Варицелата е вирусно инфекциозно заболяване, което предизвиква силно сърбящ обрив по цялото тяло, съпроводен с грипоподобни симптоми. Причинителят е Varicella-zoster virus (VZV).
След преболедуване вирусът остава в неактивно състояние в организма. При определени обстоятелства, като понижаване на имунната защита, той се активира и може да предизвика заболяването херпес зостер.
Варицелата е силно заразно заболяване, което се разпространява лесно по въздушно-капков път, както и при директен контакт. Поради тази причина в детските затворени колективи често се наблюдават епидемии. Децата са заразни 2 дни преди появата на обрива и продължават да отделят вируса в околната среда до образуването на корички върху обривните единици.
Инкубационният период е между 14 и 21 дни. Заболяването може да започне с продромална фаза особено при по-големите деца и възрастните, която включва повишена телесна температура, главоболие, болки в гърлото, болки в корема и други. Оплакванията продължават 2-4 дни след появата на обрива.
Обривните единици се появяват първоначално по корема, скалпа или лицето и представляват силно сърбящи макули, които по-късно прерастват във везикули, изпълнени с течност. В рамките на следващите ден-два везикулите руптурират („пукат” се) и апочват да преминават, образувайки крусти (корички). Докато това се случва по тялото се появяват нови обриви, като тези тласъци се повтарят 2-4 пъти. Това определя и хетерогенността на обрива, който придобива характеристиката на „звездно небе”, с обривни единици в различна фаза на развитие.
Как се поставя диагнозата?
Тя е клинична. Основно значение има анамнезата за контакт с болен от варицела, както и видът на обрива. Рутинни параклинични изследвания не са необходими. Ако все пак се назначат, отклоненията в кръвната картина включват в началото понижен брой левкоцити, а в диференциалната формула са налице увеличение в дела на лимфоцитите.
Какви усложнения се наблюдават?
Те настъпват рядко, главно при имунокомпрометирани деца, както и при такива с подлежащо хронично заболяване. Основните усложнения включват лека тромбоцитопения, енцефалит, пневмония, нефритен синдром, артрит, миокардит и други. Друго усложнение е вторичната бактериална инфекция на кожните лезии. Най-честите бактериални причинители са стрептококи и стафилококи.
Кога трябва да се консултирате с лекар?
- Детето повишава температура над 38.8оС в рамките на 4 или повече дни;
- Има силна кашлица или затруднено дишане;
- Образуват се обривни лезии, съдържащи гной или има област от кожата, която е подута, зачервена, болезнена;
- Детето има силно главоболие или болки във врата
- Силна отпадналост, летаргия;
- Дразни се от светлината или от звука;
- Изглежда много отпаднало, дехидратирано или има повръщане, което трудно се овладява.
Какво е лечението?
Обикновено в леките, неусложнени случаи такова не се налага. Заболяването е самоограничаващо се и преминава в рамките на 10-14 дни. Препоръчва се симптоматична терапия с антипиретици, средства, облекчаващи сърбежа, имуномодулатори и други. Детето трябва да приема достатъчно количество течности, за да се намали рискът от обезводняване.
Задължително е поставяне на детето под карантина. Това означава ограничаване на контактите с околните, спиране от посещаване на детска градина или училище до преминаване на острата фаза (докато обривите образуват „коричка”).
Каква е превенцията?
Предпазването от заразяване е трудно, тъй като детето е заразно 24-48 часа преди появата на обрива. В някои страни в Европа, както и в САЩ съществува задължителна ваксинация срещу варицела, която значително е понижила заболеваемостта в тези страни. Тя се поставя двукратно – на 12-15 месечна възраст и на 4-6 годишна.
