Известен още като неинсулинозависим захарен диабет, той представлява хетерогенно заболяване, характеризиращо се с периферна инсулинова резистентност и невъзможност на бета-клетките на панкреаса да отговорят на повишените нужди от инсулин.
1. Кои са рисковите фактори?
Захарният диабет тип 2 е типичен за зрялата възраст. В последните години се наблюдава обаче тенденция към зачестяване на заболяването и в детска възраст. Това има връзка с тревожните данни за увеличаване броя на децата с наднормено тегло и затлъстяване в световен мащаб. Именно това се счита за основен рисков фактор за отключване на заболяването. Това е свързано с приема на високоенергийни храни, намалената двигателна активност, обездвижването пред телевизора и компютъра, намалените социални контакти. Тютюнопушенето през бременността също се счита за рисков фактор.
2. Каква е клиниката?
Заболяването се открива обикновено през юношеството, като заболяемостта расте с увеличаване на възрастта. Фамилна история за диабет тип 2 има при почти всички новодиагностицирани случаи. Обикновено децата са с различна степен наднормено тегло, може да се наблюдава лека полидипсия (жажда) и полиурия (увеличено количество урина). В други случаи те са асимптомни и заболяването се открива случайно при изследване по друг повод.
При прегледа често могат да се установи акантозис нигриканс – тъмни петна по кожата обикновено по врата и флексорните повърхности на крайниците. Друга находка са кожните стрии, както и увеличеното съотношение талия-ханш. BMI (body-mass-index) е показателят, който се използва за оценка степента на затлъстяване. Стойности над 30 говорят за затлъстяване в различна степен.
3. Как се лекува?
Диабет тип 2 е заболяване с прогресивен ход, което постепенно води до инсулинов дефицит. Лечението зависи не само от стадия на болестта, но и от сътрудничеството от страна на пациента. Изискванията за успешната терапия включват коренна промяна в начина на живот и физическата активност. По тази причина е необходима консултация със специалист по храненето за определяне на най-добрия хранителен режим за пациента. Повечето специалисти препоръчват нискокалорийна и с ниско липидно съдържание диета, както и различни физически натоварвания с продължителност от 30-60 минути поне 5 пъти седмично. Времето пред телевизора и компютъра трябва да бъде сведено до 1-2 часа дневно. В много случаи новият начин на живот не се възприема добре от тийнейджърите, което създава терапевтични затруднения. В тези случаи трябва цялото семейство да се ангажира с новия хранително-спортен режим, за да има ефект от терапията и детето да усеща подкрепящата семейна среда.
Медикаментозно лечение. Препоръчва се то да започне още с поставянето на диагнозата. Препарат на първи избор е метформинът. Задължително е проследяването на бъбречната и чернодробната функция. В случаите, когато заболяването се манифестира с диабетна кетоацидоза или с прекалено големи нива на кръвната захар, се започва първоначално с инсулинолечение, което на по-късен етап се замества с медикаментозно лечение през устата.
4. Какви могат да бъдат усложененията?
Едно от големите проучвания на диабет тип 2 при децата показва, че в 92% от случаите заболяването се съпътства с хипертония, повишени нива на триглицеридите, понижени нива на HDL и др. В допълнение диабетната ретинопатия и микроалбуминурия се среща по-често при болните от диабет тип 2 в сравнение с болните от диабет тип 1. Сънната апнея и чернодробна стеатоза също се диагностицират с по-голяма честота при тези пациенти. За да се избегнат дългосрочните усложнения на диабета, е необходим добър контрол на кръвната захар и разбиране от страна на пациента за същността на заболяването.
