Болестта на Крон предствлява хронично възпалително-чревно заболяване, което понастоящем е сред важните хрончни заболявания, засягащи както деца така и възрастни. Около 20-30% от всички пациенти с болест на Крон, имат прояви преди 20-годишна възраст. В допълнение към обичайните за заболяването стомашно-чревни прояви (диария, ректално кървене и коремна болка), при децата се наблюдават също така, забавен растеж, отлагане на пубертета и деминезарилизация на костите.


Съществуват многофакторни причини за развитие на заболяването. При наличието на генетична предразположеност в комбинация с провокиращ фактор, имунната система реагира с развитието на хронична възпалителна реакция предимно по хода на тънките черва. Нарушена е регулацията на Th-лимфоцити (предимно на Th1), те заедно с TNF-α , стимулират възпалителния отговор.


Засяга се стомашно-чревния тракт(СЧТ), като може да бъде ангажиран всеки участък от устата до ануса. Превалира засягането на дисталната част на илеума и дебелото черво, често се наблюдава засягане и на дебелото черво в комбинация с ректума. Чревният лумен има типичен „паважен“ вид. Патохистологично се наблюдава грануломатозно възпаление на всички слоеве на чревната стена.


Какви са клиничните прояви?

Клиничната картина се определя предимно от локацията и давността на лезиите. При засягане на горните отдели на стомашно-чревен тракт (СЧТ), превалира горно-диспептичния синдром: гадене, повръщане, коремна болка.


Наблюдава се и малабсорбционен синдром: диария, изоставане в растежа, загуба на тегло, анорексия. В началото тези прояви са едва доловими. Забавянето в растежа може да предшества останалите симптоми с години.


Засягането на дебелото черво, може да бъде клинично неразличимо от хроничния улцерозен колит. При тази форма се наблюдава кървава мукопуролентна диария, болки в корема и внезапни позиви за дефекация. Често се наблюдава перианално ангажиране, появяват се абсцеси, фисури, фистули. Те водят до появата на ясна кръв в изпражненията, перианална болка, зачервяване или секреция.

 

Клиничния преглед

Оценяват се общи витални показатели. При анемични пациенти е възможно да се наблюдава тахикардия.


Хронични интермитентна температура(наличие на температура с променливи стойности дълго врме, при редуване на периоди с фебрилитет и афебрилни състояния).


Оценят се ръст и тегло, съобразно възрсатта и пола.


Преглед на храносмилателна система-находката може да варира от липса на отклонения, до палпаторна болка, по хода на дебелото черво. Забавена или ускорена перисталтика.


Перианално засягане се наблюдава при около 45% от болните деца.


По скалата на Таннер се оценя забавяне в пубертета. 


Водещите кожни прояви са във връзка с анемичния синдром-бледа кожа, при наличие на подлежащо черносдробно инфекциозно заболяване-иктер. Наблюдават се и пиодерма гангренозум и еритема нодозум.


Най-честата очна находка са преден увеит(възпаление на съдовата обвивка на окото) и еписклерит(засягане повърхностни слоеве на склера).

В част от случаите заболяването засяга освен СЧТ и ставите-наблюдават се артралгии и артрити.

 

Как се поставя диагнозата?

От лабораторните изследвания се установяват неспецифични отклонения:

 

  • При кръвозагуба в резултат на стомашно-чревно кървене се развива дефицит на желязо, при което се установява микроцитна хипохромна анемия;
  • Често са завишени маркерите на възпалителна активност (CRP, Leu,);
  • Наблюдава се хипоалбоминемия;
  • Развива се дефицит на редица микронутриенти-фолиева киселинa, Fe, vit b-12, ЖСК;
  • От микробиологично изследване на фекална проба се отдиференцира бактериална и паразитна инфекция;
  • Екскрецията на calprotectin нараства при колоректално възпаление;

Ендоскопските изследвания са определящи при поставяне на диагноза, СЧТ се оценя макро- и микроскопски. Извършва се оглед, при установяване на засегнати участъци се взима биопсия.

 

Какво е лечението?

Няма дефинитивна терапия до момента. Целта е да се постигат максимално дълги ремисии.

  • При отключване на заболяването в острата фаза се прилагат кортикостероиди – Methylprdnisolon;
  • По време на ремисия-салицилати Sulfasalazine;
  • В тежките случаи се налага приложение на имуносупресори(Cyclosporin A, Azathioprin);