Повишената температура е безспорно най-честият симптом в детска възраст и най-честата причина да се търси лекарска помощ. В голямата част от случаите става въпрос за „банални” вирусни инфекции, които не изискват специфично лечение, а само симптоматично. В около 1% от случаите с фебрилитет при първично посещение при лекуващия лекар се открива по-сериозно, а в някои случаи и животозастрашаващо заболяване. То следва своевременно да се разпознае и съответно лекува, за да се постигне успех и да се намали вероятността от развитие на усложнения. 


Към първа част от материала...


4. Менингит


Причинителите са най-често Грам-позитивни бактерии (Пневмококи, Менингококи и други). Симптомите при по-големите деца включват: висока температура, главоболие, повръщане. При кърмачетата симптомите са по-неспецифични, като могат да са: пронизителен плач, отказ от храна, сънливост, летаргия, изпъкнала фонтанела.

 

Алармиращи симптоми са появата на гърчове, нарушения в съзнанието, повишена температура в комбинация с петехии (малки точковидни „кръвоизливи” по кожата). Златен стандарт за поставяне на диагнозата е микробиологичното изследване на ликвор посредством лумбална пункция, както и хемокултурата.


5. Туберкулоза

При продължителен фебрилитет с неясна причина и съпътсващи загуба на тегло, кашлица, както и наличие на анамнеза за болни в семейството или в обкръжението, следва да се мисли и за това заболяване. За поставяне на диагнозата е необходимо провеждане на рентгенография и специфични кръвни изследвания, както и туберкулинова проба на Манту.


6. Пикочни инфекции

Тук най-честият причинител – в над 75% от случаите, е Е.coli. За заболяването следва да се мисли при висока температура с неясна причини, наличие на втрисане, парене и болки при уриниране (при по-големите деца), коремни болки, загуба на апетит и други. За поставяне на диагнозата следва да се изследва „обикновена” и „стерилна” урина. За вземането на урината съществуват два основни начина – стерилно пликче или катетърна урина. Добре е това да се случи преди започване на антибиотичната терапия, тъй акто дори един прием на антибиотик, особено венозно или мускулно приложен, може да доведе до фалшиво-негативен резултат. 


7. Стомашночревни инфекции

При тях високата температура се съпътства от повръщане, диария, болки в корема.  При малките деца най-често се касае за ротавирусна инфекция. С навлизането на ротавирусната ваксина случаите на вирусен гастроентерит, причинен от ротавируси намаляват. Бактериалните причинители на стомапно-чревни инфекции са най-често E. coli, Кампилобактер, Йерсиния, Салмонела, Шигела. Терапията по правило е симптоматична. Не се препоръчва антибиотично лечение или прием на антимоталитетни медикаменти в детска възраст, като лоперамид.


8. Други

По-редки причини за висока температура са септичният артрит и остеомиелитът. Изразяват се със зачервяване, подуване, затопляне, затруднено движение в съответната става или крайник. Кърмачето може да плаче при всеки опит за движение в крайника. Например, ако е засегната тазобедрената става – при всяка смяна на памперса.

 

Причинителите най-често са Грам-позитивни бактерии. Препоръчва се преди започване на антибиотичната терапия да се проведат микробиологични изследвания – хемокултура, ставен пунктат и други. 

 

Значително по-редки причини за повишена температура в детска възраст могат да са някои ревматологични заболявания, например фамилна средиземноморска треска, PHAPA-синдром, синдром на Кавазаки, както и някои онкологични заболявания. Те трябва да се имат предвид, особено в случаите на фебрилитет с неясна генеза, който не се повлиява от провежданото лечение.