Процесът на биосоциалното развитие на човека е резултат на действието на филогенетични, социални и онтогенетични програми. И трите вида програми са взаимосвързани. Те са социално детерминирани и по съвкупност имат комплексно физиологично въздействие върху индивида. Съответно физическото развитие на детето като естествен процес протича по силата на обективни биологични закони. На този процес до голяма степен влияе генотипната предопределеност. Въздействието обаче на естествените обективни закономерности върху физическото развитие се проявява в зависимост от екзогенните фактори на живот и двигателна активност на детето. 

 

Подвижните игри се явяват най-древният компонент на физическата култура на обществото. Те отразяват обективната необходимост на обществото да развива физическите, двигателните и функционалните способности на подрастващите с оглед реализиране на обща физическа подготовка, усъвъшенстване на моториката и формиране на редица двигателни навици. Спортът, от своя страна, отразява необходимостта на обществото да демонстрира своите физически, двигателни и морално-волеви възможности в пределите на максималните усилия.


 

Подвижните и спортните игри са неотменен спътник на детето в неговото ежедневие. Те  помагат за управлението на физическото усъвършенстване на детето като неотменна част от многостранното развитие и реализиране на личността. Чрез тях детският организъм постепенно се включва в активна двигателна дейност и удовлетворява естествените си  потребности от движение, функциониране и физическо развитие. Игровата дейност укрепва опорно-двигателния апарат, подобрява се дейността на всички органи и системи. Физическото възпитание играе много голяма и важна роля в индивидуалното развитие на детето. То има въздействие върху способността за учене. Физическото възпитание е основна част от ранното детско развитие. Ранната игра развива широк спектър от груби двигателни, финомоторни и сензомоторни интеграционни умения като коодинация, баланс, зрително-моторна координация, умения за рязане с ножица и много други.

 

Положителните емоции при игровата дейност са друга тяхна особеност. Емоциите са много по-изразени и спонтанни. Участието в спортни дейности е важно за децата, тъй като редуцира стреса, подобрява настроението и подобрява качеството на съня. Спортът изгражда здрава костна структура и мускулатура и намалява риска от затлъстяване. Освен това помага на децата в социализацията и подобрява уменията за работа в екип.

 

Спортните и подвижните игри помагат за укрепването на имунната система при децата, развиват координацията, поддържат здраво тяло и поради това поддържат ума спокоен, остър и активен и подобряват концентрацията. Спортната дейност повишава самочувствието и самоувереността при децата. Игрите не са само средство за забавление, те помагат за редуцирането на стреса. Когато се включват в игри, децата се справят по-лесно със стреса. Усвояват умения за управление на времето. Всички тези умения помагат за по-добрата адаптация към ролята, която детето ще поеме по-късно като възрастен и ще изгради умения и устойчивост за справяне с трудните ситуации както в личен, така и в професионален план.

 

Отборните игри спомагат за единство на отборния дух, развиват лидерски умения. Наличието на голямото разнообразие от игра, от самостоятелна до игра в малки или големи групи, от пасивна към по-активна игра дава умения за лидерство и последователност, както и помага на всяко дете да определи своето място в групата. 

 

Децата се научават да взаимодействат със своите съотборници и се учат да действат хармонично с другите, както и да зачитат авторитети. Спортът дисциплинира децата и развива в тях чувство на отдаденост. Играта по този начин придава усещане за стойност и принадлежност, които дейностите в класната стая не са склонни да правят. Грубата игра помага на децата да развият своето вътрешно усещане за граници и как да говорят от свое име. Същото е и за проучвателна и рискована игра като катерене на дървета и прескачане на огради. Изграждането на „крепости“, независимо дали от одеала, кутии и възглавници в средата на всекидневната или от щайги, летви и клони в гората подхранва развитието на усещането за лично пространство и безопасност.

 

Игрите учат на търпение и на това по-лесно децата да понасят пораженията, защото не може винаги да са победители. Някои аспекти на добре интегрираната личност – автономност, воля, съпричастност, внимателност – не могат лесно да бъдат научени. Те възникват спонтанно в яркото групово взаимодействие. Кохезионната екипна среда, оценяването на собственото представяне, а не сравняването с други, и участието в приятни предизвикателни практики са основните условия, необходими на децата да имат положителен опит в развитието, играейки отборни игри.

 

Очаквайте продължението на темата за игрите