С напредването на есента и настъпването на зимата, започва периодът на честите респираторни инфекции. С повишаването на заболеваемостта от вирусни инфекции, нараства и честотата на усложненията. Едно от тях, е т.нар. десцендиране на инфекцията - разпространение към долни дихателни пътища и бял дроб, и развитието на пневмония.


Пневмонията най-общо представлява възпаление на белодробния паренхим, причинено от инфекциозен агент, което предизвиква защитен отговор от организма.


Класификацията на острите пневмониите се прави по различни показатели. Според условията, в които възникват се разделят на:


  • Пневмонии придобити в обществото (типични и атипични);
  • Вътреболнични пневмонии;
  • Аспирационни пневмонии;
  • Пневмонии у имунокомпрометирани пациенти;
  • Пневмонии у новороденото;

Най-често острите пневмонии имат първоначално вирусна етиология, а в последствие се добавя бактериален причинител.


Кои са най-честите вирусни причинители в различните възрастови групи?

  • При новородените, най-често пневмонията се свърза с вродена инфекция, или такава придобита около раждането - cytomegalovirus(CMV), herpes simplex 2 и 1, ентеровируси, рубеола;
  • От 30 дни до 3-месечна възраст - респираторносинцитиален вирус (RSV) А и В, човешки метапневмовирус (hMPV), парагрипен вирус;
  • От 4-месечна възраст до 4 години - RSV, hMPV, грип, парагрип, риновируси, аденовируси;
  • След 40годишна възраст - грип А и В, аденовирус 4 и 7;

При вирусна пневмония, възпалението обикновено засяга трахея, бронхи, алвеоли и интерстициум на белия дроб. Оплакванията могат да бъдат разнообразни, като тежестта и протичането зависят от една страна от съответния причинител, а от друга от индивидуалния имунен отговор.


Винаги има налична кашлица (обикновено суха и мъчителна), различни прояви на дихателна недостатъчност - учестено дишане, тираж, цианоза. Децата може да са в леко увредено състояние, с лек или липсващ токсоинфекциозен синдром и умерено висока темепература. Вирусните инфекции засягат респираторния епител от назофаринкса до алвеолите, поради което и се наблюдава хрема, увеличение на лимфните възли, среден отит, затруднено хранене.


Какво е необходимо за поставяне на диагнозата?

Рентргенография на бели дробове и сърце - с помощта на това изследване се отхвърля наличието на някое по-тежко усложнение (плеврален излив, абсцес,) и се визуализират дискретни изменения по белодробния паренхим.


Кръвни изследвания (ПКК, СУЕ, ЦРП), за проследяване на възпалителна активност.


По преценка на лекуващия лекар при съмнение за бактериално усложнение се взимат микробиологични проби - носен/гърлен секрет/храчка.


В зависимост от възрастта и тежестта на състоянието, се провеждат допълнителни изследвания. При новородените и кърмачетата се подхожда с повишено внимание. Всяко новородено с кашлица и/или темепература, трябва да бъде оценено от лекар по спешност. Кърмачетата също са застрашени от чести усложнения, дори леките прояви на дихателна недостатъчност, могат бързо да прогресират.


Какво е лечението?

Обикновено отсъстват бързи, чувствителни и специфични методи за уточняване на етиологичния причинител. В повечето случаи инфекциите са смесени, вирусно-бактериални или вирусно-бактериални-гъбични. Ако лекуващият лекар прецени, че се касае за възпаление на белия дроб, прилагането на антибиотично лечение, винаги е оправдано. При избора на антибиотик се съобразява възрастта на пациента, вида на предполагаемия причинител, чувствителност, безопасност.


В сезона на грипните епидемии, се прибягва към етиологична терапия, при доказан причнител.

 

По принцип, терапията на вирусните инфекции е симптоматична, като се налага постелен режим и повишен прием на течности.


Симптоматичните средства, които идват на помощ са: антипиретици (прилагат се при температура над 38,5 г), противокашлични и муколитици, които се назначават след преглед. Бронходилататорите не са част от рутинната терапия - назначават се само при регистриран бронхоспазъм.


Хранителните добавки, като витамини и минерали са от особено значение за периода на оздравяване.


Кои са показанията за болнично лечение?

  • Пациентът не отговаря добре на започнатото лечение до 48 час;
  • Ако има умерена или тежка дихателна недостатъчност;
  • Регистрират се усложнения (емпием, плеврит, абсцес и др.);
  • Наличие на инфилтративни огнища на повече от един сегмент
  • Други фактори: възрастови, социални, пациенти с подлежащи заболявания.