Модерни варианти на алтернативното хранене в последните години са и белтъчните диети с различни варианти, които са противоположна крайност на вегетарианството. Високият прием на белтъци има съществени рискове за здравето.

 

Животинските белтъци са с високо съдържание на пурини и могат да провокират метаболитни заболявания като подагра, бъбречни камъни и др. Освен това белтъчните храни са с високо съдържание на наситени мастни киселини и холестерол, които са рискови за развитие на атеросклероза и сърдечносъдови инциденти. Продължителното им прилагане крие сериозен риск за функциите на бъбреците и черния дроб.


 

Такива диети са беди на фибри и водят до упорит запек. При някои от тези диети се ограничават плодовете, а те са важен източник на минерални вещества, витамини и биофлавоноиди с антиоксидантно действие. Белтъчните диети, базирани главно на месо подкиселяват вътрешната среда на организма, което води до извличане на калция от костите и повишава риска от остеопороза.

 

Най-важен при здравословното хранене е балансът между въглехидрати, мазнини и белтъци. Белтъкът в много големи количества и намаляването на въглехидратите предизвиква дисбаланс и се нарушава обмяната на веществата. При някои хора не се наблюдават сериозни последици, но прилагането на такава диета за по-дълъг период от време може да нанесе сериозни последици и да наруши метаболизма.

 

Така че тези модели, при които се ограничава или се отстранява един нутриент, било то мазнина или въглехидрат, не са здравословни. Белтъците в големи количества дразнят бъбреците и черния дроб. Те най-трудно се преработват и когато се пренасити организмът с тях, могат да имат токсично действие.

 

За кратко време такива диети могат да се опитат, но трябва да се има предвид, че те могат да имат и негативно влияние върху организма. При някои хора няма да се отрази съществено, ако за известно време се приемат повече белтъци за сметка на въглехидрати. При други такава диета може да предизвика сериозни последици.

 

Въглехидратите си имат своето място в диетата, не случайно те съставляват 50% от калориите при стандартна диета. Те дават енергия на мозъка, мускулите и черния дроб. А той става много уязвим към всякакви вредни въздействия без достатъчен внос на въглехидрати като алкохол, химични фактори и др.

 

Разделно хранене. Разделното хранене, чийто принцип е формулиран от Херберт Шелтън, се базира на препоръките за разделно приемане на някои продукти, тъй като при едновременната им консумация тяхната усвояемост значително намалява.

 

Разделното хранене е система, разглеждащата храната като сбор от хранителни вещества, разделени в няколко групи, като определя методика за тяхното ефективно съчетаване с цел подобряване на храносмилането.

 

Привържениците на този вид хранене считат, че организмът може да различава храната, която попада в храносмилателната система според химичния ѝ състав. Според тях активността на хранителните ензими зависи от киселинността на различните отдели в храносмилателния тракт.

 

Според състава на храните, те се разделят на няколко основни групи:

  • Въглехидрат – преобладаващи – с въглехидратно съдържание над 15%: хлебни изделия, ориз, царевица, картофи, грах и т.н.
  • Белтъчно преобладаващи – с предимно белтъчно съдържание над 10% : млечни изделия, яйца, соя, месо, риба, ядки и др.
  • Бобови храни – зрял фасул леща, нахут и др.
  • Мастно-преобладаващи – със съдържание на мазнини над 55%: растителни масла от семена и ядки, зехтин, мас, масло, сметана и др.
  • Захарно-преобладаващо – сладки храни с преобладаващи моно и дизахариди: мед, захар, шоколадови изделия, плодове (круши, череши, банани, портокали, ягоди, малини, пъпеш)
  • Зеленчуци – краставици, домати, чушки, салати, спанак, зеле, моркови и др.
  • Киселинни храни – това са храни с ниско pH: лимони, касис, кисело зеле, туршии, кафе, чай, бира, вино и др.

 

Сполучливи комбинации според авторите на разделното хранене са следнит:

  • Белтъци с мазнини;
  • Белтъци със зеленчуци;
  • Въглехидрати с мазнини;
  • Въглехидрати със зеленчуци;
  • Въглехидрати със захари;
  • Мазнини със зеленчуци;
  • Мазнини с кисели храни;
  • Плодове, най-добре отделно;
  • Бобови със зеленчуци;
  • Бобови с мазнини.

Данните посочват, че известна полза от разделно хранене имат хора, стремящи се да задържат теглото си постоянно или да покачат процента на мускулната си маса. Повечето нутриционисти се отнасят резервирано към разделното хранене. Метаболитните потребности при всеки човек са различни.

 

В този аспект универсалните препоръки за разделно хранене при всички индивиди са научно необосновани