Кръвопреливане

Какво представлява изследването?

Предствлява преливането на кръв или кръвни продукти от едно лице на друго.

Кога се провежда?

Кръвозаместващо, стимулиращо хемопоезата, кръвоспиращо, дезинтоксикиращо, но не и обемно заместване.

Как се провежда?

Възможно е преливането на изогрупова прясна пълноценна кръв или предварително отделени кръвни компоненти – тромбоцитна, еритроцитна, левкоцитна маса, плазма и др. Кръвта от донора се взима, определя се груповата принадлежност, носителство на инфекции, обработва се, стабилизира се и се съхранява в полиетиленови сакове на температура +4 до +8 градуса. На самия сак се отбелязва подробна информация относно съдържанието му.

Кръвопреливането се осъществява с помощта на инфузионни системи, снабдени с филтри. Преди самия процес се минава през многоетапно определяне на кръвногруповата съвместимост между донорската кръв и тази на получателя до леглото на болния и в имунохематологична лаборатория. Цялата процедура се извършва под лекарски контрол. Серум на пациента и кръв от сака се съхраняват в продължение на 24 часа за диагностика на усложнения.

Какви са рисковете, усложненията, недостатъците?

Ранни реакции:

- хемолитична реакция с ДИК-синдром и остра бъбречна недостатъчност
- сепсис при бактериално замърсена кръв
- остра левостранна сърдечна недостатъчност при обемно натоварване следствие масивна хемотрансфузия
- алергични реакции при сенсибилизиран организъм
- левкоцитопения с фебрилитет, втрисане, ниско артериално налягане при антитела в серума на приемателя срещу левкоцити на донора

Късни реакции могат да са:
- късно настъпила хемолиза
- инфектиране със СПИН, хепатити В и С и др.
- пигментация на кожата, хипофизарна, панкреасна и миокардна недостатъчност при многократни кръвопреливания

Усложнения в хода на кръвопреливането могат да настъпят във връзка с преливането на престояла кръв, презатоплена или студена кръв, както и да се наблюдават емболични усложнения.

Специална подготовка?

Подготовката е в зависимост от състоянието на конкретния пациент и съпровождащите заболявания.

Други

Възможно е преливането на собствена кръв при планови операции (автохемотрансфузия). Това избягва нуждата от търсене на подходящ донор. Кръвта се взима предоперативно, обработва се и се съхранява. Възможно е и интроперативното вливане на собствена кръв след филтрирането и. Не се прави при злокачествени и инфекциозни заболявания. Постоперативно също кръвта, загубена по време на намесата след подходяща обработка може да бъде прелята.

Статии, свързани