Безспорно високата температура може да доведе до много тревоги у родителите, а понякога състоянието се превръща и в диагностично предизвикателство за лекувашия лекар. Това важи с особена сила при кърмачета под 3-месечна възраст.

 

Именно в тази група следва да се подхожда с особено голямо внимание при фебрилитет.


 

Причината е във все още несъвършената имунна система на кръмачето, която не може да ограничи инфекцията. Това означава, че при едно възпалително заболяване в тази възраст много често трудно се открива фокус (прост пример – „зачервено” гърло, увеличени шийни лимфни възли и други). Кърмачето реагира обикновено с общи прояви – висока температура, летаргия, сънливост, неспокойствие, отказ от храна и други. Това прави поставянето на точната диагноза понякога много трудно и изисква задълбочен подход, опит и познания.


Правилният подход при клиничната оценка на кърмаче под 90-дневна възраст с фебрилитет включва:

  • Подробна анамнеза, снета от родителите, включително и за протичането на бременността, раждането, наличието на усложнения в перинаталния период, наличието на вагинална или уроинфекция у майката непосредствено преди раждането и други.
  • Цялостен преглед по системи на кърмачето.
  • Извършване на необходимите лабораторни изследвания, като минимумът е кръвна картина, фактори на възпалението, урина, евентуално миркобиологични изследвания, провеждане на лумбална пункция и други в зависимост от клиничната картина. 

Каква е нормалната температура и къде е правилно да се измерва?


За измерването на температурата има различни подходи, всеки от които има своите предимства и недостатъци. В кърмаческа възраст обаче се препоръчва това да става ректално, но следва да се има предвид, че ректалната температура е с около 0,5о С по-висока от температурата, измерена аксиларно. За фебрилитет при кърмачето под 3-месечна възраст говорим при измерена ректална температура над 38о С.


Кога фебрилитетът е признак на сериозна бактериална инфекция?


В по-голямата част от случаите при кърмачетата под 3-месечна възраст повишената температура се дължи на вирусна инфекция. Има обаче и един немалък дял от 8-12% според някои източници, при които се открива сериозна бактериална инфекция. Такива са инфекции на пикочните пътища, отит, пневмония, остеомиелит. В 1-2% от случаите се касае за инвазивна бактериална инфекция, като сепсис или менингит, които са пряко животозастрашаващи. 


Как се различава баналната вирусна инфекция от сериозната и потенциално опасна бактериала такава?


Още през 80-те години на 20-ти век се въвеждат в САЩ т.нар. критерии на Рочестър, които да помогнат да се разпознаят навреме именно кърмачетата с тежка бактериална инфекция. Целта е да се намалят случаите на ненужна хоспитализация, прекалената употреба на антибиотични препарати и ненужното провеждане на множество изследвания. Дори сега, повече от 30 години след въвеждането на критериите, те успяват да отсеят в над 90% от случаите кърмачетата с животозастрашаваща бактериална инфекция, дори при наличието на изменение в инфекциозните причинители, заболеваемостта, начинът на живот и т.н.


Критериите на Рочестър, според които вероятността за наличие на сериозна бактериална инфекция е много малка, включват два показателя:

  • Клиничен статус – добро общо състояние, липса на тахипнея, диспнея, тахикардия, брадикардия, летаргия, намалена активност, липса на апетит, липса на данни за инфекция на меките тъкани, средното ухо, скелетния апарат.
  • Лабораторни критерии – Кръвна картина с левкоцити между 5 и 15 хиляди, липса на гранулоцитоза (гранулоцити под 1,5 хиляди), липса на левкоцитурия (по-малко от 10 левкоцита на зрително поле), по-малко от 5 левкоцита на зрително поле в изпражненията при налиичието на диария. 

Тези критерии обаче имат някои ограничения – важат само за кърмачета под 60-дневна възраст, не могат да се използват при деца със съпътстващо хронично заболяване, усложнения в перинаталния период, недоносеност.

 

Следва продължение...