Тонзилитите и аденоидитите са характерна патология за детската възраст. Представляват остро или хронично възпаление на орофаринкса и/или епифаринкса. Тонзилите, както и аденоидеята(т.нар трета сливица), представляват част от лимфоидната тъкан разположена на входа на носна и устна кухина, формираща анатомичната струтура-Валдайеров пръстен. Пръстена на Валдайер се състои от: двете небните тонзили, фарингелната тонзила(аденоидеята), лингвалната тонзила, двустранно лимфоидна тъкан разположена около евстхиевите тръби и ретрофарингеална лимфоидна тъкан.


В зависимост от начина на протичане състоянията могат да бъдат остри или хронични.


Острите тонзилити и тонзилофарингити



Най-често са с вирусна етиология: грип, парагрип, EBV, ECHO, coxackie-вируси. Също така се наблюдават в хода някои шарки-варицела, рубеола, морбили, както и при паротит. Най-честият бактериален причинител e β-хемолитичният стрептокок, но освен него се изолират още Staphylococcus aureus, Haemophilus influenzaе, Streptococcus pneumoniae, Moraxella catarrhalis и други.


Оплакванията са свързани с първоначална поява на силни болки в гърлото, висока температура, отпадналост, лош дъх, загуба на апетит, придружени от увеличени лимфни възли на шията. 


Патоморфологично се различават:

  • Angina cattarrhalis-хиперемирани, сочни, уголемени тонзили
  • Angina follicularis-тонзилите са силно уголемени, зачервени сливици, като са налични белезникави, точковидни налепи върху фоликулите
  • Angina lacunaris-наблюдават се гноевидни налепи по лакуните
  • Angina ulceromembranosa-тонзилите са покрити с псевдомембранозни налепи, в комбинация с некрози и язви. Появява се при хематологични заболявания: левкози, агранулоцитоза, ангина на Plaunt Vincent (едностранна ангина причинена от комбинирана анаеробна флора)
  • Herpangina-везикулозен обрив по небни дъги, меко небце. Често се съчетава с гингивостоматит. Причинители са Coxackie-вируси.

Хроничните тонзилити


Те от своя страна се появяват в резултат на потарящи се остри бактериални инфекции и са свързани с появата на трайни изменения в тонзиларната тъкан-микроабсцеси, задръжка на гной и детрит в криптите, формиране на фиброзна тъкан. Обикновено може да изолира смесена флора-аеробна и анаеробна.


Най-честото оплакване е от дразнене в гърлото и рецидивиращи болки при преглъщане. При обостряне може да се поддържа субфебрилна температура, като се засилва локалното възпаление.
Размера на тонзилите може значително да варира, като обикновено са значително увеличени, а ако състоянието е съчетано с хроничен аденоидит, се наблюдава синдрома на хронична фарингеална обструкция. 


Хроничен аденоидит


При едно остро или хронично възпаление, аденоидеята от своя страна може да страда успоредно с небните тонзили, но също така може да бъде и изолирано засегната. Във възрастта между 2 и 6 години по различни причини настъпва хипертрофия на фарингеалната тонзила. Това е т.нар. трета сливица или аденоидна вегетация. Най-често се наблюдава след рецидивиращи инфекции на назофаринкса. При данни за възпалителен процес се развива аденоидит.


Водеща в клиничната картина е изразената назална обструкция, придружена от обилна слузно-гнойна секреция. В резултат от стичащия се секрет по задна фарингеална стена-“постназален капещ синдром“, се появява нощна кашлица. В резултат от нарушения сън, децата са неспокойни, раздразнителни, а в рамките на инфекциозната интоксикация се появява и главоболие, което често детето не може да съобщи. При наличието на аденоидна вегетация, децата дишат и спят с отворена уста, хъркат, говорът става гъгнив, възможно е да се появи намаление на слуха. Те често боледуват от синузити и отити. Постепенно се оформя аденоиден фациес.

 

Обострянията са свързани с по-изразен фебрилно-интоксикационен синдром, могат да доведат до локални супуративни усложнения: перитонзиларен, ретрофарингелен абсцес, супуративен лимфаденит, както и имунологични усложнения: остър ставен ревматизъм, постстрептококов гломерулонефрит.