Със завръщането на децата в училищата и детските градини, отново започва сезонът на острите респираторни заболявания. Ще зачести броят на децата с хрема (остър ринит). Трябва да се има предвид, че най-честите причинители обикновено са с вирусна етиология, изключително рядко заболяването може да се дължи първично на бактериален причинител.


Острият ринит(rhinitis acuta), предствалява възпаление на мукозата(лигавицата) на носните ходове, но обикновено са засегнати също така фаринкса и аденоидеята. Понятието остър ринофарингит, обхваща и ърите анатомични структури и е най-практически приложимо.


Най-честите причинители от вирусен произход са rhino-; coxsackie-; grip-; paragrip-ни  вируси. Бактериалните причинители могат да бъдат стафилококи, стрептококи, хемофилус инфлуенце и основно се явяват, като суперинфекция в рамките на предхождаща вирусна инфекция.



Какви са клиничните прояви?


Първоначално се появява серозно-слузна секреция, поради отока на носната лигавица. Детето е със запушен нос, гъгнив глас и суха дразнеща калица. Възможно е да повиши температура до 39-40, а в зависимост от конкретния причинител състоянието може да е съпроводено с повръщане, коремни болки, увеличени лимфни възли. При наличие на бактериална суперинфекция секретът от носа става гноевиден, състоянието се влошава и не се повлиява от започнатото симптоматично лечение.
Обикновено заболяването продължава от 5 до 7 дни.


Какви усложнения можем да очакваме?

 

На първо място, особено в кърмаческа и ранна детска възраст е дехидратацията. Поради променените вкусови усещания и затрудненото дишане през носа е възможно детето да откаже да приема храна и/или течности през устата. Успоредно с това се увеличават водните загуби, в резултат на фебрилитет и/или повръщане. При наличие на бактериална суперинфекция е възможно разпространение по съседство и появата съответно на отит(катарален, гноен), синузит или десцендиране към долни дихателни пътища и бял дроб, което води съответно до развитието на бронхит и пневмония. 


На фона на високите температури, при някои деца е възможно да се появят фебрилни гърчове. Подобно усложенение изисква повишено внимание, може да се наблюдава гърч, със загуба на съзнание и различна продължителност, на фона на висока температура. Обикновено, такива пациенти имат фамилна обремененост-при подробен разпит се установява, че някой в семейството е имал подобен проблем в детска възраст. Фебрилни гърчове изискват спешна медицинска помощ и оценка, а в последствие болнично лечение и наблюдение на състоянието.


Лечението на острия ринофарингит първоначално е изцяло симптоматично.


Осигурете покой, достатъчен прием на течности през устата, както и течно-кашава храна. Дръжте помещенията проветрени, с умерено затоплен и влажен въздух. Ако отоплителните уреди изсушават въздуха, можете да използвате овлажнители или да поставите съд с чиста вода, който ежедневно трябва да се измива.


При измерване на температура над 38,5 се прибягва до употребата на антипиретици (ибупрофен или парацетамол), както и поставяне на студени компреси на местата, през които преминават големи артерии (подмишници, между краката, под сгъвката на коленете).


За почистване и лаваж на носа, може да се използва физиологичен(0,9%) или хипертоничен (с концентрация над 0.9%) разтвор на NaCl. Съществува огромно разнообразие на спрейове и капки за нос, някои от тях съдържат вазоконстриктивни вещества (ксилометазолин, фенилефрин, оксиметазолинов хидрохлорид и др.), които от една страна облекчават оплакванията от запушен нос, но при прекомерна употреба водят до трайни изменения в носната лигавица и губят ефективност. Препоръчва се да използват ежедневно максимум до 5 дни! Употребата на антибиотични капки за нос, трябва да се случва само по лекарско назначение и контрол.


В зависимост от конкретните симптоми към лечението могат да се добавят различни симптоматични средства (антиеметици, спазмолитици, сироп за кашлица и др.). Антибиотично лечение се започва само по лекарско назначение.


Обикновено, оплакванията продължават около 5 дни (от 3 до 7). Ако детето не се повлиява от симптоматичното лечение, отказва да приема храна и течности или се е появила кашлица и влошаване в състоянието, е нобходима консултация с личен лекар.