Периодът от раждането на детето до третата му година е разделен на няколко части:
- Период на новороденото – до 28-ия ден,
- Кърмачески период – до 1-вата година и
- Ранна детска възраст – до 3-тата година.
Това разпределение не е случайно, а е обусловено от анатомичните и физиологични особености на детския организъм. Всеки един от тези етапи има своите отличителни черти, които са добре проучени.
Неонаталният период е свързан с адаптацията на новороденото към новата среда на живот. Това е момент, в който организмът трябва бързо да се научи да функционира в непознати до този момент условия.
Периодът през първата година се характеризира с най-интензивния растеж за целия живот на човека – теглото се утроява в края на първата година, а ръстът се увеличава с около 25 см. През този период незрялата при раждането нервна система на детето претърпява бурно развитие. По този начин то постепенно се превръща в относително самостоятелна единица.
NEWS_MORE_BOX
Ранната детска възраст се характеризира с бързо развитие на двигателните умения, фината моторика, говора, разширяват се социалните контакти и познавателните възможности.
Проследяването на растежа и развитието на детето е от особено значение, за да могат своевременно да се установят отклоненията и да се вземат мерки при необходимост. Това е и смисълът на ежемесечните детски консултации, които се провеждат през първата година от живота. По време на тях се извършва общ преглед, измерват се антропометричните показатели (ръст, тегло, обиколка на главата, обиколка на гърдите), прави се оценка на развитието на детето и се дават указания на родителите какви грижи да полагат за него.
Каква е ролята на родителите и лекуващия лекар за развитието на детето?
Нервно-психическото развитие на детето е сложен и многостъпален процес, в който родителите имат водещо значение. Особено важно е създаването на стимулираща и комфортна домашна среда, за да може то да разгърне целия си потенциал.
От голямо значение е и изграждането на добра връзка между лекуващия лекар и семейството. Важно е взаимното доверие, тъй като именно лекарят следи отблизо не само здравословното състояние на детето, но и неговото развитие. Той трябва достатъчно подробно и на разбираем език да обясни на родителите какви са етапите в развитието на детето и какво е необходимо те да направят, за да подпомогнат развитието на все още незрялата нервна и опорно-двигателна система.
Допустими ли са отклонения от заложените в учебниците норми за развитие?
Описаните в ръководствата етапи в развитието са резултат от множество проучвания и наблюдения. Разбира се, не всички деца могат да се сложат под „общ знаменател”. Счита се, че нормите са валидни за около 96% от здравите деца.
Много често забравяме обаче, че всяко дете е отделен и уникален организъм, който следва собствен темп на развитие. Така например в продължение на много години се е считало, че малките деца са егоцентрични, без логично мислене, ограничени единствено в това какво се случва в настоящия момент. За съжаление, това все още е гледната точка на много родители и педиатри.
Дългогодишните проучвания на поведението показват точно обратното. Дори в най-ранна възраст детето учи и знае много повече, отколкото можем да си представим. Все още не е изяснен точният механизъм, по който децата усвояват новите знания и умения. Съществуват различни теории, които дори си противоречат. По-важното, което трябва да знаем, е, че към всяко дете трябва да се подхожда индивидуално, без да се опитваме непременно да го вкараме в „рамка”. Разбира се, съществуват норми и правила, но те показват какъв потенциал би имал детето на определена възраст. Разгръщането му зависи не само от него, но и от средата, в която живее и расте.
