Затрудненото носно дишане е често срещано състояние в детска възраст. В повечето случаи състоянието е преходно и не води до трайни усложнения след себе си. За хроничното нарушение във функционирането на носната кухина може да има различни причини. Навременното диагностициране на последните, заедно с адекватното им лечение са в основата на профилактиката на локални и системни усложнения.

 

Клиничната характеристика на затрудненото носно дишане варира в зависимост от степента на запушване на носната кухина. Понякога въздушният поток е възпрепятстван само от едната страна на кухината (изкривяване на носната преграда, туморни образувания). В други случаи патологичният процес обхваща цялата носна кухина (ринити, вродени малформации, аденоидна вегетация). Това предизвиква компенсаторно дишане частично или изцяло през устата.


 

Дишането през устата нарушава процеса на кърмене през неонаталния и кърмаческия период. Освен това, въздушният поток води до изсъхване на лигавицата на устната кухина и фаринкса и е предпоставка за възпаления и инфекции (стоматити, фарингити, ангини).

 

Продължителното запушване на носната кухина в най-ранна възраст може да наруши растежа и развитието на костите на лицевия череп, както и процеса на формиране на зъбите. В резултат на това патологично може да се промени захапката на детето и/или чертите на лицето (аденоиден фациес). За такива промени обаче, състоянието на затруднено носно дишане трябва да е останало недиагностицирано и нелекувано в продължение на месеци, дори години.

 

Запушената носна кухина се отразява и върху качеството на съня на дететето. Детската обструктивна сънна апнея (хъркането) е синдром, при който за кратки периоди от 5-10 секунди се преустановява въздушния поток към белите дробове. Това е причина за често будене през нощта и нарушаване на нормалните фази на съня. Резултатът е липса на отпочиналост след сън, умора и сънливост през деня.

 

Намаленото участие на носната кухина във формирането на гласа се отразява на неговите характеристики. Наблюдава се т.нар. носнов говор.

 

Детският риносинуит е сред най-честите причини за запушване на носа в тази възраст. Касае се за гнойно възпаление на носната лигавица с натрупване на секрети в носната кухина. Лекува се с антибиотици, капки и мехлеми в носа за преодоляване на запушването.

 

Ако риносинуитът хронифицира, се извършва пункция на един от големите синуси за определяне на бактериалния причинител на инфекцията. От образните изследвания се използва компютърната томография под обща анестезия. Понякога при хроничен риносинуит се препоръчва промивката на носната кухина с морска вода и приложение на кортикостероиди локално. В други случаи, при разпространение на процеса и засягане на орбиталните кости, се предприемат оперативни интервенции.

 

Други възможни причини за запушване на носа за дълго време са алергичният ринит, медикаментозният ринит (поради непрестанната употреба на носни капки) и появата на полипи в носната кухина.

 

Фарингеалната сливица (тонзила) е т.нар. "трета сливица". При раждането тя е малка. Представлява лимфна тъкан, която е част от имунната защита на организма и заедно с другите сливици и лимфни тъкани в гълтача (фаринкса) участва в пречистването на постъпващия въздух от патогенни микроорганизми. Фарингеалната тонзила е разположена в близост до задните отвори на носната кухина.

 

Колкото повече инфекции на горните дихателни пътища прекарва детето, толкова по-големи стават размерите на третата сливица. В един момент се достига до състояние, наречено аденоидна хиперплазия. В тези случаи задните ходове на носната кухина са частично запушени от разрастналата лимфна тъкан.

 

Това води до нарушено носно дишане, задръжка на секрети в носната кухина и чести възпаления на средното ухо (отити), поради предаване на възпалителния процес през Евстрахиевите тръби. При продължително персистиране на състоянието се развива т. нар. аденоиден фациестесни ноздри, постоянно отворена уста, изпъкващи венци.

 

NEWS_MORE_BOX

 

На 4-5 годишна възраст фарингеалната тонзила започва да намалява постепенно рамерите си. Ето защо, поведението при аденоидна хиперплазия е в повечето случаи изчаквателно с консервативно лечение. Оперативна намеса се налага в случаите на тежко запушване на задните носни ходове, тежки и рецидивиращи синузити и отити с намаление на слуха. В много случаи обаче, не е възможно премахването на цялата лимфна тъкан, съставляваща третата сливица. В тези случаи останалата тъкан може да възстанови размерите си и състоянието да рецидивира.

 

Изкривяването на носната преграда (септум) е най-често наследствено или травматично придобито изместване на част от срединната преграда на носната кухина. Това може да доведе до пълно разгръщане на описаната клинична картина. Понеже в случая се касае за механична пречка, единственият начин за дефинитивно премахване на проблема е оперативната намеса.

 

Последната обаче, се предприема след пубертета, с цел да не се наруши нормалното развитие на носната кухина и лицево-челюстната област. В случаите на тежко изкривяване на преградата, проявяващо се с неовладяеми и чести ринусинуити, отити и лицеви аномалии, оперативното възстановяване на симетрията на септума се осъществява и в детска възраст.

 

В заключение, може да се каже, че съвсем различни състояния могат да доведат до еднаква клинична картина с основен симптом – нарушено носно дишане. Ролята на близките се изразява в максимално ранно разпознаване на някои от описаните симптоми и посещението на оториноларинголог.