През ембрионалното развитие на крака е възможно да настъпят специфични патологични промени – деформации, които да обхванат една от трите му основни части – ходило, предходило или пръсти. Разбира се, съществува възможност да бъдат обхванати всичките части едновременно. В процеса на настъпилата деформация участие вземат мускулите, сухожилията, ставите, ставните капсули, лигаментите и костите в ходилото.
Съществуват две много важни форми. Това са pes equinovarus и pes planovalgus.

 

І. Pes equinovarus congenitus – вроденият еквиноварус!


Това е комбинация от деформитети в ставите на ходилото. Промените са силно изразени в глезенната става, имаме изразен варус на петната кост в субталарната става, отвеждане на ходилото и завъртане с петата и долната част на ходилото нагоре.


Заболяването се среща при 2% от случаите с вродени малформации по крайниците и задължително се проявява двустранно. Съществуват различни теории за развитието на този дефект. Механичната теория е основна. Това е вътрематочно увреждане, което се обуславя от притискане от маточната стена, пъпната връв или амниотичните съдове. В последствие крачето се фиксира в неправилната позиция.
Друга важна теория е тази за невро-мускулната дисфункция. Според нея настъпва лезия на тибиалния нерв от натиск във вътрематочното простраство с прогресиращ мускулен дисбаланс.


Следващата много важна теория е тази за задръжка в развитието. Състоянието се характеризира с изразена патологична крива с отвеждане и вътрешно извъртане на ходилото. Друга теория за развитие на патологично оформените глезени е тази за първичния зародишен дефект. Това е дефект в хрущялообразуването с последващо вътрешно извъртане главата и шийката на таларната кост в ходилото през първите три месеца от развитието на плода.


1. Какъв е патогенетичният механизъм?

Деформациите от този тип се обясняват с вродено изместване и вътрешно извъртане на ходилото в специалната талокалканеонавикуларна става, известна още като субталарна става. Ставата се поддъжа в порочното си развитие благодарение на изразена контрактура в мускулите, сухожилията и ставно капсулните компоненти.


Мускулите върху задната стена на подбедрицата са скъсени, както и крайните им сухожилия. Фиброзните капсули и връзки са задебелени и скъсени по същата мислена права.

 

NEWS_MORE_BOX

2. Каква е клиничната картина?

Клиничната картина е много характерна. Тя не представлява никакво затруднение за опитния ортопед. Има изразена свиване, извъртане на ходилото с петата нагоре и отвеждане. В процеса на лечение, промените могат да се позитивират на фасова и профилна рентгенография.


Според някои автори съществуват три групи деца, страдащи от заболяването. Първата група са деца със слабо изразени промени и възможност за пълно ръчно коригиране на дефекта. Втората група са деца със силно изразени промени, позволяващи частична ръчна корекция от лекуващия ортопед. Третата група са извънредно тежките случаи с категорични промени, които не се поддават на никаква ръчна корекция.


За лечението на този проблем се цели постигане ефект на наместване на изкълчването в субталарната става. В последствие наместеното ходило се поддържа, постига се нормално анатомично взаимоотношение между ходилото и глезена и се създава мускулен баланс. Неоперативното лечение се започва възможно най-рано, още докато съединителната тъкан на връзките, капсулата и мускулите е еластична под влияние на майчините хормони, които са циркулирали паралелно и в плода. Дефектът се коригира посредством ежедневна рехабилитация. Към оперативно лечение се пристъпва, когато се установи, че консервативната терапия не предлага желания резултат.

 

ІІ. Pes planovalgus congenitus – вроден плановалгус при бебета.

Плановлагусното вродено криво краче представлява ходилно изкривяване на таларната кост в глезенната става, изразено изпъване на петната кост в субталарната става, привеждане и медиално изкривяване на глезена в предния отдел на ходилото. Заболяването се среща при 1% от новородените с вродени заболявания на крайниците.


Деформацията е вид заднокрайно изместване в субталарната става. Ладиевидната кост и предната част на петната кост са изкълчени настрани, в резултат на което скочната кост се навежда навътре. Ахилесовото сухожилие е с намалени размери. В мускулите се наблюдават скъсяване на крайните сухожилия с повишаване на мускулния тонус, изразена ригидност и изтъняване сухожилията на свиващите мускули на ходилото и пръстите.

 

Каква е клиничната манифестация при новородените?

Съществуват три основни деформацииспад в надлъжния свод на ходилото, привеждане и извъртане на ходилото нагоре. Според степента на прогрес на заболяването, водещите ортопеди въвеждат четири основни групи на проблема.


Първата група включва слабо изразени промени. При тези деца много лесно се извършва ръчна корекция. Обикновено деформацията се коригира от само себе си с времето. Втората група са средно изразени деформации. Корекцията се постига трудно, поради което се започват ежедневни рехабилитационни мероприятия, включващи пасивни движения, коригиращи наличния дефект.


В третата група влизат тежко изразени промени в ходилото. При тях с изключително много усилия може да се постигне ръчна корекция. Когато се постигне някаква корекция, макар и минимална, веднага се поставя гипсова превръзка, която фиксира ходилото и постепенно позволява да се овладее вроденият дефект.


Четвъртата група са най-тежко изразените дефекти. Това се изразява в абсолютна невъзможност за ръчна корекция на дефекта. В такива случаи, съвременният подход за лечение е прекратяване на всякаква рехабилитационна терапия, като част от консервативните методики, и пристъпване към оперативно коригиране на дефектите.