Д-р Иван Стаменов е педиатър-неонатолог с над 20-годишен опит в консултирането и лечението на бебета и деца. Работил е към Детска клиника в ІІ-ра Градска болница, като микропедиатър в ПСАГБАЛ „Св. София”, в Окръжна болница – Благоевград и др. Има завършен курс по абдоминална ехография в педиатрията.

Да се пише на тема детско здравеопазване у нас в настоящия момент е истинско предизвикателство още повече, когато става дума за детската консултация.

Разбира се, най-лесното е да посочим нормативните документи, гарантиращи на децата съответната профилактика и да запознаем читателите с условията и реда за провеждане на детска консултация според изискванията.


Но всички разбираме, че това е в сферата на добрите пожелания, защото детската консултация, която познаваме от преди реформата в здравеопазването ни, остана в миналото. Така, както останаха в миналото и участъковите педиатри, които провеждаха консултацията.

България бе една от малкото страни в света, където съществуваха лекари с образование и квалификация по лечение и профилактика на детските заболявания, наречени педиатри. Но с появата на семейните лекари, участъковият педиатър отиде в историята.
 

Но дали и детските заболявания отидоха в историята?



Днес българите продължават да отделят нужното внимание и средства за проследяване на бременността, гарантирана им от НЗОК, така също и платена консултация, за да се следи нормалното протичане на  бременността.

Странно е тогава защо родителите не отделят същото внимание и на Детската консултация, след като бременността и раждането са всъщност един етап, предшестващ появата на новия член на семейството? А развитие на детето през първите година предопределя в голяма степен здравословното му състояние по-нататък. Случайно ли преди време се отделяше толкова голямо внимание на условията и реда за провеждане на  Детската консултация? Случайно ли днес мълчаливо се подминават изискванията, написани в нормативните  документи? И кое е това, което принуждава семейните лекари понякога да пренебрегват правилата, контролните органи - да си затварят очите, а родителите - да се примиряват със съществуващите условия?

За всички отговорите са лесни, затова няма да се спирам на тях, а ще се опитам да поясня: Защо е необходима детската консултация.

Първите три години от живота на детето са изключително важни за по-нататъшното му развитие, като особено важна е първата.

В Детската консултация се проследява растежа и развитието  на детето на определени етапи, с цел навременно  установяване и корекция на някои отклонения от нормата. Що се касае  до определени заболявания, тяхното своевременно диагностициране и лечение е от жизнена важност за по-нататъшното развитие на детето. Такива са вродените малформации, обменните заболявания, неврологичните и ортопедичните заболявания. В детската консултация се правят и плановите имунизации на децата.

Правилно провеждана консултация означава също така и индивидуален подход при имунизациите! Всички ние  знаем как някои хора обичат преди всичко да „изпълнят плана”, за което пък особено стриктно следят чиновниците. Но от особена важност е да се подхожда индивидуално към децата, при това вмешателство  в детския организъм, а не то да се прави по строго определения ред за всички. Голям процент от ваксините дават странични реакции и една от основните причини е несъблюдаване на инструкцията за приложение, както и неправилна оценка на здравословно състояние на детето към момента на  имунизацията.

Но как си представяте провеждане на нормална консултация при сегашната „пет минутна” медицина и при липсата на съответни условия? Та нали за детска консултация, извършвана по правилата, са необходими поне 30 минути?

Освен това тя задължително трябва да се провежда във време извън амбулаторния прием на болни пациенти и в специално обособено за целта помещение. При условие, че едно дете трябва да има най-малко 12 консултации през първата година, а след това 4 консултации годишно, не е трудно да се пресметне колко часове допълнително следва да изработи един семеен лекар, който има записани например 100 деца до 1 година, 300 деца до три годишна възраст и 600 деца до 18 години (за децата до 6 години са необходими минимум два профилактични прегледа годишно, а за онези от 6 до 18 години – един преглед около рожденната дата, със сответните имунизаци по  календара).

NEWS_MORE_BOX



Така ли е във вашия случай?

