нередовното им приемане индуцира активността на съответните системи, свързани с тяхното усвояване.


 

Особено неефективно за организма е, че в този случай обикновено се усилва значително усвояването на енергийните съставки на храната, за сметка на пластичните, което е особено характерно при възобновяване на нормалното хранене.

 

Вегетализъм. Вегетализмът представлява хранителен режим само от растителни продукти с напълно изключване на животинските продукти. Това са т.нар. строги вегетарианци. Липсата на животински продукти в храната при такива хора е причина за недостатъчен внос в организма на есенциални нутриенти, преди всичко незаменими аминокиселини и липотропни фактори.

 

Това е причина те да са по-уязвими към химичните въздействия на околната среда и с повишен риск за токсично увреждане на черния дроб. За вегеталистите (веганите) съществува реален риск за тяхното здраве в няколко аспекта:

  • Отсъства пълноценният животински белтък, носител на есенциални аминокиселини. Съществен е дефицитът на лизин, метионин, триптофан, хистидин. Това оказва влияние върху имунната система, ензимите и хормоналните функции и върху кръвотворенето. Съществува риск от увреждане на черния дроб. Без пълноценен белтък организмът е уязвим към вредните фактори на околната среда, особено от химичните й фактори.
  • От витамините най-сериозен е дефицитът на вит.B12, липсата на който води до мегалобластна анемия. Ниските нива на витамина водят до неврологични увреждания като Алцхаймер и деменция.
  • Съществен е и дефицитът на витамин D, а също и на минералите калций, желязо и цинк.
  • Отсъствието на риба от менюто лишава организма от есенциалните омега – 3 – мастни киселини.
  • При подрастващи такъв тип диета е изключително неподходяща.

Съществуват данни и за някои положителни ефекти от вегетализма: намален риск от сърдечносъдови инциденти, нормална телесна маса и кръвно налягане, понижена заболеваемост на бъбреците и жлъчния мехур.

 

Това се дължи на понижения прием на наситени мастни киселини и холестерол, намален прием на калории, по-висок прием на фибри, антиоксиданти и протективни фитонутриенти и витамини.

 

Тези позитивни ефекти обаче до голяма степен се дължат и на факта, че повечето от строгите вегетарианци не пушат, пият малко алкохол и имат оптимална двигателна активност.

 

Към този вид хранене се включва и т.нар. суровоядство. Последователите на такова хранене консумират растителните продукти само в суров вид. Предимството при тях е, че приемат продуктите в естествен вид, със запазено витаминно съдържание, но пък рисковете от бактериални или гъбични инфекции е по-голям.

 

При съвременния начин на живот – излагане на стрес, токсични въздействия и т.н. и двете форми на вегетализъм са физиологически неподходящи.

 

Вегетаризъм. Това е друг тип вегетарианство, при който не се консумира месо, месни продукти и риба. Към тази група се включват и хора, които не консумират месо само от бозайници, но консумират месо от птици и риба. Въпреки, че и те консумират предимно растителни продукти, в хранителния им режим се включват мляко, яйца и техните изделия, а при втората група и месо от птици и риба, поради което се наричат още умерени вегетарианци.

 

Този тип хранене според повечето нутриционисти може да се прилага за продължително време, без особен риск за здравето. Липсата на риба в диетата лишава организма от ценни мастни киселини, а отсъствието на месо е причина за недостиг на незаменими аминокиселини в организма. Поради това трайното изключване на месо и риба от менюто също е физиологично неоправдано.