Телесната температура на човека се поддържа в тесни граници, което е необходимо за осъществяване на метаболитните процеси и поддържане на хомеостазата в организма. Все още няма единно становище кога една температура следва да се приема за повишена. Според повечето научни публикации за фебрилитет се говори при стойности над 38 оС, измерени ректално.

 

Страхът от висока температура у детето е широко разпространен, не само сред родителите, но и сред част от медицинския персонал. По тази причина съществува известна полипрагмазия по отношение даването на антипиретици (температуропонижаващи средства).


 

Още през 1980 г. проучване описва страхът от повишена температура, като отчита, че това се среша в около 52% от родителите. Широкоразпространено е схващането, че високата температура може да доведе до неврологични увреди, включително и фебрилен гърч. 

 

Това, разбира се, далеч не е така. Високата температура е защитна реакция на организма срещу навлезлите болестотворни микроорганизми – вируси и бактерии. Така той създава неблагоприятна среда за развитието им. Повишаването на телесната температура е една от първите защитни реакции на тялото, поради което тя не следва да се „лекува агресивно”

 

Колко често високата температура е признак на сериозна инфекция?

Около 70% от посещенията при педиатър се дължат на висока температура. Най-често се касае за вирусни инфекции, като само в около 1% от случаите фебрилитетът е изява на сериозно заболяване, потенциално животозастрашаващо, например сепсис, менингит, пневмония, апендицит и други. Важно е обаче този сравнително малък брой пациенти да се отдиференцира навреме, за да се започне бързо лечение.


Кои са най-честите причини за повишена температура в детска възраст и как да ги разпознаем?


1. Остър среден отит

Острият среден отит се среща много често в детска възраст, според някои проучвания боледуват над 20% от децата на възраст между 3 и 6 години. Най-честите бактериални причинители са: Пневмококи, Мораксела катаралис, Хемофилус инфлуенце. В около 80% от случаите обаче не се налага антибиотично лечение, тъй като в рамките на следващите 48-72 часа симптомите отшумяват или намаляват. Необходимо е обаче стриктно проследяване от лекуващия лекар. В този контекст изчаквателното поведение с предприемане само на симптоматична терапия често се препоръчва.


2. Тонзилофарингит

„Зачервеното гърло” е може би най-често поставяната „диагноза” в педиатричния кабинет. В около 70-95% от случаите се касае за вирусна инфекция, причинена от Адено-, Инфлуенца-, Параинфлуенца-, Ентеровируси. Т.нар. „гнойна ангина” се предизвикава от бактерии, най-често от групата на Стрептококите, Стафилококите, Хемофилус инфлуенце и други.  Най-често инфекцията се предава по въздушно-капков път, като съпътстващи симптоми могат да са налице: увеличени шийни лимфни възли, болки в гърлото, оказ от храна, отпадналост и други.


3. Пневмония

Най-честият бактериален причинител на пневмониите в детска възраст са пневмококите, т.нар. атипични пневмонии, причинени от микоплазма и хламидия се срещат обикновено в по-късна възраст – училищна и юношеска. Затрудненото дишане, повишената температура, аускултаторната находка насочват към диагнозата.

 

Кашлицата се среща също много често, но тя може и да не е налице. При по-малките деца водещ симптом може да са коремните болки например или неясната температура. Диагнозата се поставя по клиничната картина, лабораторните показатели, рентгеновата находка (наличие на инфилтрат, плеврални изливи).

 

Първо средство на избор по отношение на терапията при бактериални инфекции са антибиотиците от групата на пеницилините. При съмнение за атипична пневмония се провежда лечение с макролиди.  При вирусните пневмонии лечението е симптоматично. Често обаче се налага престой в болница и провеждане на кислородотерапия и инхалаторно лечение. 

 

Следва продължение...