Нека поясним на  пациентите, че законодателят се е погрижил за съответни стимули, с цел да мотивира семейните лекари да провеждат профилактика по правилата. И докато за амбулаторния преглед по повод остро заболяване лекарят не получават нищо, то профилактичния преглед и имунизацията се заплащат. Въпреки това е факт, че в мнозинството случаи, те се провеждат между другото...

Факт са и все повечето пропуски при оценка на здравословното състояние на децата. Родителите следва да знаят, че ако техният семеен лекар няма защитена специалност по педиатрия, той е длъжен да консултира със специалист педиатър детето на всяко тримесечие през първата година, на 6 месеца до навършване на 6 години и веднъж годишно след това до навършване на 18 години. За тази цел са отпуснати направления извън лимитираните.

Не е ли странно, че повечето семейни лекари пропускат тази възможност? Не е ли странно, че контролните органи  следят само за стриктното спазване плана  за имунизациите, а подминават споменатите неща?

През първата година след раждането, детето расте и се развива твърде динамично. Затова и проследяването в Детската консултация трябва да е най-малко веднъж месечно. От особена важност е темпът на нарастване на телесното тегло, ръста и обиколката на главичката. Новороденото има някои характерни особености в мускулния тонус и рефлексите, както и редица адаптационни прояви, които изискват оценка от специалист.

От особена важност е познаването и проследяване във времето на промените в тонуса и рефлексите, за навременно диагностициране на някои неврологични заболявания.

Именно детската консултация е мястото, където ще бъдат диагностицирани навреме някои прояви на предшестваща родова травма. Също така е важно рано да се открият уврежданията на  слуха и зрението, както и  някои ортопедични  заболявания, характерни за ранното детство.

Лекарят в детската консултация трябва навреме да прецени причините за евентуално изоставане в растежа и развитието на детето. Той е онзи, който трябва да даде съвети за пълноценно хранене, за масаж и гимнастика, за профилактика на рахита и желязодефицитната анемия.

Оценката на психомоторното развитие на детето през първите 7 години става по специално разработен сравнителни таблици. Когато лекарят констатира изоставане в развитието, преди всичко следва да се изключат причини от възпитателен характер. Така например когато детето не може да пълзи на съответната възраст, преди да мислим за пареза, трябва да търсим грешки в поведението на родителите спрямо него и да дадем подходящ съвет.

В общи линии, детето трябва, на определен етап от развитието си, да се заглежда, да се усмихва съзнателно, а по-късно да започне да гука, да реагира на  гласа на възрастния, да посяга към играчка и да я хваща, да може да се обръща, а по-късно – да седи самостоятелно, да пълзи и да започне да се изправя до неподвижна опора, а по-късно и да пристъпва встрани, докато проходи самостоятелно. На определен етап следва да знае името си, да познава назован предмет и да започне да произнася отделни думи, да изпълнява прости команди, а по-късно да съставя изречения.

При проведения според изискванията профилактичен преглед на учениците, своевременно ще бъдат установени евентуални отклонения в
Пубертетното съзряване, ще бъде диагностицирана налична ювенилна хипертония или гръбначно изкривяване, нарушение в зрението, както и заболявания на ендокринната система. Факт е, че много от родителите лишават сами децата си от важния профилактичния преглед, като считат, че е достатъчно да вземат пътьом от семейния лекар т.нар. здравно-профилактична карта, която се изисква от училищната медицинска сестра и до тук нещата приключват.

Смятам, че родителите ще оценят правилно мястото и ролята на Детската консултация и ще бъдат по-взискателни както при избора на лекар, който я провежда, така и към условията, които им се предлагат.

Накрая нека припомним изискванията, на които трябва да отговаря една нормална Детска консултация:

  • да разполага с отделен вход;
  • отделна чакалня с тоалетна;
  • специално оборудван лекарски кабинет;
  • стая за антропометрични измервания със съответно оборудване;
  • манипулационна със спешен шкаф;
  • хладилник за съхранение на ваксините.


Детето трябва да се преглежда в спокойна и приятна обстановка, при съответен топлинен комфорт, за да се сведат до минимум неприятните усещания при манипулациите.