Към първа част от материала - Вродени инфекции и негативни ефекти върху новороденото

 

 


Останалите причинители от групата на TORCH, свързани с тежко протичащи вродени инфекции са:

 

Вродена варицела

  • Варицелата се причинява от varicella zoster virus (VZV);
  • Вродената инфекция е рядко срещана, защото повечето хора прекарват инфекцията още в детска възраст и изграждат добър имунитет срещу вируса;
  • Плодът може да се зарази трансплацентарно, ако майката се разболее по време на бременността или ако вирусът се реактивира в организма ѝ след прекарана инфекция (това е възможно при имунодефицитни състояния);
  • Заболяване през първи и втори триместър: вирусът води до образуването на хипертрофични белези по кожата, засяга очите (катаракта, хориоретинит, микроофталмия) и централна нервна система (корова атрофия, гърчове, хидроцефалия и др.);
  • При заразяване в последен триместър, протичането зависи от това колко дни преди раждането се е появил обривът при майката. Ако е до 5 дни, преди раждането, протичането е леко. Появата на обрив преди повече от 5 дни, е свързано с тежка клинична картина (висока смъртност, хеморагичен екзантем, енцефалит, пневмония);
  • От изключително значение е профилактиката! Всички серонегативни жени, които плануват бременност, подлежат на имунизация;
  • Лечението се провежда с acyclovir;

Вродена рубеола

  • Причинителят е rubella virus;
  • Повечето жени в детеродна възраст са ваксинирани, така че вродените инфекции са рядко срещани в наши дни;
  • Заразяването може да стане по въздушно-капков път, а инфекцията се предава на плода трансплацентарно;
  • Засягането на плода зависи от периода на бременността. При заразяване в първи триместър се развива вроден рубеола синдром (90%), от 16 до 20 г. с. вероятността от засягане на плода значително намалява (под 1%);
  • Вроденият рубеола синдром засяга всички органи и системи, но най-вече зрителната леща(катаракта), слуховия апарат (двустранна невросензорна загуба на слуха) и сърцето (персистиращ артериален канал, стеноза на белодробната артерия). Допълнително могат да се наблюават редица неспецифични нарушения (хепатоспленомегалия, лимфаденопатия, пневмонит, менингоенцефалит, хидроцефалия);
  • При установяване на инфекция преди 16 г. с. се обмисля прекратяване на бременността;
  • Няма налична специфична терапия, лечението е симптоматично, насочено към най-засегнатите органи и системи;

Вродена цитомегаловирусна инфекция

  • Причинителят е cytomegalovirus (CMV);
  • Майката може да се зарази при кръвопреливане, по полов път и въздушно-капков път, а предаването на причинителя на плода се осъществява трансплацентарно. Вирусът се излъчва с телесните течности и секрети, така че новороденото може да бъде заразено, също така по време на разждане, както и чрез кърмата впоследствие.
  • Вирусът е един от възможните причинители на инфекциозна мононуклеоза. При прекарана инфекция преди забременяването, в майката се развива имунитет, който значително намалява честотата на трансплацентарно предаване, при заболяване по време на бременността. Съществува вариант и за реактивиране на CMV по време на бременност. Важно е още в началото на бременността да се уточни имунинният статус и при необходимост да се проследи за промяна в титъра на антитела, което може да е насочващо за активна инфекция.
  • Инфекцията повишава риска от аборт и развитие на интаутеринна ретардация на плода. Възможно е да настъпят плацентарни нарушения, олигохидрамнион, полихидрамнион. Най-тежко се засяга централна нервна система при 70% от засегнатите (с образуването на перивентрикуларни калцификати, хидроцефалия, хеморагии, микроцефалия), при 30% се наблюдава загуба на слуха, а при 10% хориоретинит. Децата се раждат малки за гестационната възраст, може да се наблюдава типичен обрив, хепатоспленомегалия, жълтеница, анемия, гърчове, летаргия.
  • Късните усложнения са зрителни нарушения, загуба на слуха, психомоторно изоставане, зъбни аномалии.
  • Протичането може да бъде: безсимптомно (90%), като около 10% от тези деца развиват късни усложнения, основно загуба на слуха; симптомно (10%), приблизително 70% от които имат късни усложнения;
  • Лечението се провежда с противовирусния препарат ganciclovir;

Вроден херпес симплекс

  • Причинителите на вродените херпес симплекс инфекции са: основно herpes simplex virus 2 (HSV-2) и рядко HSV-1;
  • Майката се заразява при контакт на наранена лигавица със заразени секрети (слюнка). При плода предаването е трансплацентарно. Възможно е заразяване по време на раждане.
  • Рядко се наблюдават вродена херпес симплекс инфекция (честота под 5%). Тя може да доведе до аборт, преждевременно раждане, ниско тегло, засягане на ЦНС, хориоретинит, кожни лезии.
  • Заразяването по време на раждането, както и малко след това е по-често срещано. Свързано е с появата на везикулозен обрив, кератоконюктивит и засягане на ЦНС (менингоенцефалит). Най-тежко протича дисеминираната инфекция с клиника на сепсис и полиорганна дисфункция.
  • Лечението се провежда с венозно приложение на ацикловир.