Диагнозата пневмония звучи страшно за всеки родител. Свързана е с последващи тревоги, продължително лечение, а в някои случаи и дори болничен престой. Всяко белодробно възпаление изисква повишено внимание отстрана на лекари и родители, активно проследяване в хода на лечението и оценка на терапевтичния ефект.


Едно от нещата, за които трябва да се съблюдава е развитието на усложнения. При заболявания с голяма давност, вероятността за усложнения е по-висока. В други случаи, в зависимост от това колко е агресвен инфекциозният причинител, с каква чувствителност на провежданата терапия и индивидуалния имунен отговор на детето, е възможно бързо развитие на усложнения, дори на фона на започнато лечение.


Усложненията при пневмония, могат да бъдат изключително сериозни и обикновено изискват болнично лечение. Класифицират се в две големи групи: белодробни и системни усложнения.



Белодробните, както подсказва името им се развиват локално в белите дробове, около фокуса на възпаление. Това са плеврален излив, перикарден излив, абсцес, ателектаза и некротизираща пневмония.

Плеврален излив

Възпалението на белодробния паренхим е свързано с повишена пропускливост на капилярите и може да доведе до акумулация на течност в плевралното пространство. Първоначално, тази течност е чисто серозна и стерилна (ексудативна фаза), впоследствие за около 1-2 седмици започват да навлизат левкоцити и бактерии (фибропуролентна фаза), което води до сформирането на гнойна колекция (емпием). Необходими са от 2 до 4 седмици, за да започне организация на емпиема и отлагане на фибрин. Най-често като причинител се изолира S.pneumoniae.


Винаги трябва да се мисли за плеврален излив, ако до 48 часа след интравенозно лечение, детето не отговаря на терапията.


Плевралният излив се установява след клиничен преглед, като се регистира различна по тежест дихателна недостатъчност, отслабено дишане в съответната гръдна половина, притъпен перкуторен тон. Диагнозата се потвърждава с образни изследвания - първоначално фасова рентгенография. Компютърната томография не се прилага рутинно, показана е основно, когато се предполага онкологична генеза на изливите. Всеки излив се оценя окончателно ехографски, като се изследва локализация, размер, наличие или отсъствие на фибрин и това до колко оказва компресия на други органи. 


Лечението на изливи до 2 см се провежда консервативно. При тези с по-големи размери, свързани с тежка дихателна недостатъчност и изместване на сърдечна сянка, се оценя необходимостта от дренаж и активна аспирация.С въвеждането на пневмококовата ваксина в задължителния имунизационен календар, се наблюдава значително намаляване на броя на децата с усложнени пневмонии.

Перикарден излив

Акумулацията на течност в перикардния сак (перикарден излив) е рядко срещано в детска възраст, като най-често се наблюдава в комбинация с плеврален излив. Винаги е необходима ехографска оценка и проследяване. Обикновено настъпва резорбция в хода на лечението. В случай на нарушения в хемодинамиката може да се наложи провеждането на перикардиоцентеза.

Белодробен абсцес

Белодобните абсцеси представляват тънкостенни кухини, изпълнени с гноевидно съдържимо, които се образуват в резултат от деструкцията на белодробен паренхим. Те са рядко срещани, обикновено се наблюдават при наличие на подлежащо белодробно заболяване или такова с повишен риск от чести аспирации. Абсцесите, свързани с пневмонии, придобити от хора, се причиняват основно от грам положителни коки (S.pneumoniae, S.aureus, Str. pyogenes) и рядко от M.pneumoniae. Грам негативни причинители се изолират основно при вторични абсцеси или налични подлежащи заболявания.


Формирането на абсцес е свързано с влошаване в общото състояние, от прегледа се установява притъпяване на перкуторния тон, промяна в аускултаторната находка (отсклабено дишане на ограничен участък). Визуализира се рентгенографски, като може да се наблюдава кухина с типично хидроаерично ниво. 


Лечението първоначално е консервативно. В зависимост от локализацията в някои случаи се извършва торакоскопски дренаж. Ранното оперативно лечение се прилага само в крайни случаи след щателна оценка на състоянието.

 

Ателектаза

Ателектазата представлява колапс на сегмент, лоб или един от белите дробове. Възниква в резултат от натрупването на алвеоларна течност или мукозни уплътнения. Малки ателектази често съпровождат пневмониите придобити в обществото. Най-доказано ефективно лечение е физиотерапията, в някои случаи се налага провеждане на флексибилна бронхоскопия, с диагностична и терапевтична цел.

 

(Към втора част Сериозни усложнения в хода на пневмония. Продължение)